в главата й.
— При ниска скорост управлението е невъзможно — обобщи тя с разтреперан глас. — Ясно.
Следващото нещо, което Онор научи, беше, че подскачането по вълните я изнервя. Стомахът й се разбунтува.
— Това не ми харесва — изрече тя отсечено.
Бутна лоста и увеличи скоростта. Моторницата послушно се плъзна напред, но промени курса си под неочакван ъгъл, защото Онор бе изместила щурвала при напразните си опити да управлява лодката.
— Внимавай! — кресна Джейк.
Той се хвърли напред, сграбчи щурвала с едната си ръка и Онор с другата и завъртя моторницата точно преди да се сблъска със зодиака на бреговата охрана. От малката моторница долетяха изненадани възклицания и гневни подвиквания.
Джейк бързо овладя съда и погледна към зодиака.
— Всичко наред ли е? — извика.
Отговориха му на не особено приличен език.
— Съжалявам — извини се Джейк високо. — Онор се учеше да управлява лодката. Вече сме готови да ви приемем на борда.
Този път Конрой бе първият и единственият, който скорострелно се качи на кърмата.
— Още едно такова изпълнение, и ще спра тази лодка от движение — изгледа той гневно Джейк.
Онор заобиколи Джейк и се изправи срещу Конрой. Все още трепереше от случилото се. Но като истинска Донован в подобни ситуации тя реагираше с неподправен и буен гняв.
— Никой не се е родил научен да управлява лодки — процеди тя ледено. — Въпреки че бяхме проверени вчера, ние се държахме като добри граждани. Ако искате да ни проверявате отсега нататък, ще трябва да имате предвид моята неопитност. Не знаех, че ще се случи така. По дяволите, все още не знам какво всъщност се случи.
— Случи се това, че щяхте да се блъснете в нас.
— Да, но не зная защо.
Конрой измести погледа си от пребледнялата Онор към Джейк, който кимна.
— Тя е новачка, за първи път хваща щурвал — поясни простичко Джейк. — Не й харесваше да се носи без посока по течението и реши да натисне газта и да увеличи скоростта.
— Без да провери положението на щурвала? — попита Конрой с възходяща интонация.
— Да.
— По дяволите… — в гласа му обаче се долавяше по-скоро разбиране, отколкото гняв. Той се обърна към Онор. — Госпожо, трябва да проверя нещо незначително в документите ви за регистрация. Направете услуга на всички ни. Позволете на Джейк да управлява лодката, докато свърша и се отдалеча на поне сто ярда разстояние.
— Какво е това незначително нещо, което трябва да проверите? — запита тя.
Конрой се поколеба. Онор махна с ръка.
— Няма значение. Правете каквото искате. Искам сьомга за вечеря.
Джейк изчака Конрой да влезе в кабината и се обърна към Онор.
— Сьомга, а? Мислех, че съм уволнен.
— Обикновено изгубвам търпение, когато съм изплашена. Не исках да кажа това.
— Аз пък исках. Ти ме заблуждаваш.
— Как така те заблуждавам?
— Ти искаш да се учиш да ловиш риба и да управляваш лодка толкова, колкото и аз да карам кану на луната. Какво търсите в действителност, госпожице Донован?
Онор погледна непреклонното лице и прозрачно чистите очи на Джейк и разбра, че той няма да отстъпи. Нещо повече, инстинктът й подсказваше, че ако откриването на Кайл зависи от нейната способност да кара сама лодка около островите Сан Хуан, то брат й бе загубен.
Би могло да се каже, че има избор. Можеше да послуша Арчър и да проектира скъпи дрънкулки, докато чака мъжете да оправят някак нещата. Но можеше и просто да помоли открито този не съвсем непознат мъж да й помогне. Мъжът, на когото вярваше.
Мъжът, когото желаеше.
— Аз… — започна тя и млъкна, когато Конрой излезе от кабината.
— Наред ли е всичко? — попита Джейк без интерес.
— Да. Съжалявам, че ви обезпокоих — отвърна Конрой, без да го мисли.
— Ще се видим утре — приключи Джейк сухо.
Конрой сви рамене.
— Вероятно.
— Това означава ли, че ще сте наоколо, ако изпратя сигнална ракета?
Отегченото изражение на капитана се замени от очевиден интерес.
— Изпрати. Ще долетя веднага.
— Но на чия страна ще застанете? — попита Онор иронично.
— На страната на добрите, разбира се — отвърна Конрой.
Джейк изчака Конрой да се качи на зодиака и да отплава, преди да се обърне към Онор.
— Е? Какво търсиш? Кехлибара?
— Кайл. Само Кайл и нищо друго.
Джейк сдържа гнева си с огромно усилие. Беше толкова близо и същевременно така далеч.
Тя все още не му вярваше достатъчно, за да го посвети в тайните на семейство Донован.
— Добре — изрече той равнодушно. — По здрач ще се измъкна от преследвачите ни и ще намеря брат ти. На кой остров се намира той?
Онор погледна Джейк, сякаш бе откачен.
— Откъде да знам? Не ми е оставил следа от трошички хляб.
— По дяволите. Няма да си признаеш с добро, нали? Къде е брат ти?
— Джейк, чуй ме — явно бе на края на търпението си. — Н-е-з-н-а-м.
Той едва се въздържа да не избълва поток от руски псувни. Този език бе особено богат на ругателства. И ако съществуваше ситуация, която си заслужава да ругаеш, тази беше точно такава.
Джейк й повярва.
Никой от тях не знаеше къде се намират Кайл или кехлибарът.
— Добре — кимна той, съвземайки се бързо. — Знаеш ли нещо, което да ни помогне да открием Кайл?
Онор изпусна дълга и прикрита въздишка на облекчение. Ние. Откакто бе решила да прекара седмици в обучение как се управлява лодка, без да се приближи до истината за Кайл, душата й тръпнеше в страх от неизвестното.
Знаеше, че брат й има нужда от помощ. Беше сигурна в това. Но нямаше идея как да му помогне. С Джейк до себе си имаше далеч по-големи шансове да го открие.
— Значи ще ми помогнеш? — попита тя.
— Настоявам — отвърна той иронично.
— Разбира се, ще ти плащам, сякаш наистина ме учиш да ловя риба и да управлявам лодка.
— Аз наистина ще те уча.
— Какво?
— Да ловиш риба и да управляваш Тумороу.
— Но това не ме интересува.
— Добре. Отказвам се от риболова, но не и от управляването на лодка.
— Защо?
— Ако нещо се случи с мен, ще трябва ти да я караш. Споразумяхме ли се?
Тя си пое дъх и подаде дясната си ръка.
— Споразумяхме се.
Ръката, която пое нейната, бе бавна, мъжествена и много топла. Също като усмивката му.
— Поздравления, скъпа! Току-що си нае инструктор по риболов и управление на лодки. Отново.
