кристал Бакара и да го дегустираш с крайчеца на езика си, докато някой ти шепне на ухото хвалебствия за качествата на реколтата, които ти, тъпият селянин, си пропуснал да отбележиш.
Джейк се усмихна, повдигна крайчето на омлета и реши, че още не е готов.
— Какво има в пощенската му кутия?
— Нищо интересно. Сметки за домакинството.
— А телефонните сметки?
От изражението на лицето й изчезна и последната следа от добро настроение.
— Да, имаше и телефонни сметки.
Той изчака. Не искаше да се държи с нея като ченге на кръстосан разпит. Опитваше се да не я направи подозрителна, като задава твърде много въпроси за Кайл, и едновременно да не губи време, като не й задава никакви въпроси.
— Няма никакви по-далечни разговори, откакто Кайл замина за Калининград — информира Онор все пак. — Или поне не са таксувани до този момент.
Джейк предпочете да не отбелязва, че мъртвите не водят телефонни разговори. Нито пък хората, които участват в надпревара за кехлибар за цяло състояние и не желаят да бъдат проследени.
— Изяж го, докато запаля лодката. Приливът няма да ни чака.
— А ти?
— При определени обстоятелства мога да чакам доста дълго.
Тя наблюдаваше бавната му усмивка и се питаше дали е регистрирана като смъртоносно оръжие.
— Хм, имах предвид омлета. Няма ли да закусваш?
— Вече го направих.
Джейк затвори след себе си вратата на кабината и остави отвън пронизващия вятър, който се надигаше заедно с раждащия се ден. Светлините на Тумороу блестяха в сумрака на гаснещата нощ. Той отвърза лодката от двете страни и отново се качи на борда. После се върна в кабината и зае мястото зад щурвала.
— Имаме ли компания?
— Още не.
— Смяташ ли, че капитан Конрой отново ще се появи да ни проверява?
— Не бих се изненадал.
— Не мисля, че нещо би могло да те изненада.
Той внезапно я погледна и се запита какво ли иска да каже. Онор ближеше зъбците на вилицата. След бързото движение на езика й там не остана и помен от омлета. Той извърна поглед, но не достатъчно бързо. Панталонът вече му стягаше. Опита се да се концентрира върху водата и изруга наум реакцията на тялото си при вида на пъргавото малко езиче на Онор.
— Прекрасно — определи лаконично тя.
Той изръмжа.
— Наистина — не мирясваше Онор. — Беше прекрасен омлет.
— Заради кориандъра. Придава му интересен привкус.
— Сигурен ли си, че не си женен?
— Съвсем. Това е нещо, което не се забравя лесно.
— Ясно. Що се отнася до хората, които прекарват времето си, като гледат дневната програма на телевизията…
Тя отново облиза вилицата си и въздъхна.
— Това е вилица, не близалка — промърмори Джейк.
— Какво?
— Взе ли бинокъл? — попита той отчетливо.
— Да — тя бръкна в кожения пакет, който бе качила на борда, и извади малък чифт очила. — Ето.
Той погледна елегантните й очила.
— Използвай моите. Вършат повече работа при слаба светлина. Виж лодката, която ни приближава отдясно.
— Ляво на борд — каза тя бързо. — Виждаш ли, днес научих един морски термин.
— Но не умееш да го използваш.
— Значи трябва да кажа десен борд.
— Така ли?
— Няма значение. Явно си под моето ниво.
За момент Джейк понечи да й каже да бръкне в панталоните му и да провери на какво ниво е. После видя приближаващи светлини от другата страна.
— Погледни онези лодки с бинокъла — нареди рязко той и посочи.
— За какво да гледам?
— Имена, регистрационни номера, модел на лодката, всичко, което можеш да видиш.
— Би било по-добре аз да карам лодката, докато ти погледнеш — предложи му. — Ти знаеш по-добре какво търсиш.
Джейк забеляза, че Онор не го изрече обвинително и дори не го попита защо един инструктор по риболов ще се интересува от останалите лодки. Може би защото и тя искаше да узнае кой ги управлява, и то по същите причини: Кайл и изчезналият кехлибар.
— В момента оглеждам за пънове.
Онор разтвори широко очи и се втренчи в тъмната, трептяща водна повърхност.
— Затова ли пълзим с осем възела?
— Само глупак или самоубиец би се втурнал с висока скорост около островите Сан Хуан в тъмното, с малка лодка.
— Ясно. Ти ще гледаш за пънчета, а аз — за лодки.
Тя взе бинокъла на Джейк от закачалката над масата и го фокусира така, че да вижда първата лодка.
— Не съм сигурна, но името й ми прилича на Бей таймер.
— Бейлайнер. Това е фабрична марка, като Форд или Хонда. Колко хора има на борда?
— Не мога да разбера.
— Опитай да видиш лодката откъм десния борд.
— Искаш да кажеш отдясно, нали?
— Браво!
Тя се усмихна.
— Изглежда ми по-малко от първата. Засега това с всичко, което мога да ти кажа.
— Вероятно това е другият бейлайнер.
— Моля?
— Вчера бяха два. Има ли други лодки?
— В момента проверявам.
Джейк бавно увеличи скоростта. Утрото вече настъпваше, небето се изпълваше със светлина и цвят.
— Току-що изникна яркооранжево петно — докладва Онор. — Сигурно е Конрой.
— Сигурно. Някой друг?
— Не съм сигурна, но мисля, че има още една лодка откъм левия борд.
Той погледна натам.
— Не виждам никакви светлини.
— Аз също. Но в сумрака има нещо, чиито форми наподобяват лодка.
— Дръж го под око.
Джейк изгаси светлините на Тумороу, смени курса и се насочи към загадъчната лодка.
— Кажи ми, когато стигнем достатъчно близо, за да мога да видя физиономиите на тези приятелчета — процеди той.
— Няма ли те да ни видят първи?
— Погледни зад нас.
