После се ухили.
— Вуйчо Люсиен! Надявах се да дойдеш! — Люсиен коленичи пред момчето и го притисна в прегръдките си.
— Нали е Коледа? Разбира се, че ще дойда.
В този момент доприпка и малката Мери Джейн, облечена в бледорозова копринена рокля. Косата й беше огненочервена, много по-ярка от тази на майка й. Тя извади пръстчето от розовите си устенца и ги изви в неустоима усмивка. Люсиен я целуна по бузата и й представи Катрин.
— Алекс и Мери, това е новата ви леля, Катрин.
Катрин рязко се обърна към него. Очите й се разшириха от изненада. За него, който бе близък и дългогодишен приятел на семейството, бе нормално да се чувства като техен роднина. Но след по-малко от година тя щеше да напусне Касъл Ранинг. Едва ли беше добре децата да се привързват към нея.
Маркизът се усмихна.
— Кажи им нещо, скъпа. Ще ги изплашиш, ако продължиш да зяпаш така.
Ласкавото обръщение отново напълни очите й със сълзи. Тя се наведе и пое малките ръчички на децата в своята.
— Радвам се да ви видя и двамата. Вуйчо ви Люсиен много ми е разказвал за вас. Сигурна съм, че скоро ще станем големи приятели.
Александър се изкикоти и обърна към нея сините си, пълни с възхищение очи, и Катрин мигом се влюби в него.
— Точно като баща си — каза Люсиен, сякаш разчете мислите по лицето й. — Само на четири години е, а вече всяка жена, която го види, е безнадеждно влюбена в него.
Точно като теб, помисли си Катрин, която не пропусна да забележи жените наоколо, втренчили поглед в маркиза, сякаш е сочна хапка месо. Изпод спуснатите си ресници Катрин се взираше в притегателния му профил, във възхитителните извивки на лицето му. Да, тази вечер определено имаше нещо различно у него. Нещо се бе променило, когато я видя на стълбите в дома си.
Вероятно всичко се дължеше само на празничната вечер и нямаше нищо общо с техните отношения. Но погледът му се спираше на нея отново и отново и тя не можеше да потисне сладкия трепет, който се надигаше в стомаха й.
Някой дръпна полата й и Катрин веднага сведе поглед надолу.
— Аз съм почти на три — пророни с тъничкото си гласче Мери Джейн и вдигна две от пухкавите си малки пръстчета.
Катрин се засмя и топло я прегърна.
— Браво, малка моя, но не бързай да пораснеш. Времето и бездруго тече твърде бързо.
Мери само се усмихна и побягна да настигне брат си. Катрин ги последва сред гостите и съзнанието й се върна към едно друго дете — малко по-голямо, русокосо и синеоко, което прекарваше самотна Коледа сред пациентите на „Сейнт Бартоломю“.
Тя прехапа устни. Искаше й се да говори с Люсиен и да го помоли за помощ, но същевременно се боеше от отказа му.
— Защо отново се мръщиш, любима? Изглеждаш далеч по-красива, когато си усмихната. — Той повдигна брадичката й с ръка. — Забрави, Катрин. Тази вечер принадлежи на бъдещето, не на миналото.
Тя преглътна мъчително и кимна. Знаеше, че е прав. Утре отново щеше да се бори с проблемите. Тази вечер беше Коледа и трябваше да се забавлява.
Люсиен внимателно наблюдаваше новата си съпруга, докато я представяше на малката група приятели, които Джейсън бе поканил: лорд и лейди Балфор, граф и графиня Брайърууд, Уинстън Парминтър, известен лондонски адвокат, и половин дузина други гости.
Катрин вече бе срещала неговия адвокат, Натаниел Уитли, в Касъл Ранинг, и, изглежда, много го харесваше. Граф Хавершам, дядо на херцогинята, я разсмя с истории за приключенията на Велвет и бързо я накара да се отпусне. След това тя сякаш се забавляваше, напълно привикнала с ролята на дама от висшето общество, за която бе родена.
Застанал до Джейсън, Люсиен я гледаше да разговаря с леля Уини и стария граф, докато поглъща огромното количество храна, с която бяха отрупани масите в салона: приятно препечен гъши бифтек, печено телешко, пилешко фрикасе, сьомга със сос от скариди, заешко по флорентински. Имаше също задушени бъбреци и месо в тесто, моркови, ряпа и пащърнак в масло, кюфтенца от мляно месо, сладкиш с мед, захаросани плодове и крем карамел.
Катрин ядеше, сякаш не може да се насити. Люсиен се разстройваше при мисълта за дните, които е прекарала в онази адска дупка, без топла храна и близък човек. Несъзнателно някакво мускулче трепна на челюстта му.
— Красива жена — пророни Джейсън, след като проследи погледа на приятеля си.
— Да, така е. — Особено тази вечер. С пригладена коса и меки тъмни къдрици на тила, Катрин му изглеждаше по-красива от всякога. Тъмночервената кадифена рокля подчертаваше оттенъците на косата й, а малките й гърди образуваха лека издатинка над деколтето и приканваха да бъдат докоснати.
Тялото му болезнено се сви и му напомни колко я желае.
— Откакто живее в замъка, възвърна част от изгубеното си тегло. Лицето й също изглежда румено и свежо. — Маркизът осъзна, че се усмихва при мисълта, че и той е допринесъл за приятното й преобразяване. Обърна се към приятеля си и видя, че Джейсън го наблюдава замислено.
— Е, добре, какво става между вас? Цяла вечер те наблюдавам. Нещо те е променило. Кажи ми какво е то.
Ъгълчетата на устните му се извиха.
— Предположих, че ще се досетиш, че нещо се е случило. Най-после реших да се овладея и да поема нещата в свои ръце. Онова, което се случи в хижата, вече е минало и забравено. Факт е, че вече съм женен мъж. Време е да подредя живота си и точно това смятам да направя.
— Което означава?
— Да го кажа простичко — смятам да я задържа. Катрин продължава да смята, че ще анулираме брака, но аз не съм съгласен.
Джейсън се ухили.
— Значи най-после си започнал да разсъждаваш трезво.
— Може и да е така. Докато се възстановявах от онова спречкване в таверната, имах доста време да размисля. Факт е, че имам нужда от съпруга и няма да отричам, че Катрин ме привлича. Така стигнах до заключението, че тази, за която вече съм женен, ще се справи не по-зле от всяка друга, а вероятно и по- добре от повечето жени. Както ти каза, тя е силна и интелигентна. Произхожда от благородническо семейство. Накратко, струва ми се изгодна партия и вярвам, че ще стане добра майка за децата ни. А след тази вечер, когато я видях как се държи с Алекс и Мери, се чувствам още по-уверен.
— А какво ще кажеш за нейните интереси, които ти не одобряваш?
Люсиен вдигна рамене.
— Разбира се, ще трябва да се откаже от странните си занимания. Във всички случаи, след като роди дете, ще забрави за тези глупости и ще започне да се държи като прилична съпруга. Време е да се сдобия с наследник и смятам да се заловя с тази задача.
Джейсън сякаш имаше известни съмнения, но не ги сподели с приятеля си.
— А ако Катрин все още иска да анулира брака, как смяташ да я убедиш в противното?
Погледът на Люсиен отново се закова върху съпругата му, която се смееше на думите на лорд Хавершам.
— Не смятам да я убеждавам. Възнамерявам да я прелъстя.
Джейсън се изсмя на глас и едва не разля чашата пенливо вино, която държеше в огромната си лапа.
— Приятелю, ти не преставаш да ме изумяваш. Няма ли да е по-лесно просто да й кажеш, че не искаш да прекъсваш брака?
— Може и да е… ако бях напълно сигурен, че тя ще се съгласи. И понеже не съм, ще трябва да го
