Не, че тя бе особено модерна в черните си дънки, синьо-зелен потник, синьо-зелено яке и бели обувки за риболов. Но поне беше чиста. А Змийския поглед не беше.
— Гадост — заключи Онор и се фокусира на следващата лодка.
— Да, доста е страшничък — съгласи се Джейк. — Разпозна ли някого на втората лодка?
— Не. Жената изглежда доста натруфена за риболов. Хубаво яке все пак. Трудно е да се намери толкова чист червен цвят.
Джейк предпочиташе якето и потника с цвета на морето, които носеше Онор, пред скъпото червено яке на Елън, но не каза нищо. Чудеше се дали дрехите й щяха да пристигнат, преди да успее да скъса тези. Очевидно внезапно я бяха откъснали от работата й в офиса и я бяха запратили в Анакортес да прелъстява Дж. Джейкъб Малори. Без да й оставят време да приготви багажа. Или да се сбогува с някого. Просто бе хванала първия самолет и бе отлетяла за поредното си назначение.
Някога този живот го привличаше. Сега изобщо не му липсваше.
Джейк погледна през рамо и установи, че въдиците са празни. Това не го изненада. На нито една от заобикалящите ги лодки не се забелязваше раздвижване. Той погледна към ехолота, който не отчиташе нищо друго, освен дъното на залива.
— Никой не е уловил риба — констатира Онор.
— Течението няма да се промени още половин час.
— Е, и?
— Деветдесет и пет процента от рибата се улавя по време на десетминутния интервал между прилива и отлива. Поне така твърди местният опит.
— Тогава какво правят всичките тези хора тук?
— Надяват се да попаднат в останалите пет процента.
— Бях права. Те са луди.
— Отпусни се малко. Предимството на риболова е, че това е най-добрият начин да не правиш нищо.
Онор не изглеждаше особено убедена. Нито пък отпусната.
Джейк превключи екрана на морската карта, за да види маршрута, който Кайл бе запаметил. Засега той приемаше, че това е просто предпочитаният му маршрут за влачене на мрежи и че отбелязаните кръстчета са местата, където Кайл е ловил риба.
— Какво е това? — надвеси се и Онор.
— Карта на Сикрет Харбър. Това тук е остров Кипър, а това, от другата страна на канала, е остров Гемес.
Тя се наведе през пътеката, за да види по-добре екрана.
— Какво означава тази прекъсната линия?
— Предполагам, че това е предпочитаният от Кайл маршрут. Намира се доста близо до възвишението, което е обозначено на картата.
— А какви са тези знаци?
— Вероятно са местата, където е ловил риба.
— Но не си сигурен?
— Не. Затова минавам по този маршрут.
— Това ще ни помогне ли да открием Кайл?
Джейк се поколеба. Дори неговият бърз ум не му подсказваше подходящ начин да избегне въпроса. Освен това, колкото по-бързо Онор проумееше, че брат й е крадец, толкова по-малко щеше да се чувства предадена, когато откриеше, че Джейк е инструктор по риболов толкова, колкото и тя мечтаеше да се научи да лови риба.
Джейк не искаше да се поставя в една и съща категория с лъжливия, безскрупулен и очарователен брат на Онор.
— Предполагам, ще се съгласиш с мен, че брат ти и кехлибареното съкровище са изчезнали в един и същи момент?
Онор затвори очи, отвори ги отново и срещна погледа му.
— Да, но това не означава, че е крадец.
Джейк не беше в състояние да прикрие нетърпението и гнева си, които го накараха да стисне здраво устни. Той превключи от морската карта на ехолота и се загледа в цветния, червено-син екран. Видя само гладко дъно. На деветдесет фута дълбочина. И нито една рибка. Нищо не се бе променило.
Включително и сляпото доверие на Онор към нейния брат.
— Ти си лоялна сестра, но ти липсва здрав разум — отбеляза Джейк. — Ще се приближиш до брат си много по-бързо, ако приемеш най-логичното обяснение на фактите, с които разполагаме, и започнеш от тях.
— Мислиш, че Кайл е откраднал кехлибара?
Джейк отмести погледа си от екрана.
— Имаш ли по-добра хипотеза?
Онор отвори уста, но не успя да произнесе и звук. Само преглътна.
— Доста време мислих за това.
Той повдигна едната си вежда и изчака.
— Аз… Аз просто… — гласът й потъна в мъчителна тишина.
— Няма значение — прекъсна я той грубо. — Вярвай каквото си искаш, но не очаквай, че целият свят ще се пожертва заради Кайл Донован.
— Човекът, който е превозвал пратката, е бил убит — изрече Онор напрегнато. — Ти би ли повярвал, че брат ти е крадец и убиец?
— Не съм достатъчно близък с моите доведени и природени братя, за да ги преценявам.
Джейк погледна към въдиците. И там нямаше нищо ново. Отново се обърна към Онор.
— Така или иначе — поде той с равен глас — аз смятам, че Кайл и кехлибарът са някъде заедно. Явно някои хора, заемащи официални постове, също смятат така. Поне дотук съгласна ли си с мен?
Тя кимна.
Джейк изпусна сподавена въздишка на облекчение и бързо премисли информацията, която бе получил от вестниците, а не от преки източници в Калининград или от Елън и Конрой.
— Добре — кимна Джейк. — Имаш ли идея за колко голямо нещо говорим?
— Шест фута, два инча, около метър и деветдесет сантиметра — отвърна му тя рязко.
— Имах предвид кехлибара. За колко голяма пратка става въпрос?
— Не знам. Предполагам, че зависи от качеството. Във вестниците се споменават един милион долара. Ако съдим по цената на последната пратка, която Кайл ми изпрати, за милион долара може да се купи доста кехлибар.
— Това ли ще иска Донован интернешънъл — един милион долара?
— Ние не искаме абсолютно нищо. Кехлибарът изобщо не е стигнал до нас, значи никога не е бил наш, за да го изгубим.
По дяволите, помисли си Джейк бесен, но не изрече нищо на глас. Очевидно фамилията Донован криеше доста неща от обичната малка сестричка.
— А какво ще кажеш за самия кехлибар — попита той. — Суров ли е бил или обработен?
Тя се намръщи.
— Не съм сигурна, но мисля, че и двете.
По тялото му пропълзя тръпка на вълнение. Онор беше първият човек, който споменаваше обработен кехлибар, а не току-що излязъл от мините. Освен ако не вземеше насериозно приказките на Елън за Кехлибарената стая. Но съвсем не му се искаше да допуска такъв вариант. Все още предпочиташе да вярва, че Елън преследва призраци.
Последното нещо, от което имаше нужда, бе върху главата му да се стовари открадната Кехлибарен на стая. Да финансираш шепа бунтовници бе едно нещо. Грозно нещо. Но да откраднеш част от културното наследство на една страна бе нещо съвсем друго.
— В какъв вид бе преработеният кехлибар? — попита Джейк равнодушно.
— Какво имаш предвид?
