изпитва силни болки и ще се мята. Няма да мога да извадя куршума.
Калид се давеше и кашляше, но погълна по-голямата част, а когато жените положиха главата му на възглавницата, отново потъна в безсъзнание.
— Мисля, че трябва да повикаме Ахмед да го държи, докато разрязвам раната — обърна се Сара към Козем. — Алкохолът не е достатъчен, за да остане неподвижен. Наистина не знам колко още бих могла да му дам.
Козем кимна и направи знак на Мемтаз да повика главния евнух.
— Ако мислите, че няма да понесете това, което ще направя, по-добре е да си тръгнете.
— Ще остана — отвърна твърдо Козем.
Сара въздъхна. Спорът само би бил загуба на време, а треската на Калид се влошаваше с всяка изминала минута.
— В такъв случай трябва да пазите тишина — Козем не възрази.
Мемтаз се върна с главния евнух и Сара му обясни, че трябва да държи здраво и неподвижно тялото на Калид. След това изля останалата част от рома върху раната, без да обръща внимание на изпълнените със съмнение погледи, които си размениха присъстващите.
— Готов ли си? — обърна се тя към Ахмед. В отговор той само кимна.
— Дръж го здраво.
Силните му ръце притиснаха по-здраво Калид към леглото. Сара внимателно направи разрез в единия край на раната. Калид започна да стене и да се мята наляво-надясно. Ахмед натисна още по-силно ръцете му към леглото.
— Откри ли го? — попита разтревожено Мемтаз, докато бършеше потта от челото на господаря си.
Сара поклати отрицателно глава. Заби острието в друга посока и попадна на нещо твърдо. Калид извика от болка и се опита да се привдигне. Сара заби ножа по-дълбоко и извади сплескано парче метал с големината на монета.
— Ето го! — извика победоносно тя, като хвърли куршума върху масата. Раната започна да кърви обилно, но тя попи кръвта, отвори друго шише с ром и я поля отново.
— Можеш вече да го пуснеш — обърна се към Ахмед, който отпусна хватката си. Калид започна да бълнува нещо неразбираемо, като мяташе глава по възглавницата.
— Сега трябва да превържем раната. — Сара се обърна към Мемтаз, която кимна и й подаде листата.
Сара ги счука, докато пуснаха зелен сок, а Козем я наблюдаваше със смесица от любопитство и напрежение.
Сара наложи листата върху отворената рана, след това покри лапата с памучна превръзка, която върза здраво. Когато свърши, ръцете й пулсираха от болка, по челото й се стичаха струйки пот, но тя се усмихна доволна.
— Готово!
Козем се изправи на крака и без да каже нищо, целуна Сара по бузата, след това бързо излезе. Ахмед се обърна към Сара и се поклони.
—
Това беше повече от благодарност, благословия и Сара кимна, трогната.
— Има ли още нещо, което мога да направя за вас? — попита Ахмед.
— Можеш да донесеш едно легло тук. Тази нощ ще остана при Калид.
— Както желаете, господарке.
За пръв път я наричаше така и Сара се усмихна. Изглежда с това, което беше направила бе спечелила доверието и уважението му. Когато той се върна с малко сгъваемо легло, Сара с благодарност се отпусна в него, като само подсуши ръцете си, без да си направи труда да махне изцапаните си с кръв дрехи, толкова уморена беше.
— Събуди ме след два часа.
— Както наредите, господарке — отвърна Ахмед и зае мястото си пред вратата.
Няколко пъти през нощта Сара сменя превръзките на Калид и на сутринта раната вече не изглеждаше толкова възпалена. Тя не се отдели от него през целия следващ ден, а вечерта той отвори очи и я погледна.
— Калид! — извика тя. — Познаваш ли ме?
Той помръдна слабо пръсти, след това отново затвори очи. Целият беше потънал в пот, треската му бе преминала.
— Съобщи на старата господарка, че внукът й ще се оправи. — Младата жена се обърна към Ахмед, неспособна да скрие радостта си.
Ахмед се поклони и отиде да предаде съобщението. След малко се върна заедно с Козем, която постави ръка на челото на Калид.
— Треската е преминала.
Сара кимна.
— Той каза ли нещо?
— Все още не. Но отвори очи и ме погледна с бистър и ясен поглед и мисля, че ме позна.
— Разбира се, че те е познал. — Козем я изучава мълчаливо в продължение на няколко секунди, после добави: — Исках ти да се грижиш за внука ми, защото съвсем не си безразлична към него, колкото и да отричаш. Любящите ръце са най-доброто лекарство. Ти му помогна повече от всеки лекар, който бихме могли да намерим.
Развълнувана и трогната, Сара не отговори нищо, само извърна поглед встрани.
— С какво бих могла да ти помогна сега? — попита Козем.
— Той трябва да пие много течности, за да възстанови по-бързо кръвта, която изгуби. Вода, сокове, шербет, всичко. По-добре е в следващите два дни да не поема твърда храна, супа или бульон от месо ще са достатъчни.
— Ще дам нареждания в кухнята. Мемтаз ще ти донесе бульона веднага щом стане готов.
Сара кимна.
— Благодаря — добави Козем. — Ще съм ти благодарна до края на дните си за това, което направи за внука ми, Сара Уулкът.
Калид лежеше сред огнено море, а рамото му пулсираше от болка, която упорито не искаше да спре. Някъде отдалеч долавяше гласове, някакви хора го докосваха и го местеха, но всичко това сякаш се случваше с някой друг. Постепенно болката намаля и стана по-поносима, тогава Калид започна да осъзнава положението, в което се намираше. Разбираше, че е ранен сериозно, и си спомни нападението на бедуините, в което беше прострелян.
Над него се бе надвесила жена. Знаеше, че е жена, защото миришеше прекрасно. Познаваше този аромат — това не беше някой от тежките ориенталски парфюми, а едва доловимата миризма на лимон; такава есенция Сара си правеше сама, като вземаше лимонени кори от кухнята и ги стриваше. Но, разбира се, това не може да е Сара, тя беше заключена по негова заповед. Как е възможно тя да е тук? Сънуваше ли?
Калид отвори очи, но дори това леко движение му струваше огромно усилие. Сара затягаше превръзката на рамото му. Когато забеляза, че той я гледа, за миг замръзна на мястото си, след това му се усмихна и каза нещо, което той не можа да разбере. Бе поставила свободната си ръка на гърдите му. Бавно, много бавно, Калид постави ръката си върху нейната и стисна лекичко пръстите й, Сара му се усмихна топло. Калид не бе в състояние да държи по-дълго очите си отворени, но в съзнанието му остана усмихнатото й лице, докато отново потъваше в дебрите на съня.
