Пантерата и перлата

Калид продължи да държи Сара в прегръдките си, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, тя отново може да изчезне. Тялото му излъчваше такава сигурност и топлина. Сара се притисна към него без да се замисли.

— А сега ми кажи точно какво се случи — Калид се обърна на турски към главния си евнух.

Ахмед отвърна на същия език и докато двамата мъже разговаряха, Сара почувства, че прегръдката на Калид отслабва. Накрая той сведе поглед към нея, след това я отблъсна от себе си толкова рязко, че тя се олюля.

— Разбирам — процеди през зъби. — Сега вече разбирам. Очевидно всеки, включително и почитаемата ми баба, се е страхувал да ми каже истината. Помислих си, че си била отвлечена или си се изгубила на пазара. Три часа обикалям с Хан по всяка улица на Бурса, за да те търся. Обаче това, което никой не искаше да ми каже, е, че си бягала от мен!

Сара не отговори нищо, наложи си да събере кураж и да посрещне свирепия му поглед.

— Известно ми бе, че си упорита и твърдоглава. Но не знаех, че си също така и глупава — продължи той с измамно спокоен глас.

Сара почувства как гърлото й се сви. Никога не бе го виждала толкова ядосан.

— Имаш ли някаква представа какво може да ти се случи в тази страна без моето покровителство? Ако си мислиш, че се отнасят зле с теб тук, това е, защото никога не си се срещала с бедуините. Когато те хванат, един след друг ще те изнасилят, след това ще ти прережат гърлото и ще те захвърлят за храна на хиените.

Сара отмести поглед, без да каже нищо. Не можеше да издържи на яростта, изписана на лицето му.

— Другата възможност е да те предложат на пазара за роби в Медина или Бейрут — продължи Калид. — Руса коса и красиво лице могат да им донесат доста добра печалба. Как би ти се харесало да те продадат в робство?

— Но аз съм в робство! — отвърна разгорещено Сара, като вдигна за доказателство вързаните си ръце.

Калид протегна ръка към главния евнух, искайки меча му, и когато Ахмед му го даде, той с един удар разряза въжето. След това хвърли меча на пода и сграбчи предната част на фереджето й, като я притегли близо до себе си.

— Изобщо нямаш представа какво значи робство! — процеди той. — Мислиш си, че това тук е робство: да се къпеш в хамама, да ядеш сладкиши и да пиеш шербет, докато измисляш нови начини да ме измъчваш! Това ли наричаш робство, да ме измъчваш с отказа си, да четеш книги за пътешествия, докато аз лежа буден по цели нощи! Аз съм този, който е в робство, не ти! Бих могъл да ти покажа какво означава в действителност да живееш в робство!

Калид отново я отблъсна от себе си, но този път тя успя да запази равновесие.

— Не съм свободна да идвам и да си отивам — отвърна тихо тя. — Това означава да си роб.

— И къде ще отидеш? Отново в Бурса и ще обикаляш улиците като подивяло куче? Имаше късмет, че попадна в дома на войник, който ми е предан и който те върна обратно при мен.

— Срещу известна цена — отвърна презрително Сара. — Видях как му платиха. Очевидно купувате войниците си така, както купувате жените си. Между впрочем, как разбраха коя съм?

— Веднага след като ти изчезна, моите хора ходеха от къща на къща и разпитваха Колко руси жени, облечени разкошно и с придружители евнуси, смяташ, че се разхождат по улиците на Бурса?

— Трябваше да опитам — отвърна упорито Сара.

— Защо? Защо трябваше да опиташ? — настоя Калид, като я фиксираше с поглед.

— Защото не мога да остана тук! Имам си свой живот в Бостън, приятели, семейство, работа! Дойдох тук, за да посетя братовчед си и да си почина, а не да ставам робиня на един похотлив диктатор!

— Толкова ли не можеш да ме понасяш? Толкова ли отвратителен ме намираш? — попита тихо той.

Сара срещна погледа му и почувства как я заливат горещи вълни. Това не остана незабелязано от Калид; той вече знаеше отговора на въпроса си.

— Не в това е въпросът — отвърна тъжно тя, като извърна поглед.

Калид постоя няколко секунди, загледан в пода пред себе си, след това се обърна към главния евнух на турски.

— Доведи ми моя baltasilar8.

Ахмед обаче не се помръдна. Калид го погледна въпросително.

— Какво има?

— Тя трябва да бъде бичувана, господарю — каза той. — Ако не по друга причина, то поне като назидание за останалите жени.

Калид хвърли поглед към Сара, която очевидно се мъчеше да разбере за какво си говореха.

— Не позволявам камшикът да съсипе тази кожа! — отвърна тихо Калид.

— Тогава известно време в тъмница на хляб вода?

Калид поклати отрицателно глава. Ахмед с поклони и излезе, като се върна почти веднага втори войник, който буквално се превиваше под тежестта на колан, на който бяха закачени стотици ключове.

— Да бъде заключена в покоите си, докато не отменя заповедта — нареди Калид. — Ще отключваш вратата само за да се занесе храна или по някой извънреден случай, само тогава! Прислужничката й Мемтаз да бъде затворена с нея. И през цялото време на вратата да има по двама стражи. Могат да пазят заедно с войниците. Има ли въпроси?

Ключарят се поклони.

— Можеш да си вървиш — обърна се Калид към него.

След това кимна на главния евнух, който хвана Сара за ръката и буквално я извлече от помещението, тъй като тя се съпротивляваше.

— Какво правиш? — извика Сара през рамо към Калид. — Къде ме отвеждат?

Калид не отвърна нищо, изчака, докато виковете й заглъхнаха по коридора, след това се отпусна в стола си и впи поглед в една невидима точка в пространството.

* * *

Козем внимателно пристъпи в стаята за аудиенции. Когато Калид вдигна поглед и я видя, не можа да сдържи едно стенание.

— Не! — отвърна уморено той. — Не сега!

— Калид, трябва да говоря с теб.

— Отведете я! — Той махна с ръка на евнусите, които придружаваха баба му. Те веднага я хванаха за ръцете, готови да изпълнят заповедта му.

— Калид, моля те! Няма да те задържам. Имам да ти кажа нещо важно.

Калид направи знак на евнусите да я пуснат.

— Направо съм бесен! — каза той, без да погледне към нея. — Твоя идея беше да я заведеш на пазар.

— Калид, тя нямаше да използва тази възможност за бягство, ако беше щастлива тук. Откажи се от това момиче и си вземи друго.

Той не отвърна нищо.

— Тя бяга от теб! Колко време можеш да я държиш под ключ?

— Колкото е необходимо.

— А дотогава аз ще умра.

— Нещата ще се развият съвсем скоро, вярвай ми. Тя съвсем не е безразлична към мен. Разчитам на това. Държи се според западните представи за благоприличие и цивилизованост, но аз трябва да премина тези бариери.

— Откъде знаеш, че можеш да го направиш?

— Знам, защото майка ми е могла да обикне баща ми — отвърна просто той.

Козем се приближи към него и го целуна по бузата.

— Ти винаги си бил романтичен, Калид. Сега ще те оставя сам. — Тя вдигна края на кафтана си и