Аз съм легенда

Астрономия… Не, небето не го интересуваше. Влечението му към звездите бе секнало завинаги заедно с останалите негови желания. Физика, Химия, Механика… Невил премина нататък.

Отново се спря и надигна очи към тавана, декориран с мозайки в индиански стил. Утринното слънце проникваше в залата през мръсните прозорци и прашинките отвътре на талази лениво се носеха в танц сред светлите снопове на лъчите. Дългите дървени маси и столовете край тях грижливо бяха подредени едни до други. Някой явно се беше погрижил да го стори, най-вероятно в деня, в който бяха затворили библиотеката. Помисли си, че би могла да е онази, младичката библиотекарка, която за последен път бе изпитала удоволствието да намести столовете до масите. Да, работата бе свършена толкова усърдно и прецизно, че не би могло да бъде друг. Продължи да си мисли за нея. Навярно беше умряла, преди още да е познала любовта, пропаднала в онази отвратителна кома, а после склещена в лапите на смъртта и завърнала се след това от небитието — получовек, полумъртвец, обречена вечно да броди без цел и без посока… Без никога да е обичала или да е обичана. А последното бе по-лошо и от това да станеш вампир…

Той продължи своя обход и се спря едва пред раздел Медицина. Набързо проследи с поглед заглавията на трактатите и пособията, посветени на хигиената, анатомията, физиологията, терапевтиката и на бактериологията. Измъкна оттам десетина прашасали тома и ги струпа на купчина върху една маса, надявайки се, че ще му се наложи да се разрови из тях.

Когато напусна залата, по навик погледна електрическия часовник, намиращ се над входната врата. Стрелките бяха спрели на четири и двайсет и пет. Невил машинално се запита кога бе станало, в кой точно ден от седмицата и дали се бе случило сутринта или вечерта. Какво ли е било времето в онзи зловещ ден? Ами часовникът — сам ли бе спрял или някой специално се бе погрижил за това?

Той сви рамене. Какво значение имаше? Спускайки се по стълбищната площадка обаче, притиснал в ръце камарата от книги, откри, че тази натрапчива мисъл за миналото започва сериозно да го безпокои. Ако искаше да отиде напред, трябваше да се излекува от слабостта си…

Не можа да отвори отвътре голямата входна врата на библиотеката — бяха я заключили твърде старателно. Наложи му се пак да прескача през прозореца, който бе счупил на идване.

Когато се качи в колата, забеляза, че я беше паркирал на непозволено за това място и на срещуположната страна на улицата, която пък бе еднопосочна. По стар навик хвърли крадешком бърз, поглед наоколо — да се увери, че наблизо не се навъртат ченгета…

Пет минути по-късно вече се надсмиваше над привичките, останали му от миналото. После се запита какво чак толкова смешно имаше в това…

Остави томчето на масата, след като основно изчете главата, посветена на лимфната система. Смътно си спомни, че май пак я беше прелиствал преди месеци, по времето на своя „делириумен период“, както обичаше да нарича дните, когато го спохождаха всякакви видения. Само че тогава не бе обърнал достатъчно внимание на прочетеното. Докато днес всичко добиваше нов смисъл.

„Тънките стени на капилярните съдове позволяват на кръвната плазма да проникне в интерстициума6 на тъканите, което в крайна сметка дава възможност на плазмата да нахлуе, буквално казано, в кръвоносната система посредством лимфните съдове, пренесена там като флуид, наречен лимфа. Лимфата преминава през лимфните възли, които я филтрират, задържайки така някои токсини, като по този начин ги възпрепятстват да проникнат обратно в кръвта…“

Добре-е-е…

Два фактора активират лимфната система:

1. Дишането

2. Физическото движение

Дишането, въздействайки върху диафрагмата, притиска корема, като по този начин изтласква кръвта и лимфата в противоположни посоки7. Физическите движения принуждават мускулите да притиснат лимфните съдове и така предизвикват свободната циркулация на лимфата. Клапната система пък не й позволява да се върне обратно.

„Да, но вампирите не дишаха, поне «умрелите» вампири. Значи функционирането на тяхната лимфна циркулация е било съкратено до 50%, което именно е довело до стаза8 на значително количество токсини.“

Невил веднага се досети за зловонния дъх на сплутата им кръв…

Още веднъж той прочете някои от страниците:

„Бактериите проникват в кръвообращението, където… Белите кръвни телца играят основна роля в защитната система на организма, като го предпазват от въздействието на бактериите… Много болести у човека, предизвикани от бактерии, могат да бъдат пренесени от насекоми, носители на такива болестотворни микроорганизми: мухи, комари, бълхи и всякакви мушици… В случай на бактериологично нашествие, «заводите» за фагоцити9 предоставят на кръвта допълнителни начини за защита…“

Невил остави настрана книгата. Колкото повече напредваше в своите проучвания, толкова по-очевидна ставаше връзката, съществуваща между кръвта и имунната защита срещу бактериите, борбата на белите кръвни телца с тях. В такъв случай трябваше ли той да намрази достатъчно всички онези, които бяха умрели, прокламирайки за вярна теорията за микроорганизмите, и иронизирайки в същото време теорията за вампирите?

Вцепенен, той се изправи, наля си уиски, но седна, без да докосне чашата, опитващ се да проникне с поглед в стената…

Значи така, зародиши, микроорганизми, микроби — все приносители на зараза…

Дали му харесваше или не, но може би в края на краищата ставаше въпрос именно за микроорганизми?

Зародиши, бактерии, вируси, вампири: нима съзнанието му бе готово да отблъсне такава логична последователност? И ако всичко това продължаваше да му е неприятно и да го дразни, не беше ли просто защото той се оказваше само един твърдоглав, непоправим реакционер, или защото имаше опасност подобна теория да го отведе до най-неочаквани заключения? Да го изправи пред непосилна, свръх силите му задача? Не можеше да каже. И двете хипотези бяха твърде възможни — едната не отричаше другата. Бактериите можеха да бъдат отговор на проблема „вампир“…

Ала вече се чувстваше потопен в необятния океан на цялата тази действителност, от която нищичко не разбираше. Вече се сравняваше с невръстното холандско момченце, което подобно на него се мъчеше с малките си ръчички да запуши пробойните на дигата и да спре по този нелеп начин прииждащите мощни морски вълни. Така и той сега се опитваше да възпре прилива на заливащите го нови идеи. Очите му се отваряха за новите, за непознатите до този момент неща на света. Трябваше да отстъпи пред неоспоримото — огромните цунами на отговорите разбиваха на пух и прах дигите на неговите предишни представи…

Епидемията беше избухнала ненадейно. Дали нещата щяха да се развият тъй бързо, ако единствено вампирите бяха причината? Нощното им бродене щеше ли да предизвика такива поражения? Разбира се, че не! Теорията за бактериална зараза беше единственото възможно обяснение за невероятната бързина, с която се бяха развили събитията, за геометричната прогресия на броя на жертвите.

А в същия този момент десетина нови идеи се заблъскаха в съзнанието му.

Мушиците и комарите — и те играеха своята роля в цялата тази история. Те бяха вирусоносителите, те бяха пренесли болестта по четирите краища на планетата.

От друга страна бактериалната теория обясняваше много неща. Например това, защо болните се затваряха през деня, изпаднали в кома, предизвикана от микроорганизма, който по този начин се защитаваше от действието на слънчевите лъчи.

И още: не бяха ли именно бактериите двигателният мотор на „живите“ вампири? Не беше ли възможно