— Обожавам коне. Веднъж видях няколко да теглят една страхотна карета, когато някакви хора дойдоха да видят лудите в болницата. Може ли да се кача на някой кон? — В очите на малкото момче се четеше такъв несдържан копнеж, че Люсиен почувства леко бодване в сърцето.
— Мисля, че може да се уреди.
Майкъл се засмя щастливо, а лицето му поруменя от вълнение.
— Такава грамадна къща, и даже коне! Божичко, Катрин, не знаех че си толкова богата!
Люсиен едва не се задави с кафето си, а Катрин с усилие потисна усмивката си. Божичко, усмихна се вътрешно маркизът, как успях да свържа живота си с такава невероятна двойка.
И все пак когато видя как момчето се смъкна от масата и, мислейки че никой не го гледа, пъхна един колбас под ризата си, Люсиен искрено се зарадва, че го е измъкнал от „Сейнт Бартоломю“.
Както бе обещал, на следващата сутрин маркизът поведе Катрин и Майкъл към конюшнята. Снощи бяха вечеряли тримата. Майкъл не спря да говори за прекрасните неща, които видял в замъка, размахваше ръце и сочеше наоколо. Беше впечатлен от огромните портрети на благородниците от фамилия Личфийлд, но повече от всичко му харесваше големия салон със средновековните рицарски брони, старинни саби, страховити брадви и щитове.
Приятно им беше да вечерят заедно, а това нямаше да се случва често, след като намереха подходяща гувернантка за детето. След вълнуващия ден очите на Майкъл се затвориха и той заспа веднага щом погълна и последната хапка храна в чинията си. Люсиен го отнесе на ръце до стаята му на третия етаж.
На сутринта, когато Катрин се спусна по стълбището, намери Майкъл в кабинета на Люсиен, застанал до бюрото му. Застанала до вратата, тя безмълвно наблюдаваше двете толкова скъпи за нея същества.
— Чудех се, милорд… дали като порасна, ще стана истински джентълмен като вас?
Люсиен се усмихна.
Можеш да постигнеш абсолютно всичко, Майкъл. Стига само да го искаш истински.
— Ще ме научите ли?
— Да те науча?
— Аха, милорд. Да говоря кат’ вас. Като джентълмен.
Люсиен откъсна поглед от документите и се вгледа внимателно в детето.
— Мисля, че можем да поработим над това.
Майкъл се ухили и Люсиен му се усмихна в отговор. После забеляза съпругата си, застанала до вратата, и въздухът между тях сякаш се нажежи. Сладостно усещане се плъзна към стомаха й.
Маркизът отблъсна стола си назад и се изправи.
— Добро утро, милейди.
Погледът му беше продължителен и някак отнесен, сякаш си спомняше как я бе оставил в леглото тази сутрин — сред разбърканите завивки, сънена и гола след любовната игра.
Майкъл дръпна ръкава на Люсиен.
— Ше идем ли вече в конюшнята, милорд? Нали казахте, че ше тръгнем веднага щом стане Катрин.
— Не се казва „ше“, а ще, Майкъл. Това е първият ти урок как да говориш правилно. Можеш да се упражняваш, докато свикнеш да го изговаряш правилно.
Майкъл се засмя.
— Ще. Нали казахте, че ще отидем в конюшнята, като стане Катрин?
— И след като закусим.
Храната винаги успяваше да привлече вниманието му.
— Не е каша, нали?
В очите на маркиза проблеснаха весели пламъчета.
— Съмнявам се, че някога ще ти се наложи отново да ядеш такова нещо.
— Яхуу! — Майкъл вдигна ръчички във въздуха и се завъртя, после се втурна към Катрин. Отначало тя се притесняваше, че по време на отсъствието й от „Сейнт Бартоломю“ пазачите са могли да му сторят нещо, но щастливото детско личице я успокояваше. — Няма каша, Катрин! Чу ли какво каза негова милост? Никога вече няма да ядем оная гадост!
Катрин прехапа долната си устна, за да не се разсмее, и се обърна да види намръщената физиономия на Люсиен, но остана изненадана от веселите искрици в очите му.
— Вторият ти урок за днес ще бъде, че дете на твоята възраст не бива да се обръща към по-големите по име. Отсега нататък ще се обръщаш към Катрин с „милейди“ или „ваша милост“.
Катрин потръпна вътрешно. Досега не бе намерила сили да поправи момчето, макар да знаеше, че скоро ще й се наложи. В болницата това нямаше значение, но тук… тук животът бе напълно различен. Майкъл трябваше да научи правилата на обществото, ако искаше да намери място в света на благородниците.
Майкъл погледна навъсено Катрин, после палавото изражение се върна на лицето му.
— Пазачите приказваха, че си важна дама. Сигурно няма да е много трудно.
Катрин сърдечно го прегърна. Беше такова прекрасно момче!
Закусиха заедно, а после се отправиха към конюшнята.
— Виж, Катрин! Коне! — Майкъл се откъсна от ръката й и побягна към оградата около двуетажната постройка, където отглеждаха конете. Там един от конярите обяздваше млад жребец. — Дали ше… ще мога да го пояздя?
Люсиен се засмя от сърце.
— Не и този — поне засега. Още е много млад и буен. За начало ще ти дадем някое по-кротко животно.
Влязоха в полумрака на конюшнята, сред мириса на сено и коне. Леки прашинки танцуваха на слънчевата светлина, която се процеждаше през прозореца. Над главите им група мъже повдигаха с метален скрипец чували.
— Мисля, че Робин е хубав кон и ще ти свърши работа, докато се научиш да яздиш.
— Казва се Робин?
— Цялото му име е Сивият Робин.
Когато стигнаха до яслата, Майкъл се втренчи в малкото петнисто конче.
— Сивият Робин. Той е истински красавец, милорд.
Кончето изцвили, а Люсиен се усмихна.
— Кротък е като агънце. С него лесно ще се научиш да яздиш.
В този момент към тях се приближи Бени Тейлър.
— Майкъл, това е Бени — представи го маркизът. — Много разбира от коне. Той лично ще те обучава.
Бени се наведе и юнашки разтърси ръката на детето.
— Добро утро, хлапе. — Хвърли поглед към петнистото конче. — Конят ще ти хареса.
Майкъл понечи да го поправи, но Люсиен едва доловимо поклати глава.
— Кога започваме? — нетърпеливо попита детето.
Бени погледна въпросително маркиза, който само кимна.
— Що не още сега?
— Ура! — Майкъл заподскача от вълнение.
Катрин наблюдаваше как момчето се втурна след Бени, сякаш са отколешни приятели. Майкъл не беше срамежлив. Беше роден сред непознати и сред тях бе прекарал седемте години от живота си. Те бяха неговото семейство.
Тя насочи вниманието си към Люсиен.
— Държиш се прекрасно с Майкъл. Исках да знам, че е тук, в безопасност. Но никога не съм се надявала да го приемеш така безрезервно.
Тъмните му очи проследиха детето.
— Не е трудно да го обикне човек. Утре ще му потърся учител, за да започне обучението си.
Катрин се усмихна.
— Няма да ми повярваш, но той ще бъде очарован. Майкъл обожава да научава нови неща. Поглъща всичко, което види или чуе.
— Вече забелязах.
