Сега пистолетът придоби свръхестествен вид: вместо оптически мерник беше монтиран мощен телескоп, с чиято помощ можеха да се различат следи от човешки крак по лунната повърхност. Бил обаче успя да види на двайсет метра телеграфен стълб и се зарадва.
— Хи-хи, телеграфен стълб! Твърдя! Дали по някаква причина не се е подобрило зрението ми? — вторачи се той в оръжейния техник, който, разбира се, не беше там, накъдето гледаше Бил, а зад гърба му.
— Подобрило се е! — изсумтя техникът, надявайки се най-после да се отърве от идиотската поръчка.
Но клиентът беше капризен.
— Аз обичам удоволствията — сподели между другото Бил.
— Всеки ги обича — въздъхна техникът.
— Но аз през всички сезони. Дали през зимата няма да ми е студено на ръката?
В дръжката на пистолета беше сложен електрически нагревател и зимата вече не заплашваше ръката на Бил.
— А през лятото? — поинтересува се той.
— Какво през лятото? Тая година не се очаква лято! — Уплашен от перспективата да вкара хладилник в дръжката на пистолета, техникът готов да изтрие лятото от списъка на сезоните.
— Няма ли да ми е топло на ръката? — поясни Бил, който след дълго размишление си науми, че ако тая година мине без лято, догодина може би ще се появят две лета. Нещо като компенсация.
Оръжейният техник усети, че нервите му се разтреперват, но се овладя.
— Не, няма да е топло на ръката ви. Освен ако не забравите да изключите електрическия нагревател.
— Всеки идиот ще се досети — каза Бил. — Аз имам пред вид слънцето.
Техникът отговори, че това надхвърля възможностите му. Просто нямало как да постави на пистолета бутон, с който да гаси слънцето.
— Всеки идиот ще се досети! — повтори Бил. — Имам пред вид чадърче. Съвсем мъничко, на сини цветенца. Представяш ли си? През лятото, щрак, и над пистолета се разперва чадърче на сини цветенца. Хем ще ми пази сянка, хем ще ми създава настроение. С настроение, знаеш, по-инак е…
Оръжейният техник плю и се зае с чадърчето на сини цветенца.
А когато чадърчето взе да прави щрак над пистолета, придобил вече напълно фантастична форма, Бил спомена, че обича да гледа телевизия и няма ли как да се монтира портативно апаратче с едно такова мъничко екранче, за предпочитане цветно, та хем да стреля, хем да гледа гангстерски филми.
Техникът кротко отговори, че и той имал пред вид точно цветен телевизор. Цяла нощ не мигнал, за да обсъжда този въпрос. Радвал се, че мислят еднакво. Имал даже идея да вгради в пистолета вана за двама — да си сапунисват гърбовете. И игрище за бейзбол заедно със съблекалните и тоалетните, та Бил хем да стреля, хем другото…
Въпреки кроткия тон, техникът така трепереше от нерви, че приличаше на електромонтьор, който вместо с отвертка е бръкнал с пръст в контакта.
Бил грабна пистолета и изхвърча навън с твърдото убеждение, че най-неуравновесените и нервни личности в света са оръжейните техници.
После влезе в един бар и стреля в тавана.
Независимо от това изнесоха два трупа, но за пръв път не посрещнаха Бил с упреци, че загрозява нацията. Никой не се изхили и не подметка: „Хе, каква муцуна има тоя идиот!“
Напротив! Чу се страхопочитателен шепот:
— О, какъв пистолет има господинът!
Ето как притежанието на някои предмети променя лицето. До неузнаваемост. И го заобикаля със страхопочитание.
Наоколо масите бяха свободни, обаче Бил се насочи към заетата от трима наперени типове с карирани ризи. Беше краят на юли и той реши, че в края на юли кариралите ризи го дразнят.
Сложи пистолета на мадата и процеди през зъби.
— Тук ще седи Бил Снайпера!
Тримата услужливо му предложиха стол. Бил седна и се прозя.
— Бил Снайпера ще си пие уискито сам.
Карираните ризи профъфлиха, че приседнали колкото да му запазят мястото и сега вече можели да си тръгват, нали? И така бързо скочиха, че столовете останаха на гърбовете им.
Бил не ги удостои с отговор.
По този начин той се мъкнеше от бар на бар.
Чакаше.
За него и пистолета му плъзнаха невероятни слухове. Стигна се дотам, че му приписваха всички политически убийства, извършени през последните два века, свързваха името му с покушенията върху двамата бивши президенти, с десетина преврата на континента и на близките острови, та дори със самоубийствата на частни лица. Наистина самоубийствата не прикачваха на Бил, а на прословутия му пистолет. Уж го давал под наем. На приятели, разбира се…
А като се стигна дотам, най-сетне се случи онова, което Бил очакваше. При него седна някакъв едър мъж, глътна бяла таблетка и тихо заговори.
Оттук нататък животът на Бил потече като в гангстерски филм.
Акцията за отвличането на Шуши беше важна за бандата на Теди Таблетката. Надяваха се да вземат един милион долара откуп.
Но трябваше да побързат.
— Шефе, маймуната и бавачката са в куфара — докладва Бил. — Да изчезваме, докато не са ни усетили!
Теди Таблетката надникна в плана на къщата и посочи вратата вдясно.
— Джони, отвори тази врата. Ще се измъкнем оттук. Струва ми се по-безопасно.
— Лесна работа — отвърна Джони. (Джони Шперца, третият член на бандата, който се отличаваше от Теди и Бил главно по ръкавиците. Носеше ги винаги. Дори се къпел с тях, казваха.)
Съшият Джони увери шефа, че ключалката е проста, види се, правена от невръстно дете, да няма грижа за нея. По-добре да хвърли едно око на зелените масички за игра на карти — не са ли направо произведение на изкуството?
Джони Шперца въздишаше възхитено. На такава масичка да поиграе, пък ако ще да умре после!
— Ще ти се случи непременно, ако се помотаеш още с вратата! — изръмжа Тели. — Всеки момент може да ни изненада някой!
Все едно че го повика.
Свирукайки си весело с уста, довтаса длъгнест лакей и видял гангстерите, се закова на място, но от страх продължи да свири.
— Бил, запуши му свирката! — заповяда Теди.
Бил вдигна тристволния пистолет и откри невъобразим огън. За няколко секунди на полилеите не остана здрава лампа, огледалата напуснаха местата си и се скупчиха на пода, превърнати на стъклен пясък, а стените бяха перфорирани надлъж и шир сякаш тегелирани на шевна машина с най-ситния бод.
Е?
Лакеят стоеше невредим и от ужас свиреше задушевно като флейта.
Този път Бил се прицели внимателно и планът в лявата ръка на Теди се разлетя на конфети.
Шефът не се разтревожи: планът вече не му трябваше, знаеше го наизуст; само прояви загриженост да не би при подобна стрелба Бил да се самоубие или, не дай боже, да се нарани. Бил отговори, че място за безпокойство няма. Полагал всички усилия да избегне злополуките. Нека глътне глътка уиски и ръката му ще престане да трепери, а флейтистът ще млъкне.
— Гарантирам!
Усетил, че още малко ще се радва на вниманието на гангстерите, лакеят се реши на мъжествена постъпка. Събра воля, напрегна мускули и припадна. По телевизията беше гледал, че и по припаднали стрелят, но по-рядко.
