излезе на пръсти от стаята.
Калид остана с вперен във вратата поглед дълго след като тя си бе отишла. Изобщо не чувстваше тази увереност, която й бе демонстрирал, чудеше се дали някога ще намери това щастие, което баба му бе пожелала.
Ако Сара беше нещастна в Двореца на орхидеята преди опита си за бягство, след три дена затворничество в покоите си бе изпаднала в пълно отчаяние. Беше й отказана свободата да се движи в двореца, не виждаше никой друг, освен Мемтаз, която й донасяше храната и правеше всичко възможно да развлича господарката си. Даваха й книги, но Сара вече бе прочела повечето от тях, освен това не проявяваше интерес към отминали истории, които забавляваха жените от харема, нито пък я интересуваха игри, които включваха квадратчета и цветни минерали. Тя намираше тези игри детски и безинтересни.
Настроението й не се оправи, когато Мемтаз й съобщи, че откакто е държана затворена, Калид всяка вечер викал Фатма при себе си. А за Сара нямаше нито дума от него. Затова, когато Мемтаз съобщи, че една търговка е дошла в харема със стоките си, Сара помоли за разрешение жената да я посети. Не след дълго Мемтаз се върна, като водеше жената със себе си. Сара се отнесе с такава сърдечност към нея, като че ли беше някой отдавна изгубена роднина, защото искаше да разпръсне попе за малко напрежението от самотата и затворничеството си.
— Сара? — попита жената, веднага след като се озова в покоите на любимката на пашата.
Сара се втренчи в нея.
— Познаваме ли се?
Жената каза и още нещо, но акцентът й беше толкова лош, че Сара не можа да я разбере.
— Мемтаз, какво казва тя? — попита бързо Сара.
— Има много интересен диалект. Жената е от Памфилия. Каза, че носи съобщение от принцесата, от Топкапъ — прошепна Мемтаз, като се озърна плахо към вратата.
Сара постави пръст на устните си, сърцето й изведнъж започна да бие по-бързо.
— Роксалена? — възкликна невярващо тя.
Продавачката закима енергично с глава. Сара и Мемтаз размениха погледи.
— Мемтаз, иди до вратата и се ослушвай да не дойде някой.
— Господарке, опасно е! Ако господарят…
— Иди до вратата! — изсъска Сара, а Мемтаз побърза да изпълни заповедта.
Сара отново насочи вниманието си към амбулантната търговка, която извади от пазвата си бележката на принцесата и й я подаде. Сара трескаво и прочете, след това я доближи до устните си и я целуна. Очите й се напълниха със сълзи. Бог да благослови Роксалена! Тя беше истинска приятелка.
— Позволи ми да те възнаградя за това, че си поела този риск — каза Сара, като започна да се оглежда за някоя дрънкулка.
Жената вдигна ръка и погледна към Мемтаз. Сара направи знак на прислужницата си да се приближи.
— Какво иска тя?
Мемтаз размени няколко реплики с продавачка та, след това се обърна към Сара.
— Жената иска нещо твое, за да може да докаже пред принцесата, че действително сте се срещнали и е предала съобщението. Кичур коса?
Сара изтича до тоалетната си масичка, отряза кичур от разкошната си руса коса, след това извади от пръста си пръстена с печат, който имаше от баща си. Роксалена често я бе питала за него.
— Дай това на Роксалена — каза Сара, като постави пръстена и косата във вързопа със стоките.
Продавачката кимна с глава, след това ги извади и ги сложи в пазвата си, после се отправи към вратата, нетърпелива да си тръгне и да си прибере наградата. Мемтаз я изпрати до вратата, където я; очакваха придружителите, но когато се върна при Сара, изражението на прислужницата беше мрачно.
— Какво има? — попита тревожно Сара. — Да не би някой да е спрял жената и да са я разпитвали?
Мемтаз поклати отрицателно глава.
— Чух какво си говореха евнусите. Паша Калид е бил ранен лошо при сражение с бедуините. Мислят, че може да умре.
ГЛАВА 7
Сара помисли, че ще припадне, но успя да запази равновесие, като се облегна на масата.
— Може да умре?
Мемтаз кимна разтревожена.
— Простреляли са го. Куршумът е все още в рамото му.
Сара не бе в състояние да каже нещо. Откакто бе дошла в Двореца на орхидеята, Калид се бе превърнал в нещо постоянно в живота й, нещо сигурно и неизменно и мисълта, че той може да пострада, просто никога не й бе хрумвала.
— Пашата няма ли свой собствен лекар? — попита тя след дълга пауза.
— Има, господарке, но е далеч оттук. Пашата го изпрати да се погрижи за един свой приятел в Кукуксу, на азиатския бряг на Босфора.
— Откъде знаеш?
— Така се говори в двореца. Господарят е получил раната рано тази сутрин и всички са много обезпокоени.
Сара се отпусна тежко на леглото си, мислите й препускаха тревожно. Мемтаз чакаше търпеливо. Накрая Сара вдигна глава.
— Мемтаз, мислиш ли, че мога да получа разрешение да се срещна с
Мемтаз не беше много сигурна.
— Вие сега сте затворничка, господарке. Знаете ли колко време трябваше да убеждавам Ахмед, докато се съгласи да пусне продавачката тук?
— Но обстоятелствата корено се промениха! Животът на пашата е в опасност, а аз бих могла да му помогна, ако Козем ми позволи да се погрижа за него.
— Да се погрижите за него? Не, господарке, това никога няма да ви позволят. Само главният евнух и членовете на семейството…
— Мемтаз, ще поговориш ли с Ахмед, когато донесеш вечерята ми? — прекъсна я Сара. — Козем ще го послуша. И сама бих го направила, но не мога да изляза оттук.
Мемтаз сведе покорно глава.
— Ще направя това, за което молите, господарке. Но се учудвам защо искате да помогнете на господаря. Мислех си, че най-съкровеното ви желание е да избягате от него. Или се страхувате от това, което може да ви се случи, ако той умре?
Сара дори не се бе замислила за последствията от смъртта на Калид. Ако Калид наистина умре, щяха да я продадат на пазара за роби. Или пък да я оставят в харема за следващия паша, който и да е той.
— Не мисля чак толкова напред, Мемтаз. Само провери дали ще мога да посетя тази вечер
Мемтаз се поклони и излезе. Сара се приближи до прозореца и се загледа в покрития с червени керемиди покрив на Къщата с птиците, като се молеше бабата на Калид да се съгласи да я приеме.
Когато същата вечер Сара бе въведена в покоите на Козем, забеляза, че старата жена бе пребледняла като платно. Изглеждаше спокойна, но това очевидно бе привидно, защото ръката, с която държеше чибука, трепереше.
