дълбоко в нея и Катрин се чу да произнася името му.
Люсиен я милваше с кръгообразни движения и с умението на опитен любовник.
— Аз съм твой съпруг — прошепна той, а движенията на пръстите му засилваха нуждата й от него. — Кажи го.
Катрин простена.
— Кажи го — пророни дрезгаво той.
— Ти си… мой съпруг.
Маркизът разтвори краката й и проникна в нея с един единствен тласък, който я повдигна от земята. Катрин се притисна към широките му рамене, ноктите й се впиха в кожата на гърба му, устните й затрепериха.
Люсиен бавно се отдръпна от нея, после нахлу още по-дълбоко. Заля я непоносима вълна на удоволствие. Навън и пак навътре, бавно и целенасочено. Мускулите му се свиваха и отпускаха, плътта й се свиваше мъчително около него. Люсиен я повдигна, намести краката й около кръста си и отново нахлу в нея.
— Господи, от толкова време мечтая за това. — Проникнал дълбоко, движеше се в нея бавно и равномерно. Катрин не можеше да мисли, забрави дори и да диша.
Гласът му сякаш долетя отдалече, дрезгав и приглушен.
— Толкова си сладка… така съвършена. — Думите му съвсем я замаяха. Катрин висеше в някаква безтегловност, тялото й тръпнеше от желание и жажда. Още два мощни тласъка, и ноктите й издраха раменете му, устните й прошепнаха името му. Тялото й мъчително се сви, а после се отпусна, разтърсено от непоносимо удоволствие.
Люсиен нахлу в нея за последен път, преди тялото му да я последва и да се отпусне. Притисна ханша й към себе си, а семето му се изля дълбоко в нея. Катрин се притискаше към него и си мислеше колко много го обича и колко приятно е да го чувства до себе си по този начин. И колко много е искала точно това да се случи.
17
Изминаха дълги минути. Люсиен нежно целуна Катрин по шията и я пусна на земята. Усещаше тялото си приятно отпуснато и задоволено — нещо, което не му се бе случвало от седмици насам. Долавяше лекия аромат на парфюма й, вкуса на устните й върху своите. Харесваше му усещането — да я държи в прегръдките си.
Целуна я и се наведе да вдигне ризата й. Тя я плъзна през главата си, докато той си закопчаваше панталона.
Не бе възнамерявал да я обладае — беше дошъл в колибата, за да сложи край на неприличните й занимания, но гневът му бе преминал в желание и го подтикна към действие. Сега, когато си спомняше изживяното, не съжаляваше за този порив.
Погали я по лицето, а мислите му се върнаха назад във времето, при други жени. Макар че никога не се беше проявявал като себичен любовник, обикновено просто използваше телата на жените, както и те неговото — доставяше си удоволствие и след като приключеше, не оставяше нищо от себе си при тях.
С Катрин обаче беше различно. Пожелаваше я всеки път, щом я погледнеше. Когато правеше любов с нея, част от него сякаш му се изплъзваше както никога преди. Искаше да й достави удоволствие, да се слее изцяло с нея, докато забрави къде свършва неговото тяло и откъде започва нейното. Катрин разпалваше у него чувства, непознати досега, и нуждата му от нея се разрастваше с всеки път, когато се любеха.
Самата мисъл, че е възможно да стане толкова зависим от жена, го плашеше. И все пак вече искаше да я люби отново.
Той закопча и последното копче на брича си и видя, че тя се взира в него с огромни, зелени, питащи очи. Ленивата забрава от преди малко бе отстъпила място на объркано, смутено изражение.
— Няма ли да анулираме брака, Люсиен? Нали и двамата решихме, че така е най-добре? Нали това искахме и двамата.
— Така ли? Може би е имало момент, в който съм смятал така, но вече не. Няма да анулираме брака, Катрин. Ние сме женени и така ще си остане.
— Но аз си мислех… Ако си искал истински брак, защо никога не се върна в моята спалня? Смятах, че по някакъв начин… че не съм ти доставила удоволствие, но се надявах след време…
— Така ли си мислеше? Че не си ми доставила удоволствие? За бога, Катрин, от момента, в който влезе в кабинета ми, си мисля само какво е да те отведа в леглото. — И дори докато я гледаше сега, с разпилени коси и подпухнали от целувките му устни, я пожелаваше отново.
— Но ако е така, защо не се върна в моята стая?
Той прокара пръст по изваяната й челюст и почувства лека тръпка да разтърсва тялото й.
— Ти искаше ли да дойда?
Катрин извърна очи, лицето й се обля в руменина.
— Да. Харесва ми начина, по който ме докосваш, начина, по който ме караш да се чувствам. Зная, че повечето хора смятат, че е неприлично жена да изпитва желание към мъж, но аз не съм като останалите жени.
Поне по този въпрос не би могъл да спори. Катрин беше напълно различна от всички жени, които някога бе срещал. И точно тази разлика го притесняваше.
Люсиен въздъхна.
— Може би точно затова стоях далече от теб. Опитвах се да подредя мислите си. С времето реших, че най-добре ще е да останем съпрузи.
— Защо? Ти може и да ме желаеш, но не ме обичаш. Защо ти е да се обвързваш с жена, която не обичаш?
Внезапно притеснен от въпроса й, Люсиен се наведе и вдигна простичката й памучна рокля от земята.
— Вдигни си ръцете.
Катрин безмълвно се подчини, а маркизът плъзна дрехата през главата й, завърза я на кръста и се залови да закопчава копчетата.
— Любовта е за наивниците и глупаците, Катрин. Аз не съм от тях. Приятелството, общите цели, децата — това са важните неща в едно семейство.
Катрин не се възпротиви, но нещо в погледа й подсказваше, че не е напълно съгласна. Той й обърна гръб и отново се зае да разглежда вътрешността на колибата. Гневът, който уж се бе изпарил, сега го връхлетя с нова сила.
— Знам, че според теб работата ти е изключително важна, Катрин, но и ти много добре знаеш, че аз не я одобрявам. — Той вдигна малка стъклена колба, пълна с някакъв лепкав сироп. — Какво е това?
— Лек за кашлица, който приготвих сама.
Той го подуши и сбърчи носа си от миризмата на билки и нещо сладко.
— Какво има в него?
— Бяло вино, бучка захар, стрит чесън, прах от арника и женско биле.
Той се намръщи и остави сиропа обратно на мястото му.
— Ти си маркиза Личфийлд — заяви твърдо Люсиен, продължавайки да разглежда полупълните шишета и стъкленици. — Жена с твоето обществено положение не може да се занимава с мехлеми и еликсири.
— Аз помагам на хората. Нима това е лошо?
— Имаш късмет, че не са те обявили за вещица, а и никога не можеш да знаеш доколко им помагаш. Роджър Ферис ми каза, че жена му не могла да стане от леглото три дни, след като изпила един от твоите лекове. Само господ знае какво би могла да причиниш на някой нещастник с твоите сиропи.
— Съпругата на Роджър не стана три дни от леглото, за да се избави от съпружеските си задължения. Очевидно мъжът й е доста непохватен, когато стане въпрос за леглото.
За миг в очите му проблеснаха весели пламъчета. Но само един поглед към заобикалящите го стъкленици бе достатъчен, за да изтрие доброто му настроение.
— Не давам пет пари за жената на Роджър Ферис или за когото и да било другиго. Искам само веднъж
