постигна по моя си начин.
Джейсън плъзна поглед към Катрин, която сега се забавляваше с неговата съпруга и децата им.
— Може и да си прав. Няма смисъл да поемаш излишен риск.
Точно така, каза си мислено Люсиен. Катрин щеше да стане негова, и то скоро. Искаше я до себе си в леглото, искаше да започне оттам, където бе свършил първия път, когато правиха любов. Всеки път, когато я погледнеше, се спомняше страстните й движения под тялото си и онзи тесен проход между краката й, който го поглъщаше толкова сладко.
И сега, когато бе взел своето решение, искаше час по-скоро тя да носи детето му. Изненадваше го само нетърпението, с което очакваше този ден да дойде.
Уини Монтен Девит бавно отпиваше силабуб4 от кристалната чаша в ръката си и се опитваше да изглежда безгрижна, но изпод дългите светли мигли погледът й не се откъсваше от огледалото над камината. В позлатената рамка на стъклото попадаше привлекателен мъж с гъста, прошарена кестенява коса и бистри сини очи, в когото тя разпозна Натаниел Уитли. От другия край на салона той се взираше в нея с напрегнатост, която я плашеше.
Стори й се странно чувствено изживяване — да наблюдава Нат, докато той я гледа. От своето място той дори не подозираше, че е възможно тя да го вижда, и начинът, по който я гледаше, извикваше горещи, интимни видения в съзнанието й. Спомени, които бе смятала за забравени — първата им целувка или онзи ден край потока, когато двамата се срещнаха тайно и той й предложи да се омъжи за него. Спомни си онова стеснително, височко момче, което караше сърцето й да тръпне от копнеж.
Представи си и други неща — Нат като зрял мъж и как онази целувка би могла да се промени с времето, как устните му се притискат към нейните и я целуват по начин, непознат досега, какво би изпитала, ако докоснеше гърдите й, ако ги докоснеше с езика си. Какво би било да лежи гола до него.
Уини рязко отмести очите си от огледалото и пропъди неприличните видения, но не можеше да отрече, че те са навестили съзнанието й, и тази мисъл я смущаваше.
— О, лейди Бекфорд. Питах се дали ще дойдете тази вечер. — Зави й се свят. Не го бе видяла да се приближава. Сега й изглеждаше различен — по-хладен и по-недостижим, отколкото й се бе сторил в огледалото.
Тя повдигна гордо брадичка и се опита да го погледне високомерно, което беше трудно, имайки предвид високия му ръст.
— Мистър Уитли. — Това бяха единствените думи, които успя да произнесе. Всеки път, когато го погледнеше, чувстваше угризения за порочните си мисли.
Погледът му се плъзна по раменете й и надолу, към закръгления бюст, който надничаше от деколтето й. Очите му се задържаха там само миг, преди да се върнат на лицето й.
— Надявам се, че се забавлявате.
Ръката й се стрелна нервно към гърлото й. Не можеше да обърка хладната ирония в гласа му, нито пък твърдия поглед, който придаваше стоманен оттенък на очите му.
— Да… Разбира се, че се забавлявам. Защо не? — Но не й беше забавно, съвсем не. Не и откакто бе забелязала Натаниел Уитли в салона до дъбовата стая, потънал в разговор с племенника й.
— Ами не знам — отвърна й сухо той. — Когато преди малко разговаряхте с лорд Клинуърт, ми се стори, че добре се забавлявате. Чух, че той е на брачния пазар. И не е кой да е, а граф, който не може да преброи парите си — все качества, които жена с вашето положение не може да пренебрегне. — Устните му се извиха в нещо, но не беше усмивка. — Графът е мой клиент. Ако пожелаете, бих могъл да му подхвърля някоя добра дума за вас.
Уини поруменя до корените на косата си.
— За какво говорите? Нямам интерес нито към Клинуърт, нито към когото и да било другиго. И се чувствам обидена от намека, че бих преследвала графа заради титлата или състоянието му.
Нат повдигна вежди, но очите му останаха хладни и далечни.
— Приемете моите извинения в такъв случай. Но кой знае защо ми се струва, че няма да сте така възмутена, ако негова светлост ви предложи връзка, както се случи при моето предложение.
Право в целта!
— Не е същото и вие го знаете.
Красивите му устни се присвиха.
— Не, разбира се, че не е. Извинете ме, лейди Бекфорд. — Със скован поклон той се обърна и прекоси стаята, без да погледне назад.
Очевидно все още бе разгневен след последния им разговор. Но сега и Уини беше ядосана. Що за човек бе той? Нима наистина беше очаквал тя да се забърка в неприлични отношения с него? Колкото повече размишляваше над това, толкова по-див гняв я обземаше.
Както обикновено Нат не бе довел жена си — дори и на Коледа. Питаше се как ли се чувства бедната женица при такова пренебрежително отношение.
Уини видя, че Нат се присъедини към малка група мъже в дъното на стаята, които бяха наобиколили червенокосата дъщеря на лорд Брайърууд. Невъзможно й беше да си представи, че хладният и безчувствен мъж, с когото току-що е разговаряла, и младежът, когото някога бе обичала, бяха един и същи човек.
И все пак, в него имаше нещо, което събуждаше сетивата й. Нещо, което караше сърцето й да блъска като обезумяло в гърдите всеки път, когато той се приближеше към нея. Мразеше се за тази непредвидена реакция на тялото си, но, изглежда, нямаше начин да я контролира.
През останалата част от вечерта се опитваше да го избягва, но погледът й отново и отново се спираше на него или до ушите й достигаше плътният му баритон, докато се смееше с някоя от жените. И всеки път, когато това се случеше, неканена ревност я пробождаше в гърдите. А когато огромният бъдник най-после беше запален и децата на Сенклер отидоха да спят, Уини го видя да се сбогува кратко с домакините и да си проправя път към вратите.
Изведнъж стаята й се стори празна. Смутена, Уини се отправи към терасата, нетърпелива да почувства хапливия декемврийски въздух. Потърка ръцете си, за да се сгрее, и изпита благодарност за това. Тялото й все още бе горещо и напрегнато от спречкването им с Нат. Той беше просто един безскрупулен и безчувствен развратник, който се интересуваше само от своя интерес.
Но, мили боже, тя го желаеше! Никога не се беше смятала за жена, подчинена на силните страсти. Ричард беше мил и внимателен съпруг, който идваше в стаята й по тъмно, тръгваше си веднага щом задоволи нуждите си и напълно престана да я посещава, щом разбра, че не може да му роди деца.
Но никога не беше мислила за Ричард така, както си мислеше за Нат — с болезнено сладък копнеж, който бушуваше с всеки тласък на кръвта й. Тя беше точно толкова порочна, колкото и той.
Уини потръпна. Може и да беше ядосана на Натаниел Уитли, но повече се гневеше на самата себе си.
16
Коледните празници отминаха — щастливи дни, задушевни и безгрижни, каквито Катрин помнеше от дете. Беше подарила на леля Уини красив кашмирен шал, а на Люсиен — изящна сребърна кутийка за емфие с неговите златни инициали върху капачето. Люсиен я изненада с невероятно колие от изумруди и диаманти, от което дъхът й направо секна.
— Не мога да приема това, Люсиен — твърде е ценно. След по-малко от година ще трябва да си вървя и тогава…
— Това е далече. Живей с настоящето. Подарявам ти това колие като приятел и искам да го задържиш. — Но в очите му не проблясваха приятелски чувства. Бяха тъмни, горещи и караха стомаха й да се преобръща.
Катрин осъзна, че навлажнява пресъхналите си устни и заби нокти в дланите си, за да не посегне и да го докосне. Когато й се усмихна, устните му бяха влажни и чувствени и ако само затвореше очи, можеше да почувства тези устни, притиснати към своите, да усети ласката им по врата си — както в онази нощ, когато се любиха. Тялото й пламна, гореща тръпка плъзна към стомаха й.
На идната сутрин той я изведе на езда върху прясно натрупалия сняг. Катрин се чувстваше топло и
