— Да опитаме нещо наистина просто — обади се той. — Иди на кърмата.
— И да скоча зад борда? — попита тя иронично.
— Това по-късно, когато тренираме човек зад борда.
— Как ли пък не!
Все пак тя се обърна и излезе на кърмата. След миг Джейк си присъедини към нея и продължи да управлява лодката оттам.
— Иди до кнехта — каза той и посочи яркото хромово съоръжение, разположено на планшира.
Джейк намали скоростта, огледа се наоколо и заряза щурвала.
— Вържи твоето въже на кнехта ето така — каза й.
С невероятна скорост синьото въже се превърна в две добре оформени осмици, обвити около кнехта.
— Супер — кимна Онор одобрително. — Това е първият възел, който си направил и който не прилича на кълбо от червеи.
Въпреки нежеланието си Джейк се усмихна. Хвана отново щурвала, натисна газта и погледна през рамо. Възелът беше лесен, но не чак колкото изглеждаше. Цялата хитрост беше да направиш отделните възли така, че да лежат на една равнина, и то успоредно един на друг.
Онор скоро откри тази уловка. Да направиш осмиците беше лесно. Трудното бе да ги направиш добре. Особено когато Джейк изливаше в ушите ти поток от факти и инструкции.
— Завърти ги обратно — каза той за трети път. — Втората осмица трябва да е на една равнина с първата.
— Аз гледам от синьото въже.
— Така ли? Защо тогава възелът ти се разпада?
— Защо питаш мен? Ти си експертът.
— Добре ще е да го запомниш — ухили се той. — Сега обърни въжето обратно.
Тя погледна въжето в ръцете си.
— Защо не ме научиш на нещо полезно?
— Например?
— Как да управлявам лодка.
— Този възел е доста полезен в това отношение — обяви Джейк. — Той държи лодката завързана за кея и ти дава сигурност, че ще я намериш там, когато се върнеш.
— Защо ли Кайл не си е купил гребна лодка? — измърмори Онор под носа си. — Дори дванайсетгодишни хлапета могат да ги управляват.
— Голяма или малка, лодката се движи по вода и трябва да умееш да я завързваш за пристана — Джейк погледна към другите лодки. Все още ги следваха. И все още на твърде голямо разстояние, за да види нещо полезно. — Опитай отново с втората осмица.
Тя прехвърли възела и изтегли свободния край на въжето. За нейна изненада резултатът бе съвършен възел, точно като на синьото въженце.
— Направих го!
Първоначално той не й отговори. После избъбри разсеяно:
— Разбира се, скъпа. Всеки, който може да рисува като теб, може да направи един прост възел.
Скъпа.
Тя рязко вдигна глава. Отвори уста да му каже какво мисли за мъжете, които използват снизходителни обръщения към жените.
Не успя да изрече нищо. Беше втренчил поглед отвъд кърмата. Тя се извърна да види какво гледа.
Яркооранжев зодиак пореше водната повърхност и скъсяваше разстоянието между тях.
— Не ми казвай нищо — отсече тя.
— Хубаво.
— Нямат ли си друга работа?
— Предполагам, че не.
— Какво ще стане, ако не ги пуснем на борда?
— Нека бъдем добри граждани. Може да се появи случай, когато ще се радваме да ги видим.
— Съмнявам се.
Джейк измести погледа си от приближаващата се лодка към Онор. Смесицата от гняв и нетърпение в погледа му я изненада.
— Ти си умна жена — каза той. — Използвай мозъка си за нещо по-полезно от това да се правиш на инат.
— Говориш като Арчър, най-великия и най-знаещия.
— Забрави брат си. Забрави цялото си проклето семейство. Прекалено си заета да надничаш през рамото си от страх, да не би да те наблюдават и да счупят коравата ти глава.
— Уволнен си!
Той остави щурвала и отстъпи назад. Неуправлявана, лодката се понесе по спокойните води, все така на курса.
— Какво си мислиш, че правиш? — запита го тя.
— Изморих се да играя игрички. Заповядайте, госпожице Донован.
Тя погледна към щурвала. Както и да се наричаше, приличаше й на обикновено колело. Останалата част от лодката бе мистерия за нея, но поне от волани и скоростни двигатели разбираше.
Освен това бе в състояние да познае предизвикателството, когато се изправеше лице в лице с него.
Онор зае мястото зад покрития с тежък хром щурвал. Първото нещо, което бе научила, беше, че да управляваш лодка не бе като да караш кола. Оттук нататък тя просто не можеше да предвиди как ще реагира моторницата.
Дирята на Тумороу се превърна от права, равномерна черта в зигзагообразна линия.
— Намали скоростта — обади се все пак Джейк. — Момчетата на зодиака стават нетърпеливи.
Онор промърмори нещо, сграбчи скоростния лост и го дръпна назад. Лодката намали скоростта си толкова внезапно, че тя полетя към щурвала.
Джейк залитна, но се задържа изправен. Тъй като знаеше какво ще последва, той изпъна крака и стегна колене. Дирята на Тумороу се надигна под кърмата и се превърна в мощна вълна.
Онор извика от изненада и сграбчи щурвала, за да запази равновесие.
— Слава богу, че това е моторница — изсъска той. — Повечето лодки биха потънали при подобно спиране. Изключи от скорост.
Разтреперана, тя посегна към лоста с черната дръжка и лекичко го дръпна. Нищо не се случи. Дръпна го по-силно. Лостът помръдна малко, но звукът откъм двигателя подсказваше, че лодката все още е на скорост. Дръпна с всичка сила. Лостът подмина неутралната позиция и се плъзна към задна скорост.
Лодката продължи да се носи напред.
— Пропусна позицията — информира я Джейк. — Опитай отново. Не, не така. Просто хвани лоста и го дай по средата, на неутрална позиция.
Този път успя. Внезапно лодката спря да се подчинява на щурвала. Започна да го върти като обезумяла. Но нищо не се случи.
— Какво става? — попита разтревожено Онор. — Не мога да управлявам лодката.
— Ти си на неутрална позиция.
— Зная това. Защо лодката спря да се подчинява на щурвала?
— Когато лодката не е на скорост, щурвалът е неизползваем. Забрави ли?
Начинът, по който Онор го погледна, говореше, че не вярва на нито дума.
Джейк й отвърна с безразличие.
— В момента лодката просто се носи по течението — каза той рязко.
— Но…
— Колкото по-бързо се движиш — прекъсна я той, — толкова по-управляема е лодката. И обратно. Разбра ли?
Тя го проумя едва сега. Преди това то бе просто един от хилядите несвързани факти, които се блъскаха
