Внезапно очите му се отвориха и той се изтъркаля встрани от нея и от леглото, сякаш не можеше да понася милувките й. Старлет го гледаше отчаяно, без да знае какво да направи. Никога преди това не бе виждала очи, в които до такава степен се отразяваше човешката мъка или намерението да убива. Той я гледаше, но не я виждаше. Големите му ръце бяха притиснати към тялото му, всеки мускул бе готов за атака.
Старлет знаеше, че все още не се е събудил и че това, което го задържаше в подсъзнанието му, сигурно трябваше да е много силно. Беше обхванат от нещо толкова ужасяващо, че дори и тя не смееше да го докосне. Вероятно докато спеше и защитните механизми на съзнанието му бяха отслабили действието си, той е извикал обратно в паметта си някакво страшно преживяване, което сега заплашваше да разруши психиката му. Тя го гледаше, задавена от преизпълнилите я чувства, и гласът му проникна в душата й.
— Тед, исках аз да съм на твое място… О, Боже, защо не бях аз?
Старлет не можеше да търпи повече. Тя скочи от леглото и в миг се озова пред него. Деър я гледаше все още замаян, в очите му се четеше тревога. Тя протегна бавно ръка и той веднага я сграбчи през кръста с мощна хватка, която заплашваше да счупи гръбнака й. Старлет изкрещя от болка, но така и не се опита да се освободи.
— Деър… чуй ме. Всичко е наред — каза тя, като се опитваше да го успокои. Странно защо, но не изпитваше никакъв страх за себе си. Единствената й грижа бе той. Пристъпи още по-близо, пръстите й намериха острия ъгъл на челюстта му и започнаха да поглаждат брадичката му, докато с уверен глас тя казваше:
— Ш-шт… Обичам те, Деър. Обичам те.
Той се усмири, примига няколко пъти, след това напрежението го отпусна. Пусна ръцете й и когато отново се протегна към нея, тя разбра, че този път иска само нея. Притисна я силно към гърдите си и тя дори не се опита да се отдръпне. Страхуваше се. Деър се прилепи към нея сякаш душевното му здраве зависеше от това тя да е тук в този момент. Старлет си помисли, че никога през живота си не е виждала такава мъка в очите на едно човешко същество.
— Всичко е наред, скъпи. Това беше само лош сън.
Постепенно той спря да трепери и дишането му се нормализира. Въпреки това продължаваше да отказва успокоението, което тя му предлагаше. Старлет си спомни своята собствена среща със смъртта, когато бе ужасно потисната и се нуждаеше от огромна топлина и сигурност, за да преодолее обхваналата я душевна криза. Тогава той й беше помогнал. Тази нощ тя искаше да бъде с него и да му вдъхне живот.
Той зарови лице в гънката на врата й и ръцете му продължаваха да я притискат силно.
— О, Господи, съжалявам, че видя това — прошепна той в косите й. Повдигна главата й и я погледна в очите. Собствените му очи бяха ясни и прозрачни, макар че в ъгълчетата им все още се стаяваха сенките на мрачните спомени. — Сигурно съм те наплашил до смърт. Очите й се напълниха със сълзи.
— Не, не се извинявай. Не се страхувах за себе си — отвърна тя.
Ръцете му я освободиха и тя го хвана здраво за китките.
— Деър, да се върнем в леглото.
Огромното му тяло потръпна.
— Старлет, ти не бива да искаш да бъдеш близо до мен. Аз ти причиних болка. Може да стане и по- лошо. Вече донесох достатъчно страдания на хората около себе си — каза той меко. — Имаше една жена, която срещнах в Ларедо. Беше самотна и се нуждаеше от помощ. И аз бях в същото положение. Вечеряхме заедно няколко пъти и последната вечер тя ме покани да остана с нея за през нощта. — Той си пое дъх и продължи: — Сънувах кошмар. Когато се събудих, тя се бе свила в ъгъла на спалнята. Очите й ме обвиняваха. Каза, че съм се опитал да я убия. Не искам същото да се случи и с теб.
— Не се страхувам от теб, Деър — продължаваше да настоява Старлет, като го придърпваше към леглото с успокоителни ласки. Когато почувства, че краката й се удрят в леглото, тя се наклони бавно назад и го придърпа върху себе си. Знаеше, че всички драскотини на тялото му бяха нищо в сравнение с белезите по душата му. Никога не се бе чувствала по-близо до него, отколкото в този миг.
Очите им се срещнаха само за секунда, но в тях тя видя отразена собствената си нужда от него. Той сведе глава и устните му затърсиха нейните, дразнеха я, изследваха кадифената мекота на устата й. Старлет почувства, че тялото му се притиска към нейното, и ръцете й започнаха да го докосват с единственото желание да му доставят удоволствие и отстранят болката.
Той се прилепи към нея, изпитвайки този път различен вид копнеж. Дишането му стана учестено, когато пръстите й възбудиха тялото му с дразнещия ритъм на нежните си докосвания. Той целуна клепките й и пулсът й заби диво в гърлото й. Изгаряше от желание по него, докато устните му си проправяха път от гърдите към хълбоците й — бавно, много бавно, — отместваха светлите къдрици, за да целунат съкровено то огнище на нейната женска природа.
— Да, скъпи мой… Казах ти, че можем да преодолеем болката — каза тя, останала без дъх, бедрата й се разтвориха и тялото й започна да се извива в първобитния танц на страстта. Старлет чувстваше, че никога няма да му се насити. Въпреки това той й даваше повече, отколкото тя можеше да очаква.
Любовта им бе огнена и поглъщаща, дори груба, но винаги подплатена с нежност, която бе част от неговото същество.
— Не ме напускай, Деър — прошепна тя, докато френетичните тласъци я пронизваха. Никога досега не бе изгаряла от такова желание по него.
Той не можеше да й обещае нищо, но напълни тялото й със собствената си същност. Въпреки това тя нямаше чувството, че е проникнал достатъчно силно в нея. Разтвори още крака и той навлезе по-дълбоко във влажната горещина. Удоволствието му бе толкова голямо, че го лишаваше от възможността да диша.
— Още… искам още от теб, искам повече от всичко, което си ми давал досега — прошепна тя с дрезгав глас.
Той прокара едната си ръка под таза й и я прониза с диво ожесточение. Мислите й се превърнаха в калейдоскопична картина от изгарящи пламъци и меки като коприна мускули под възглавничките на пръстите й.
След това светът, който познаваше, престана да съществува, загуби се някъде в небитието, и двамата полетяха по вълните на екстаз, подобен на който не бяха преживявали никога.
Старлет го чу да вика, когато напрежението достигна крайния си предел, и се присъедини към него. С устата, ръцете и сърцето си тя му беше показала колко е грешал и колко много се нуждаеше от него — сега и завинаги.
Глава 19
На следващата сутрин той изглеждаше съвсем различен от мъжа, когото тя познаваше. Седяха на кухненската маса и довършваха закуската, която бе приготвила.
Старлет похапваше неохотно от бърканите яйца в чинията си. Забеляза, че Деър също няма голям апетит.
Сутрешното слънце грееше ослепително през прозорците. Очертаваше се още един изключително хубав ден. Защо тогава тя се чувстваше така, сякаш светът около нея всеки момент ще се сгромоляса? Имаха толкова малко време заедно. Не беше честно да загуби Деър толкова скоро. Поне не след всичко, което бяха преживели заедно последната нощ.
Наблюдаваше го и отново през ума й мина мисълта, че той е много упорит човек. Не можеше ли да разбере какво притежават те двамата? Защо продължаваше да я отблъсква и да отрича дълбочината на чувството, което бяха споделили? Снощи… Господи, двамата така добре си подхождаха, въпреки болката и ужасната безнадеждност, които бе усетила у него, когато го бе видяла да страда.
Тази сутрин на издайническата слънчева светлина те отново се бяха отчуждили. Чудеше се кога точно се бе появила промяната. Снощи бяха толкова близки. Или тя само така си мислеше. Какво би казал той, ако го попита? Деър седеше спокойно насреща и обясняваше, че е взел решение днес да я отпрати. Гласът му бе категоричен и не издаваше по никакъв начин, че това, което прави, му причинява страдание. Толкова трудно бе да приеме, че това ще бъде техният последен ден заедно. Думите му сякаш се превръщаха в бучене в главата й и тя трябваше да я разтърси и да се опита да се концентрира върху това, което й
