подробностите около изпращането в скотовъдците райони в Чили на триста едногодишни бика със зарегистрирано родословие, по двеста и петдесет долара единият, включително превоза. Но въпреки заетостта си той дочу отдалеч, с неосъзнато удоволствие, как Паола пееше, връщайки се през вътрешния двор към своето крило на къщата; той обаче не долови, че гласът й прозвуча мъничко, съвсем мъничко вяло.
ГЛАВА VIII
Пет минути след като Паола си излезе, точен до секундата, свършил с четирите телеграми, Дик се качи в един от чифликчийските автомобили заедно с Тейър, купувача от Айдахо, и Незмит, специалния кореспондент на „Скотовъден вестник“. Уордмън, завеждащият овцевъдството, се присъедини към тях при кошарите, където няколко хиляди млади шропшиърски овни бяха събрани за преглед.
Нямаше нужда да се приказва много. Това решително разочарова Тейър, който смяташе, че покупката на десет вагона такива скъпи животни е достатъчно важна стъпка, заслужаваща повечко разговор.
— Те говорят сами за себе си — увери го Дик и се обърна към Незмит да му даде сведения за готвената от него статия за отглеждането на шропшиърски породи в Калифорния и на северозапад.
— Не бих ви съветвал да се мъчите да ги подбирате — каза Дик на Тейър десет минути по-късно. — И средните са най-първо качество. Можете да изгубите цяла седмица да избирате десетте си вагона и пак няма да изберете по-хубави, отколкото ако вземете първите, които ви попаднат.
Тази спокойна увереност в окончателното сключване на сделката така смути Тейър, че това, наред със съзнанието му, че никога не е виждал такива великолепни овни, го накара да измени решението си и вместо десет да поръча двадесет вагона.
Върнаха се в Голямата къща и докато двамата с Незмит натриваха с тебешир щеките си, за да довършат прекъснатата игра, Тейър каза на партньора си:
— За първи път съм у Форест. Той е вълшебник. Много пъти съм купувал и внасял животни от източните щати, но тези шропшиърски овни ме плениха. Нали забелязахте, че удвоих покупката си. Клиентите от Айдахо ще изгубят ума си по тях. Имах поръчки точно за шест вагона, като ми се предоставяше по свое усмотрение да купя още два; но ако всеки клиент не удвои поръчката си, когато види тия овни, и ако не се разрази борба за останалите, значи, че не разбирам нищо от овци. Това се казва стока. Ако те не предизвикат преврат в търговията с овци в Айдахо… значи, че аз не съм търговец и че Форест не е скотовъдец, това си е.
Когато удари гонгът за обед — огромен бронзов корейски гонг, който никога не удряше, преди да се установи със сигурност, че Паола е будна, — Дик се присъедини към младите хора при басейна със златни рибки в големия вътрешен двор. Бърт Уейнрайт, следващ противоречивите съвети и заповеди на сестра си Рита, на Паола и на нейните сестри, Лют и Ернестина, се мъчеше да улови с мрежа една необикновено красива риба, прилична на златно цвете; нейните размери и цвят, а също и многото й перки и опашка бяха накарали Паола да реши да я отдели в специалния басейн за развъждане в собствения си вътрешен двор.
Сред общата глъчка и много писъци и смях работата най-после бе свършена и голямата риба бе сложена в съд и отнесена от чакащия градинар-италианец.
— И какво ще кажеш за свое оправдание? — запита предизвикателно Ернестина, когато Дик се присъедини към тях. — Нищо — отвърна тъжно той. — Чифликът опустява. Триста прекрасни млади бика утре заминават за Южна Америка, а Тейър — с когото се запознахте снощи — отнася двадесет вагона овни. Едно мога да кажа: поздравявам Айдахо и Чили с тези техни придобивки.
— Посей повече жълъди — каза със смях Паола; тя беше прегърнала сестрите си, като и трите очакваха усмихнати някаква неизбежна шега.
— О, Дик, изпей ни песента си за жълъда — замоли се Лют.
Той поклати сериозно глава.
— Знам една още по-хубава. Истински бисер. Червения облак и неговият жълъд не са нищо пред нея. Слушайте! Това е песента на малката девойка от бедните, нюйоркски квартали, която отива за първи път на село със своето неделно училище. Тя е съвсем малка. Обърнете особено внимание на произношението й.
И Дик запя като малко момченце:
— Плагиат! — извика Ернестина, след като смехът стихна.
— Разбира се — съгласи се Дик. — Взех я от „Фермер и животновъд“, този вестник пък я е препечатал от „Вестник на свиневъда“, той — от „Западен юрист“, той пък — от „Обществен глас“, а той безсъмнено я е взел от самото малко момиченце или по-право от учителката в неделното училище. Впрочем убеден съм, че е била напечатана най-напред в „Нашите безсловесни животни“.
Бронзовият гонг удари втори път и Паола, прегърнала с едната си ръка Дик, а с другата Рита, поведе компанията към къщата: шествието се завършваше от Бърт Уейнрайт, който показваше на Лют и Ернестина някаква нова стъпка на танго.
— Още едно нещо, Тейър — каза полугласно Дик, след като се освободи от девойките, които се суетяха с Тейър и Незмит на площадката на стълбата, която водеше надолу към столовата, — преди да ни напуснете, хвърлете поглед на онези мериносови овци. Аз наистина мога да се перча с тях и американските търговци на овци ще идват да им се възхищават. Разбира се, започнах да ги развъждам от внесени отвън животни, по успях да получа калифорнийска порода, която ще накара френските овцевъди да ахнат. Отидете при Уордмън и си изберете от тях. Повикайте Незмит да ги прегледа с вас. Вземете половин дузина в товарния си вагон заедно с благопожеланията ми и нека вашите скотовъди от Айдахо им се порадват.
Насядаха край масата, която можеше безкрайно да се разтяга, в дълга, ниска столова, точно копие на столовите от хасиендите на кралете-земевладелци в стара Калифорния. Подът се състоеше от големи кафяви плочи, а сводестият таван и стаите бяха боядисани бяло; огромната неукрасена каменна камина можеше да служи за образец на масивност и простота. През прозорците с дълбоки амбразури се виждаха зелени клони и цветове и от цялата стая лъхаше чистота, строгост и свежест.
Стените бяха украсени — но не претрупани — с няколко картини, като най-почетно място заемаше едно произведение на Ксавие Мартинес — тъжен мексикански пейзаж в мрачни сиви тонове, изобразяващ пеон, който с помощта на криво дървено рало и два бивола прокарва черни бразди през печалната, безкрайна мексиканска равнина. Имаше и по-весели картини из по-раншния калифорнийско-мексикански живот: пастел от Реймърс с евкалиптови дървета в здрач, на фона на леко докосната от залеза планина в далечината; лунен пейзаж от Питърс; и една картина от Грифин — стърнище, зад което в блясъка и маранята на калифорнийското лято се издигат кафяво-жълтеникави хълмове, прорязани от залесени, обвити в лилава омара долове.
— Знаете ли какво — прошепна полугласно Тейър на Незмит, докато Дик и девойките усилено си разменяха шеги и весели закачки, — за статията ви има чудесен материал, ако пишете за Голямата къща. Видях столовата на прислугата. На всяко ядене там сядат четиридесет души, заедно с градинарите, шофьорите и помощниците отвън. Цял пансион. Тук е нужна глава, нужна е система, казвам ви. Онзи там китаец, О’Джой, е същински вълшебник. Той е домакинът ли, управителят ли — не знам как да го нарека — на цялата къща, но, бога ми, всичко върви гладко, като на колела.
— Истинският вълшебник е Форест — посочи го с глава Незмит. — Той е мозъкът, който подбира чужди мозъци. Би могъл да ръководи армия, предизборна кампания, правителство, дори цирк с три арени.
— Последното е наистина комплимент! — съгласи се със смях Тейър.
