Сара бе избрала много внимателно дрехите, с които щеше да се яви пред Козем. Бе обула сребристи шалвари, кафтанът й бе в пурпурен цвят, прорязан със сребърни нишки. Сара пристъпи по-близо до старата жена, която бе сама, заобиколена от красивите си предмети и мебели. Те очевидно представляваха нейна утеха на стари години.
— Можеш да седнеш — проговори Козем и Сара се подчини, като седна в края на покрития с дамаска диван.
— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете — отвърна Сара.
— Главният евнух каза, че прислужницата ти е била много настоятелна. Изглежда, за съвсем кратко време си спечелила безрезервната й преданост.
— Важно е да получа разрешението ви да се погрижа за Калид.
— Защо? — погледът на Козем проникваше право в душата й.
— Баща ми бе лекар в Бостън,
— Не разбра въпроса ми. Защо искаш да спасиш Калид? Мислех, че за теб той е похитител, мъчител. Само преди няколко дни ти не оправда доверието ми и се опита да избягаш от него. Логично е да си помисля, че искаш да го видиш как страда. Не разбирам какво те накара да дойдеш при мен.
Сара изпусна дълбока въздишка.
— Вярно е, че не искам да ме затварят тук против волята ми. Но Калид се държеше с мен… човешки и аз никога не съм искала да му отмъщавам. Винаги съм знаела, че според собствените му разбирания се е отнасял с мен много добре.
Козем изпусна една след друга няколко струйки дим.
— Не мисля, че си откровена, но ми е добре известно, че хората от Запада обичат да се самозаблуждават. Чувствата ти към внука ми са объркани и са по-дълбоки, отколкото ще си признаеш. Но този въпрос можем да оставим за по-късно. Точно сега трябва да му помогнем. Ела с мен.
Козем се изправи и Сара я последва. Двете жени излязоха от покоите и придружителите им веднага застанаха от двете им страни. Преминаха бързо покрай мъжкото отделение на двореца и покрай група войници, които веднага се отдръпнаха встрани, когато видяха старата господарка.
Сара никога не бе влизала в покоите на Калид. Външната стая бе обзаведена изненадващо аскетично. Беше украсена с няколко военни трофея и семейни оръжия, на две от стените имаше рафтове с книги. Във вътрешната стая на леглото, гол до кръста, лежеше изпадналият в безсъзнание Калид, до когото стояха няколко служители и главният евнух. Раната на рамото му бе зачервена и възпалена, кожата около нея бе тъмносива от барута. Дългите мигли хвърляха сянка върху страните му, дишането му бе накъсано. Гъстата му черна коса бе загубила блясъка си, сега беше разрошена и висеше на кичури, мокри от пот. Челото му и мястото над горната устна също бяха осеяни с капчици пот, а цветът на лицето му бе сивкав. На една маса до леглото му бяха поставени кана с вода и леген, сапун и чисти превръзки.
Сара обърна поглед към Козем, която внимателно я наблюдаваше. Като се стараеше да не покаже на старата жена тревогата си, Сара седна в края на леглото и докосна с треперещи пръсти кожата около раната на Калид. Беше гореща, много гореща.
— Раната е започнала да се инфектира — каза Сара с повече спокойствие, отколкото чувстваше в действителност, тъй като не бе сигурна дали ще успее да се справи сама. Но не можеше да остави Калид в ръцете на знахари и лечители магьосници, каквито щеше да извика Ахмед. — Куршумът е все още в раната и трябва да се извади на всяка цена.
— Какво означава това? — Козем я погледна разтревожено.
— Трябва да го извадя — отвърна Сара.
— Вие! — възкликна главният евнух. Той почти не говореше английски, но толкова можа да разбере.
— А можете ли да ми посочите някой друг? — Сара се обърна към него, като премина на турски. — Лекарят на Калид е далеч, а аз имам опит в тези неща. — Тя страшно преувеличаваше, но се молеше да успее да спаси Калид.
— В Империята има много лекари, хирурзи и знахари. По моя заповед всеки един може да бъде повикан в двореца — отвърна гневно Ахмед.
— Сара ще го направи — обади се тихо Козем.
Главният евнух я изгледа свирепо, но и двамата знаеха, че в това положение нейната дума е закон.
— Ти можеш да си вървиш — продължи Козем. — Застани на пост пред вратата. Вземи и другите с теб.
Ахмед се подчини неохотно, мускулите на челюстта му потрепваха нервно, но той отстъпи встрани, след това излезе, като затръшна вратата след себе си.
— Не мисля, че е добре да ядосвате Ахмед — отбеляза Сара, като попи потта от челото на Калид.
— Той ревнува от теб. Твоето влияние е твърде силно — отвърна Козем. — Преди да дойдеш в двореца, внукът ми слушаше само него.
— Не съм забелязала Калид да ме е слушал за каквото и да било.
— Подценяваш властта си над него.
Козем наблюдаваше внимателно Сара, докато тя изми раната на Калид с растително масло и сапун и я изплакна внимателно. Раната бе започнала да гноясва, мястото около нея бе твърдо. Сара трябваше да действа бързо.
— Имам нужда от малък, остър нож и най-силния алкохол, който може да се намери.
— Ракия? — попита Козем.
Сара поклати отрицателно глава.
— Ром ще е по-добре.
Козем сбърчи нос.
— Ром може да се купи на пазара — отвърна презрително тя. Беше очевидно какво мнение имаше за високо ценената от европейците напитка.
— Тогава изпратете някой да купи. Още сега. Ще ми трябват също свежи зелени листа от дъб или явор. Когато се смачкат и се положат върху раната като лапа, имат успокояващ ефект.
— Какви са тези дървета? — попита Козем, тъй като английските думи й бяха непознати.
— Кажете на Мемтаз да ми ги донесе. Тя знае. — Мемтаз идваше от едно село на Черно море, в което почти всички познаваха лечебните свойства на растенията. — Освен това ще се нуждая от помощта й да извадя куршума от раната.
— Ще получиш всичко, което ти трябва — отвърна решително Козем и излезе.
Сара започна да попива потта от челото на Калид, като със свободната си ръка измери пулса му. Той беше ускорен, сърцето му биеше силно, за да навакса загубата на кръв. Сара се опита да запази присъствие на духа и да си спомни всичко, което бе научила, помагайки на баща си, но не успя. Просто седеше, впила поглед в бледото лице на Калид, очите й плувнаха в сълзи и тя едва сподави едно ридание.
Когато водеше борба с него и му се противопоставяше, можеше да отхвърли чувствата, които изпитваше към него, можеше да извика на помощ гнева, който заглушаваше всички други чувства, които не искаше да признае дори пред себе си. Но когато го видя така, болен и безпомощен, отново я връхлетя цялата нежност и копнеж, които бе потискала до този момент. Тя пое едната му ръка в своята и я притисна до бузата си. Не бе в състояние да спре горещите сълзи, които вече се стичаха по страните й. Какво ще прави, ако не успее да го спаси? За момент се отдаде на самосъжалението, след това пусна ръката на Калид и извади носната си кърпичка от ръкава си. Избърса очите си, като се опитваше да се успокои. Точно тогава в стаята влезе Козем със сребърен поднос, върху който блестеше острието на нож. Сара го взе и го разгледа внимателно.
— Мисля, че ще свърши работа.
— Как е той? — осведоми се Козем.
— Все в същото състояние.
Докато пристигна слугата с рома и Мемтаз с листата, Калид започна да се мята и да стене от треската. Сара вля малко от силната течност между полуотворените му устни. Той се задави и извърна глава.
— Дръж главата му, Мемтаз — нареди бързо тя. — Трябва да изпие повече, в противен случай ще
