— Аз също се радвам — отвърна Джейк и се сети за морската карта и за маршрутите, които бе открил в компютъра. — Ще трябва да обиколим доста места. Освен ако Кайл не ти е разказвал за някои конкретни кътчета, който е предпочитал.
— Обикновено когато заговаряше за риболов, аз сменях темата.
Джейк нямаше предвид риболова, но премълча. Онор не му помагаше особено да стесни обсега на издирването. Ако знаеше къде се намира брат й или кехлибарът, със сигурност се владееше много добре.
Изглежда, тази умна жена все още не бе стигнала до простата истина: няма начин да научи достатъчно, за да тръгне скоро сама за островите Сан Хуан. А тя се държеше така, сякаш разполагаше с цялото време на света.
Ако Елън държеше устата си затворена, Джейк разполагаше с още два дни. Имаше обаче едно голямо ако.
Той обузда нетърпението си и се зае да изкара лодката от пристана. Никоя от другите лодки не бе проявила смелостта да го последва там, но не след дълго три малки плавателни съда изникнаха от различни посоки и поеха след Тумороу, който се насочи към островите Сан Хуан.
Джейк огледа заобикалящата ги морска шир, но никъде не видя олимпика. Бейлайнерите също не се приближиха достатъчно, за да може да идентифицира хората на борда.
— Можем ли да ги надбягаме? — попита Онор.
— Вероятно, но защо да хабим гориво. Освен това рибата няма да спре да кълве.
— В какъв смисъл?
— Предполага се, че отиваме на риболов.
— По дяволите риболова — сопна се тя. — Научи ме да използвам електрониката и да управлявам лодката.
Джейк потисна яда си. Както се бе опасявал, тя все още си мислеше, че след няколко бързи урока ще се озове сама в открито море. Госпожица Донован имаше нужда от солидна доза реалност. За начало щеше да й покаже как се правят възли.
— Да управляваш, а? — изгледа я Джейк. — Добре. В шкафа има няколко излишни въжета. Донеси ми две от тях.
След минута Онор се върна със синьо и по-тънко червено въже. Погледна ги подозрително.
— За какво биха могли да служат тези малки въженца?
— За завързване на възли. Ще започнем с морски възел.
— С какво?
— Това е много важен възел. Всеки лодкар трябва да умее да го прави.
Джейк остави щурвала и взе синьото въже. Като всеки добре построен плавателен съд моторницата продължи да се носи свободно по водата, като поддържаше правилния курс. Онор наблюдаваше спокойно как Джейк хвана краищата на въжето с двете си ръце, направи бързо и неуловимо движение и се появи сложен на вид възел. За разлика от повечето възли, които бе виждала, този беше асиметричен и грозен.
В действителност морският възел силно наподобяваше носа на пиянде.
— А сега ще го направиш ти — нареди Джейк.
— Разбира се. Веднага щом се науча да ходя по водата.
— Използвай синьото въже за образец.
— Но аз…
— Без много приказки — прекъсна я рязко. — Искаше да се научиш. Аз ти го показах. Възлите са най- лесното нещо при управлението на една лодка. Докато го правиш, ще ти обясня някои основни правила, така че щом застанеш на руля, да знаеш какво да очакваш.
Онор стисна устни, погледна синия възел и се опита да направи подобен. Първият се разпадна. Вторият — също. И третият.
През това време Джейк държеше лекция за откриването на опорната точка при моторниците в сравнение с платноходките. После премина към възможностите на руля при различните вариации на скорост, баланс, вятър, вълнение, течение и при най-често срещаните комбинации между тези елементи.
Възелът на Онор продължаваше да се разпада. Тя стискаше устните си все по-силно. По бузите й избиха червени петна. Знаеше, че има добро въображение, но не можеше да си представи откъде трябваше да мине малкият възел, който придържа големия.
— Ето — рече Джейк по някое време. — Опитай нещо друго. Това е двоен възел. Използва се за свързване на две въжета. Не се изплъзва дори при синтетични материи.
Той бързо раздвижи ръцете си. Първо развали синия възел, който тя не можа да направи. После с невероятна скорост направи нов. Подаде й въжето и отново хвана щурвала.
Тя погледна невярващо новия възел. Ако това беше проектомодел, тя веднага би го изхвърлила на боклука.
— Мислех, че възлите са по-красиви — рече Онор.
— Две въжета, забързани помежду си, изглеждат прекрасно, когато имаш нужда от тях. Естетиката няма да спаси задника ти, ако красивият възел се разпадне.
Онор обръщаше възела в ръцете си и се опитваше да открие кой край на кое въже е и как двете въжета се съединяват. Точно когато реши, че е открила, Джейк отново заговори.
— Запомни: когато влизаш в залив, винаги проверявай посоката на вятъра, теченията и общото състояние на лодката, преди да акостираш. Лодката няма спирачки, така че ако се движиш прекалено бързо, трябва да поставиш скоростния лост в неутрално положение, да изчакаш няколко секунди и едва тогава да тръгнеш назад. Разбира се, при връщането на заден ход курсът ще се промени, освен ако щурвалът не е в централна точка. Запомни това, защото в противен случай можеш да удариш кърмата в кея, когато…
— Стига! — изкрещя Онор. — Говориш прекалено много и прекалено бързо.
— Майтапиш ли се? Още не съм започнал.
— Добре. Значи аз възприемам твърде бавно.
Джейк знаеше, че е виновен методът му на обучение, а не мозъкът на Онор. Но времето, което Елън му беше отпуснала, се изплъзваше като прилива.
— Ти не си бавна — скастри я той грубо. — Ти си инат. Аз също. Кой според теб е по-голям инат?
— Дявол да те вземе!
— Пробвай възела отново. Продължавай да опитваш, докато го направиш. През това време ще ти обясня как да балансираш носа на лодката при различните скорости и състояния на морето.
Онор се опита да завърже възел, докато Джейк говореше бързо и неумолимо. Резултатът беше пълно объркване, а също и страх. Страх, че просто не е по силите й да помогне на Кайл. Не се бе чувствала толкова неспособна, откакто се опита да играе футбол с братята си.
Възелът, над който работеше, се разпадна. Отново. Дори Джейк да беше забелязал, не си направи труда да прекъсне безумния поток от факти.
И това беше само началото. Колкото повече слушаше, толкова повече Онор осъзнаваше колко глупава е била да мисли, че да се научи да управлява Тумороу е като да кара ски — няколко часа, няколко падания по задник и готово.
Джейк забеляза нарастващото обезсърчение по лицето й, но не спря безмилостния поток от информация и инструкции. Дамата го бе наела да я научи да лови риба и да управлява лодка. Не бе споменала дори и дума за търсене на липсващ брат или откраднат кехлибар. За бога, възнамеряваше да й пълни главата с подробности, докато тя проумееше, че няма начин да се превърне в безупречен пилот за една нощ. Тогава нямаше да има друг избор, освен да го помоли да й помогне в нейните истински намерения.
Това едва ли щеше да отнеме много време. С всяка изминала минута ставаше все по-очевидно, че тя се бори със себе си — и с него — по въпроса за риболова и малките лодки. При други обстоятелства нейната упоритост би му изглеждала забавна. Но сега, когато знаеше, че разни коварни и безцеремонни хора се стремят към кехлибара, който трябваше да докаже невинността му, Джейк не виждаше хумор в цялата ситуация.
Времето течеше и Онор усещаше как то й се изплъзва.
