Имаше и някои други дребни прилики. Неща, които бе забелязал с удивителна яснота, докато бе в плен на тъмнината. Тяхната височина и конструкция, дори миризмата на телата им бяха едни и същи.
Времето и множеството сходства го доведоха до заключението, че Старлет и Рейвън са едно и също лице. Скоро трябваше да обсъдят и този въпрос. Деър не смяташе, че ще може да й позволи да продължи опасния си кръстоносен поход. Ужасяваше се при мисълта какво може да се случи с нея. Какво ли щеше да каже за това? Там беше цялата дилема. Ако той знаеше поне едно нещо със сигурност за тази жена, то това бе, че тя е смела и има по-голямо сърце от всички, които бе срещал досега в живота си. Повярваше ли достатъчно силно в нещо, никой не можеше да я разубеди.
Наблюдаваше я замислено как преплува езерото, спря на няколко метра от него и се изправи. Сведените му очи не пропуснаха нищо — съвършенството на нейното изваяно тяло, контурите на пълните й гърди и здравите като камъчета зърна, подчертани от прилепналия сатен. Помисли си, че дори и сега тя е толкова мистериозна, колкото и първия път, когато се срещнаха. Без значение колко пъти един мъж може да притежава жена като Старлет, той никога нямаше да може да я подчини на себе си. Тя бе горда и с независим дух и щеше да се промуши през пръстите му като скакалец, когато и да опиташе да я хване.
— Мислех, че ще поплуваш заедно с мен — каза тя.
— Наистина исках, но ми хрумна нещо по-добро — отвърна й той и я примами с пръст. — Защо не дойдеш тук, за да ти кажа какво е то?
Тя поклати глава.
— Не. И тук ми е приятно.
Той започна да разкопчава колана си.
— Тогава, предполагам, аз ще трябва да дойда и да те измъкна.
— Не мисля, че ще можеш да ме хванеш — отвърна тя, неспособна да устои на изкушението.
Преди още думите да бяха излезли от устата й, той скочи от дънера, смъкна ризата си, след това ботушите и панталоните си.
Старлет изпищя, когато той се гмурна от брега във водата, излезе на повърхността и започна да плува към нея.
— Никога няма да ме хванеш! — изкрещя тя и започна да се отдалечава с плуване от него.
Деър й позволи да вземе приличен аванс, но я наблюдаваше много внимателно, защото прекрасно помнеше отвращението й от дълбоките води. Ако беше Рейвън — а от известно време той подозираше, че нещата стоят именно така, — тя скоро щеше да смени посоката и да заплува обратно към брега.
Но тя продължи да плува, очевидно, без да я е грижа за дълбочината под краката си.
— Побързай, охлюв такъв — не можа да устои тя на изкушението да го подразни.
— Продължавай по същия начин и ще си навлечеш неприятности — предупреди я той с насмешлива грубост. Започна да скъсява дистанцията между тях и точно когато бе на няколко сантиметра от крака й, тя плисна вода в лицето му.
— Старлет! — изръмжа той заплашително, когато тя продължи да го залива с водни струи.
— Нали днес се оплакваше, че ти е горещо? Добре де, просто се опитвам да те охладя — подразни го тя.
— Дадено, но трябва да знаеш, че сама си го просиш — каза той и с едно бързо движение изчезна под повърхността на водата.
— Деър, не се занасяй. Моля те, не прави това — изкрещя тя, като престана да плува и запляска във водата с отворени на четири очи.
Погледът на Старлет бе привлечен от чистата повърхност. Упорито се стараеше да различи очертанията на тялото под водата. Дишането й стана учестено. Внезапно тя размаха крака под водата.
Сега той беше на една ръка разстояние от нея. Тя заповяда на крайниците си да се раздвижат и точно когато се готвеше да заплува към брега, ръцете му я сграбчиха здраво за краката и я задърпаха силно под водата.
Тя успя да си поеме глътка въздух, преди да се окаже затворена в прегръдките му. Внезапно тяхната игра се превърна в нещо повече. Той я бе прегърнал с една ръка през кръста, а с другата отметна главата й назад. Въпреки гръмотевичните удари на сърцето си тя желаеше да получи и още нещо от него.
Целувката му бе силна и жадна, езикът му навлезе между зъбите й, за да опита вкуса на устата й. Той я целуваше, докато гърдите й започнаха да се стягат от липса на въздух, а главата й се завъртя от емоциите, които не можеше повече да потиска.
След това той внезапно я освободи от прегръдките си и двамата изплуваха едновременно на повърхността.
Поемайки си забързано дъх, тя се оказа лице в лице с него, все още потръпваща от хилядите чувства, които неговата целувка бе събудила. Очите му бяха потъмнели от страст; тя чувстваше, че я обзема приятната отмала на желанието. Нямаше думи. Не бяха и нужни. Ръцете й се протегнаха към него и той се придвижи напред, за да я затвори отново в обятията си.
Ръцете му милваха гърба й, след това се спуснаха надолу, потънаха под таза й и затърсиха мястото, където тя изгаряше от желание по него.
Кръвта пулсираше във вените им и горещината я обливаше сякаш от деветия кръг на душата й. Пръстите му докосваха и изпълваха, караха я да забрави всичките си останали желания. Тя изви гръб и простена в екстаз.
Мускулите на врата й се бяха напрегнали толкова, че дори не можеше да каже какво чувства, но тялото й вече отговаряше на търсещите му пръсти. Безпокоеше я мисълта, че той може да стигне до истината за нея и да разкрие кой се крие под маската на загадъчния Рейвън. Напоследък често я заговаряше за Рейвън и тази сутрин дори я бе попитал дали вярва, че това, което вършат хора като Рейвън, е правилно. Тя, разбира се, бе убедена в това. И, разбира се, той се придържаше към противоположното мнение. Но докато мисълта, че той може да разкрие тайната й, просто я плашеше, перспективата да го загуби направо я ужасяваше. Беше сигурна, че ще я намрази, ако научи, че съзнателно го е мамела. Дори нещо по-лошо — искаше да го убие.
При тези мъчителни мисли тя затвори очи и каза с треперещ глас:
— О, Деър, караш ме да се чувствам толкова объркана. Когато ме държиш в прегръдките си и ме докосваш, това е чудесно и светът става прекрасен. Но в други случаи… Той я хвана здраво за раменете.
— Ш-шт… Нека забравим за другите случаи сега. Желая те, Старлет. Сега това е най-важното.
Всички съмнения, които я терзаеха до този момент, се разтвориха като утринна мъгла във въздуха.
Когато се върнаха в хижата, слънцето вече залязваше зад планините и нощният бриз приятно галеше загорялата им кожа. Затоплиха вода над огнището и след това Деър напълни огромната дървена вана, която се намираше пред пламтящия огън.
Когато и двамата се оказаха във ваната, той я притисна към себе си, а тя зарови лице във врата му. Стояха така дълго, без да си казват нищо, като просто се наслаждаваха на новооткритата си близост. Когато започнаха да се трият с ароматизирания сапун, водата вече бе станала прохладна, но те платяха от страст.
Деър препаса една кърпа около кръста, завърза я на хълбока си, след това вдигна Старлет от ваната и я зави в мъхестата хавлия, оставена да се суши до огъня.
По-късно се угостиха с риба на грил и пържени картофи и мълчаливо наблюдаваха величествената планина през широките прозорци. Луната бе пълна и небето посипано със звезди. Старлет никога не се бе чувствала по-удовлетворена.
Тази нощ крехкото доверие между тях, изглежда, стана по-крепко.
Беше много късно, когато най-накрая заспаха.
Старлет се събуди изненадана от откритието, че навън все още е тъмно. Освен това спеше сама. Деър беше изчезнал.
Тя се ослуша и за миг помисли, че чува гласа му от съседната стая, сякаш говореше с някого. Отметна завивките, измъкна се от леглото и тръгна към вратата, като се стараеше да остане скрита от чужди погледи.
Деър стоеше с гръб към нея и в стаята наистина имаше друг човек. Индианец. Беше облечен в риза от
