— О, не! — възпротиви се Калид, когато Сара поднесе купа с бульон пред устните му.
— Хайде, Калид, трябва да го изпиеш. Бульонът ще ти помогне да възвърнеш силите си — настоя Сара.
Той стисна упорито устни и извърна глава настрани.
— Добре тогава. Мислех си, че гориш от нетърпение да станеш от леглото! — добави Сара с престорено безгрижен тон.
Калид въздъхна примирено и й направи знак отново да му даде купата. Пое я с две ръце и я пресуши на един дъх.
— Ти си истински тиранин! — промълви уморено той, като отпусна назад глава.
— Имам от кого да се уча. — Сара се засмя, доволна от себе си.
— Ти, изглежда, си в чудесно настроение — заяви раздразнено той, като потърка раненото си рамо. Да, мисля, че тази размяна на ролите много ти харесва.
Сара отмести ръката му от раната.
— Може би наистина ми харесва. Това, което знам със сигурност, е, че се възстановяваш много бързо.
— Защо? — Той не отделяше поглед от лицето й.
— Това е доказателство за лекарските ми способности — отвърна Сара, като отново се усмихна.
— А може би е доказателство за забележителната ми издръжливост. — Калид затвори очи.
— Разбира се, това също. Искаш ли да ти донеса нещо друго за ядене?
— Единственото, което искам, е да се изкъпя.
— Утре.
— Същото каза и вчера.
— Почакай още един ден — поклати глава Сара.
— Ахмед ще ме отнесе в мъжката баня веднага след като заспиш.
Сара обърна поглед към него. Имаше няколкодневна брада и все още изглеждаше уморен, но очите му отново горяха с онзи жив пламък, толкова характерен за него, а тъмните сенки бяха изчезнали.
— Няма да направиш това.
— Защо не?
— Защото си достатъчно разумен, макар че можеш да бъдеш упорит като магаре. Успях да ти помогна дотук, ще ме слушаш и ще правиш каквото ти кажа, ако искаш да се възстановиш напълно.
— Изпълнена си със самодоволство, така ли?
— Да, така е. Освен това трябва да ти кажа, че съм объркана. Как бе възможно да ти се случи такова нещо? Не те ли охраняват постоянно, когато си извън двореца?
Калид отвори очи и втренчи поглед в нея.
— Знаеш, че не е така. Имаше ли охрана с нас, когато яздихме до оазиса?
— Не.
— Не вземам охраната с мен, когато не ми е необходима. Това означава, че ми трябва само при мъжествени случаи и церемонии.
— Не е много умно, не мислиш ли?
Калид извърна поглед.
— Ти би ли искала навсякъде, където отиваш, да те следва цяла тълпа?
— Предполагам, че не.
В този момент се появи главният евнух и се поклони.
—
— Ето че пак иска да ме види — отбеляза сухо Калид, а Сара се разсмя. — Кажи на баба ми, че може да влезе.
Ахмед отново се поклони и излезе, за да съобщи отговора на Козем, след това отстъпи встрани, тъй като тя буквално влетя в стаята, цялата сияеща.
— Погледни се, Калид! — извика радостно тя. — Съвсем скоро ще можеш да излезеш на лов!
Когато Козем влезе, Сара се изправи на крака. Внезапно всичко наоколо се завъртя пред очите й и тя трябваше отново да седне, като се отпусна тежко на леглото.
— Добре ли си? — Калид рязко се изправи и я хвана за ръката.
— Какво има, скъпа? — Козем се втурна разтревожена към нея.
— Не знам. Чувствам се малко замаяна.
— Разбира се, че ще се чувстваш замаяна. Не си се отделяла от леглото на внука ми от пет дни. Кога за последен път си се хранила?
— Не знам. Не мога да си спомня.
— Как си могла да допуснеш да я оставят без храна! — Калид се обърна към баба си, а лицето му бе навъсено като буреносен облак.
Козем хвана Сара за ръката и й помогна да се изправи.
— Калид е прав, вината е моя. Толкова се тревожех за него, че съвсем забравих болногледачката му. Миналата нощ изобщо успя ли да заспиш?
— Спах тук, на това легло.
Козем се обърна към главния евнух.
— Заведи Сара в покоите й и кажи на Мемтаз да й занесе нещо за ядене. След това съобщи на всички, че не трябва да я безпокоят до утре сутринта. Тази нощ аз ще се грижа за пашата.
— Но… — Сара хвърли кратък поглед към Калид.
— Върви! — отвърна той. — Ще се оправя.
Сара бе твърде изтощена, за да спори с двамата едновременно.
— Добре. Но ако Калид отново развие температура през нощта, повикайте ме.
— Да развие ли? Какво да развие? — погледна я неразбиращо Козем.
— Искам да кажа, ако треската отново се възобнови.
Козем кимна, след това Ахмед отведе Сара, като затвори тихо вратата зад тях.
— Как можа да ми причиниш това? — обърна се гневно Калид към баба си, когато останаха сами.
— Какво съм ти причинила?
— Позволи на Сара да ме види в това състояние.
— Тя спаси живота ти!
— Тя ме видя слаб и стенещ като дете, безпомощен и зависим. Сега вече никога няма да ме обикне.
Козем седна на мястото, където преди това бе седяла Сара, потупа го нежно по ръката и се усмихна.
— Нищо чудно, че тя не иска да спи с теб, Калид. Ти изобщо не разбираш жените.
— О, я млъквай! — сопна й се уморено той. — Думите ти сега нямат никакъв смисъл. Сара ще ме презира, ще ме съжалява.
— Тя те обича.
— Не ставай смешна.
— Тя изобщо не те остави и за минутка сам, Калид. Упорито настояваше сама да се грижи за теб, когато Ахмед предложи да извикат някои лечители.
— И какво доказва това? Може би просто е искала да спаси живота ми, за да не попадне след смъртта ми в по-лоши ръце. Каквато и да е причината, Сара има милостиво сърце. Щеше да постъпи по същия начин, дори ако й бе занесла прегазено на пътя куче.
— Мога да позная любовта, Калид — поклати глава Козем.
— Но това са чувства на лекар към пациент! Баща й е бил лекар, а тя от малка е свикнала да му помага. От поведението й изобщо не следва, че означавам нещо за нея. Сара просто следва традицията в семейството си да помага на другите. Още повече, тя е американка. Те всички са такива.
— Какви?
— Помагат, загрижени са, както казват англичаните, правят добро. Американците са известни с тези си
