някакъв адрес.
22
— Юридическа фирма „Старл, Хобс и Карлтън“. Слушам ви.
— Бих искала да говоря с Морган Спенсър — каза Аби.
— Как сте, мисис Чандлис? — Секретарката беше познала гласа й. Сега, когато Аби се оказваше клиент, а не служител във фирмата, отношението към нея бе съвсем друго. Спенсър й беше казал, че дори Луис Кътлър, който я беше уволнил, сега се интересувал от благосъстоянието й. Разбрал, че разполага с много пари и е наела Спенсър да урежда финансовите й дела. Всеки партньор във фирмата мечтаеше за богати клиенти и Кътлър имаше нахалството да си въобразява, че ако изиграе картите си правилно, ще си оправи отношенията с Деби. Спенсър умираше от удоволствие да дразни Кътлър, като го държи в неведение. Съхраняваше вкъщи всичките папки с документите на Аби.
Тя изчака секунда, докато се обади секретарката на Морган.
— Здравей, Джени, обажда се Аби. Там ли е Морган?
— Той ви търси непрекъснато. Сега ще ви свържа — зарадва се секретарката.
Морган не се бе обадил в Чикаго, нито в къщата на Джак и Аби започна да се тревожи, че нещо не е наред. Затова на летището в Атланта тя успя да се измъкне от Джак и веднага позвъни във фирмата. В Сиатъл наближаваше обяд и тя се помоли искрено Морган да не е излязъл. Когато чу гласа му в слушалката, усети, че й става по-леко.
— Аби, къде си, за бога?
— В Атланта. Излитаме за Сан Хуан след няколко минути. Говори бързо.
— От два дни се опитвам да се свържа с теб — каза Морган. — Изпуснах те в Чикаго. Когато се обадих, от рецепция — та казаха, че сте напуснали хотела преди петнайсет минути.
— Джак искаше да тръгнем по-рано — обясни му тя.
— Напористо момче. Кажи му, като го видиш, че ми е дал решен номер. Въртях, но накрая ми казаха, че телефонът е изключен. Освен това го няма в указателя.
— Сигурен ли си, че си го записал правилно?
— Той ми го написа, не аз.
Аби се замисли за миг.
— Сега не се притеснявай. Ще ти се обадя от Сан Хуан и щом пристигнем в Сейнт Кроа. Ще ти дам номера там.
— Не ми харесва тая работа — каза Спенсър. — Не му вярвам.
— Успокой се — засмя се Аби. — Всичко ще е наред.
— Имам да ти казвам много неща. Хубави и лоши. Пари те започват да пристигат.
— А коя е лошата новина? — попита Аби.
— Онова ченге Санфилипо. Рови около фирмата. Всъщност току-що си отиде. Второто му посещение за два дни.
— Какво иска?
— Като начало да разбере къде си. Държи да говори с теб.
Не казва защо. Бил е при съпруга ти.
— Защо пък му е притрябвал Чарли?
— Не съм сигурен. Но той знае, че имаш пари. Иска да разбере откъде си ги взела.
— По дяволите!
Какъв глупак беше Чарли. Аби знаеше, че дрънка много. Ето какво става, когато човек се старае да бъде добър. Тя му плати дълга, след като не бе длъжна. Но имаше толкова много, а и се чувстваше виновна, че открадна картата му. Чарли нямаше пукнат цент. Никога повече, помисли си тя.
— Ти какво му каза? — попита тя.
— Че не знам нищо за парите.
Изведнъж Аби се притесни, че въвлича Морган в нещо, наподобяващо престъпление. Да излъжеш полицай при разследване на убийство не е шега работа.
— Какво друго можех да му кажа? — продължи Спенсър. — Ако му разправех за книгата и за теб, все едно вдигаме неонова реклама пред офиса на Бертоли.
Прав беше. Полицаите щяха да тръгнат да проверяват и след няколко часа адвокатите на Бертоли щяха да се нахвърлят върху нея.
— Постъпил си правилно — успокои го тя.
— Има и още нещо — продължи по-тихо Спенсър. — Намериха Джоуи.
— Чудесно. — Като се имаше предвид любовта му към бутилката, Аби знаеше, че той не би им избягал лесно. — Арестуваха ли го?
— Не точно.
— Защо?
— Защото е мъртъв.
Аби замълча и дълго не пророни дума.
— Там ли си? — обади се накрая Спенсър. — Не предполагах, че ще се разстроиш толкова.
— Е, няма да ми провали деня — обясни тя. — Ще му запаля една свещ, когато успея. Но ти ме изненада. Как е станало?
— Пожар. Полицаят не ми съобщи много подробности.
Доколкото разбирам, проблемът не е как е умрял, а къде е бил, когато е загинала Тереза.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че според следствието Джоуи е бил в Ел Ей, когато е била убита Тереза.
Последвалото мълчание най-сетне бе нарушено от треперещия глас на Аби.
— Как са разбрали?
— Намерили отрязък от билет в джоба му и проверили в авиокомпанията. Прекарал е три дни в Ел Ей.
— Може и да е нагласил жиците, преди да тръгне — каза Аби.
— Не и според полицията. Установили са го по телефонния секретар. Когато бушоните са били извадени, секретарят е изключил. Джоуи е бил в Ел Ей, когато е било записа но последното съобщение.
— Искаш да ми кажеш, че той не е вече заподозрян?
— На такова ми прилича.
— Може ли да е било нещастен случай? — Умът й трескаво щракаше. Ясно защо полицията иска да говори с нея.
— Не знам. Не дават подобна информация. Поне засега не — каза Спенсър. — Но имат много въпроси. Намерили са изоставения му пикап на паркинг близо до летището, но твърде далеч от тялото. Проверили са го за отпечатъци и ми сервираха някакво име. Чакай, имам го записано някъде. — Аби чуваше как рови по бюрото си. — Ето го. Стенли Залцман. Звучи ли ти познато?
— Не.
— Той е продуцент в една от филмовите студии. Ченгетата се мъчат да разберат какво търсят отпечатъците му в пи — капа на Джоуи.
— О, господи! — притисна ръка до челото си Аби. Мигрената не й мърдаше.
— Искаш ли да се върнеш? — попита Спенсър.
Ако се върнеше в Сиатъл, не се знаеше кога или дали въобще ще може да напусне. Репортерът Томпсън щеше със сигурност да я чака. А разбереше ли, че ще я разпитват в следствие за убийство, подозренията му щяха да се засилят. Полицията не би могла да я подозира сериозно. Тя имаше алиби. Беше на тринайсет хиляди метра височина, в самолета между Ню Йорк и Западното крайбрежие, когато Тереза е била убита. Беше убедена, че го е извършил Джоуи.
— Сигурни ли са за Джоуи? Че е бил в Лос Анджелис? — попита тя.
— Санфилипо не беше много словоохотлив по въпроса — отвърна Морган. — Но разпитваше за парите, които си дала на Чарли.
— Значи мисли, че двете са свързани? Убийството на Тереза и парите?
