В целия свят ще останат само мисис Мъни и Шуши. За да започне нов живот на планетата.
Шушизация. Нещо като свръхцивилизация!
А когато Шуши я избере за президент, ще настъпи нова ера в политиката.
Мисисмънизация. Нещо като свръхдемокрация!
Един президент и един поданик с бомбичка.
Смук-смук!
И тананикайки си „смук-смук“, мисис Мъни излезе от едната врата, а през другите двайсет и три се изниза самочувствието й. Толкова беше пораснало!
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Следобед телевизорът се примири с мисълта, че няма да го спрат до вечерта. Дори през нощта няма да си отдъхне: така удобно се настани пред него Шуши.
Вихър и Вихра, щат не щат, й правеха компания.
На екрана гангстери и полицаи се преследваха с бронирани коли, влакове, подводници, стреляха с пистолети, шмайзери, картечници, замерваха се с джобни атомни бомби. И други такива.
Изведнъж трима гангстери с черни маски слязоха от екрана (Вихра много добре видя как стана това), напъхаха Шуши в голям кожен куфар и пак се скриха в телевизора.
— Страхотна телевизионна техника! — ахна Вихра.
Вихър не беше убеден, че е телевизионна техника и простря ръце към вратата отсреща, сякаш бяха насочили огнепръскачка към него.
Там, на вратата отсреща, стояха нови трима с насочени пистолети. Без маски, но също с голям кожен куфар. Изглежда този сезон беше модно гангстерите да се движат по трима и да носят големи кожени куфари.
Вихър се усмихна. Искаше да им каже, че са позакъснели — само преди минута техни колеги са задигнали Шуши. Кой знае защо беше сигурен, че и те са дошли за маймунката и подбираше на ум по-такива думи, та съобщението му да прозвучи по-така, по-внимателно, да не подразни господата с пистолетите. Приличаха на истински. Може би дори стреляха…
До внимателен разговор обаче не се стигна.
Гангстерите започнаха светкавични действия. Получи се нещо като стократно репетиран спектакъл.
— Бил, натикай маймуната в куфара!
Това каза Теди Таблетката, шефът на бандата, гълтайки някакви бели таблетки, които според него силно просветляваха мозъка.
Ето и сега, щом преглътна първата, Теди издаде заповед, говореща за далновидност:
— Прибери и бавачката на маймуната! — Той глътна още една таблетка. — Знам ли го тоя звяр какво яде! — Той глътна още една таблетка. — Ще вземе да му стане нещо и после дъртата няма да плати откупа!
Вихър веднага схвана, че „дъртата“ е мисис Мъни, а него го бъркат с Шуши. Но не се обади. Нека гангстерите ги измъкнат оттук, после лесно. В смисъл: ще му видят опашката.
Той изтича, отвори куфара и се напъха вътре, мамейки с пръст Вихра да го последва.
Жестът му направи добро впечатление на Бил (същият Бил, комуто Теди нареди да натика маймуната в куфара). Той се страхуваше, че докато я хване, ще му се наложи да се катери по тавана и корнизите. А тя без подкана влезе в куфара. Че и бавачката си повика.
— Браво! — Бил погали Вихър по главата. — Хубаво е човек да си има работа с глупави маймуни!
— И аз така мисля — измърмори Вихър, но Бил (не беше чувал за говорещи маймунки) шътна на Вихра.
— Глас да не съм чул! Иначе ще има бум-бум! — и той потупа пистолета си.
Ох, какъв пистолет беше това! Гордостта на Бил. Заради този пистолет днес всички почтително му викаха Бил Снайпера.
А започна зле.
Още щом проходи, малкият Бил се насочи към вратата. Усещаше, че зад нея е големият свят и много се надяваше големият свят да бъде добър с него. Без да щади лакти и колене, Бил домъкна стол, покатери се и стигна бравата.
Ох, колко интересно беше навън! Разноцветни мигащи светлини, автомобили, забързани хора. Дали ще имат време да му обърнат внимание, ако им се усмихне?
Обърнаха му.
Един здравеняк подсвирна изненадано и килна шапката си на тила. Сега вече шапката не му пречеше. Той тегли силен шут на Бил и го вкара обратно зад вратата.
После се извини на цвилещата от възторг тълпа, че го сритал.
— Трябваше да настъпя тоя ухилен червей — извини се той, — за да не загрозява нацията.
Тълпата зацвили още по-възторжено, изразявайки съгласието си да се мачкат червеите, особено ухилените; да не се загрозява нацията; да се пази чиста расата и други такива! И предвождани от здравеняка, се юрнаха към негърския квартал да намалят черната раса, за да разкрасят нацията…
След месец Бил набра кураж да се подаде отново навън и го донесоха с разбит нос и скъсано ухо. Второто си ухо не посмя да рискува и седна пред телевизора. След като го включи, разбира се.
Дремеше на рекламите за сапун и дамски чорапи, но започнеше ли гангстерски филм, веднага се разсъмваше. И се ококорваше.
А след няколко години се плесна по тясната ивица между веждите и косата и замина за съседния град, където никой не го познаваше. Тук, там — намери оръжеен техник и му показа чертеж: негов чертеж, на Бил.
— Настоявам да бъде спазен точно!
Оръжейният техник се взря в очите му. Макар и ясносини, те бяха разположени малко особено. Техникът остана с неприятното чувство, че го гледат двама с по едно око от различни етажи. И то не съседни.
— Едва ли — изрази съмнение той, — едва ли ще се получи пистолет, ако спазя точно чертежа…
Бил се ядоса. Дори се развика, че плаща с парите си и онзи е длъжен да направи каквото Бил иска!
— Ще дойда след три дни! — приключи той.
От нетърпение обаче отиде още същата вечер и завари техника да сглобява нещо като срязан на две радиатор от парно отопление с нещо като дръжка на лопата.
— Идиотщина някаква! — намръщи се Бил и се поинтересува: — Защо се занимаваш с идиотщини?
Нищо и никакъв въпрос, но в интонацията му напираше желание за кавга.
— Това е оръжието според вашия чертеж.
— Тъй ли? — не повярва Бил. — А какво е онова, дето стърчи като дръжка на лопата?
От усуканото обяснение на техника излезе, че стърчащото било цевта. Съвсем според чертежа.
— Не ми харесва — призна Бил. — Махни я! — заповяда Бил. — Пистолетът трябва да бъде елегантен — поучи го Бил. — Сложи му три цеви!
Когато пистолетът беше готов, го изпробваха. От трите цеви излитаха куршуми, малко по-къси от неподострени моливи. Шум обаче не се вдигаше: никелираните заглушители, приличащи на мотоциклетни ауспуси, отлично си вършеха работата — пистолетът стреляше тихо, сякаш някой, увит в два юргана, чукаше на добре смазана пишеща машина.
Бил огледа внимателно пистолета, застана отстрани и каза, че за съжаление оптическият мерник не е достатъчно изискан за страничния наблюдател. И обясни защо.
— Аз съм малко късоглед.
Той се изхили на шегата си (ако 16 диоптъра е малко късогледство!) и остави техника да си блъска главата.
