— Маймуната нещо пухти — ослуша се Теди. — Внимавайте — струва цяло милионче!
Спряха, преместиха Вихър и Вихра в купето и продължиха.
— Е? Кой усука вестника… — започна Теди и Бил побърза да го предупреди, че бензинът свършва. Я им стигне до втория завой, я не.
Бензиностанцията се случи след първия завой.
— Резервоарът догоре! — заповяда Бил на притичалото момиче в син комбинезон, а като дойде ред да плаща, се изхили. — Парите ще получиш като продадем маймуната! Хи-хи!
Момичето дори не се разплака. Беше свикнало да го мамят и само пресметна на ум колко ще й удържат от заплатата в края на седмицата.
Минаха километър-два. До една усамотена горичка Теди слезе от колата.
— Бил, ела да те питам нещо!
— В горичката ли?
— В горичката.
— На сянка?
— На сянка.
— Питай, шефе! — изпъна се пред него Бил.
— Какво каза на момичето от бензиностанцията?
— Какво й казах? — не си спомни Бил.
Теди го плесна по врата и Бил си спомни първата половина от репликата: казал й да напълни резервоара догоре. Теди го плесна още веднъж и паметта му се възстанови напълно.
— Обещах да й платим за бензина като продадем маймуната. Хи-хи! — Бил хихикаше, но по смръщеното лице на шефа личеше, че той не схваща комичността на ситуацията и поясни: — Ние няма да й платим и след като приберем парите за маймуната, в това е смешното, хи-хи!
И сметнал разговора за приключен, се върна в колата. Но отново чу:
— Бил, ела да те питам нещо!
Пак ли? За същото ли ще го бие? Бил тръгна към Теди като по люлеещо се въже. Всъщност се колебаеше.
— Не може ли Джони да дойде? — опита да се измъкне той. — Джони сигурно е чул какво друго съм казал на момичето…
— Ела!
Нещо в погледа на Теди подсказваше, че няма да прояви особена грижа за здравето на Бил. Точно така. Би го дълго. В три рунда.
През първия рунд Бил получаваше ъперкъти в слънчевото сплитане и обяснения защо точно там.
— Защото каза за маймуната… Защото ни издаде… Защото от глупост нанесе удар в слънчевото сплитане на бандата!…
През втория рунд Бил яде бой по главата, понеже според Теди глупостта му в най-голяма доза била съсредоточена там.
— Загряваш ли какво ще стане сега? (Ляво кроше в челюстта.) Момичето ще съобщи в полицията! (Десен прав в носа.) Всичките ни отличителни белези ще изреди! (Два бързи удара в бузата и окото, така че отличителните белези на Бил се промениха.) Сега ще организират хайка! (Дясно кроше.)
Дясното кроше улучи въздуха. Бил съобразително се просна на земята и взе да брои до девет — уж нокаут. Дано умилостиви шефа.
Къде ти! Теди обяви, че започва третия рунд и ще го бие пак по главата, защото е извършил и друга глупост. Като докарал полицията по петите им, защо поне не сменил контролните номера на колата?
Бил повярва, че шефът ще го бие пак по главата и я закри с две ръце, с което откри свободен достъп до останалите части на тялото си. Теди го рита, където свърна, докато му дожаля за обувките. За своите.
После Бил смени контролните номера на колата и потеглиха.
Теди веднага започна:
— Интересно, как ме удуши вестникът, а?
Бил сръга с лакът Джони този път той да си поговори с шефа. На него му стигало толкова. Джони се напъна и заприлича на далекопровод, на който кабелът се е скъсал някъде, ама не се знае къде. Нищо не му дойде на ум освен веднъж казаното и той го повтори:
— Бензинът свършва, шефе!
Без тъпи шеги, беше готов да се скара Теди, но погледът му застина на бензиномера. Той пое дълбоко въздух и закрещя. Така бе крещял под форда, когато веднъж крикът отскочи и колелото затисна палеца на десния му крак. С големия мазол.
— Крадла! Нехранимайка! Иде ми да се върна, да я накарам да напълни резервоара догоре и да го изпие! Два резервоара да изпие! Със сламка!
Теди беше уверен, че момичето от бензиностанцията е предусетило, че няма да му платят дори след продажбата на маймуната и ги е надхитрило.
На следващата бензиностанция лично присъствува на зареждането и осведоми Джони и Бил:
— Преля.
— Кое преля?
— Препълних резервоара, та като попитам за вестника, да не ме баламосвате, че бензинът свършва!
Десет минути пътуваха в обещаващо мълчание. Джони и Бил бяха така напрегнати и наелектризирани, че да минеше буреносен облак над тях, гръм щеше да ги удари. Очакваха разпитът да започне всеки момент.
И моментът не се забави.
— А сега ми разкажете как вие двамата помогнахте на вестника да ме обеси!
Лицата на двамата радостно светнаха и те в дует изцвилиха:
— Бензинът свърши!
Теди бавно постави една таблетка на езика си, посмука я малко и се извърна към Вихър. Тонът му беше подозрително тих и благ.
— Кажи ми, Шуши, ти виждала ли си по-големи маймуни от тия двамата?
Нашият Вихър поклати отрицателно глава.
— Не си виждала и аз ти се заклевам, че няма да ги виждаш повече!
Задните врати се отваряха автоматично и за Теди не представляваше никаква трудност да изрита Джони и Бил. Клетите, дори не оказаха съпротива, просто не допускаха, че шефът ще се раздели с тях, без да научи как са го обесили с вестника.
— Вече няма кой да ме будалка с бензина — рече Теди, гледайки в огледалото муцунката на Шуши, изразяваща всичко освен желание да го будалка.
И въпреки това, тъкмо тя му каза:
— Бензинът свърши.
— До капка! — прибави Вихра.
Когато задните врати се отвориха и затвориха за втори път и Теди остана сам в колата, беше абсолютно сигурен, че до края на живота си няма да чуе досадното „Бензинът свърши!“. Макар че това му струваше цял милион. И веднага се убеди, че човек не може никога да бъде абсолютно сигурен. Дори когато е платил цял милион.
Четири гласа запяха хорово в ушите му:
— Бензинът свърши! Бензинът свърши! Бензинът свърши! Бензинът свърши!
Това го изкара от релси. В съзнанието му се мярна нелепата мисъл, че е проговорила задната седалка. Обърна се с явното намерение да й каже всичко, което мисли за говорещите задни седалки, и видя четиримата изхвърлени, наобиколили колата.
Бил се хилеше:
— Колата отдавна стои на място. Затуй не се ударих като ме изхвърли. Боли само, където ме рита…
А Джони вадеше връзки с ключове и шперцове от своите джобове и ги мушкаше по джобовете на Теди.
— Хайде, после ще гледаш като втрещен! Двама полицаи са по петите ни!
