се простираха във всички посоки.
Когато картината отново се промени, Онор надникна през рамото на Джейк. Както обикновено, не разбра нищо. Тя се наведе, за да вижда по-добре. Неговата близост й припомни времето преди зазоряване, когато той погледна ръбчето на късата й нощна тениска и мъжествеността му се надигна като феникс, възкръсващ от пепелта.
Ще престанеш ли да ме зяпаш?
Гняв, объркване и някаква гореща тръпка се разляха по тялото й. Тя бързо отстъпи назад и се огледа, като се опита да мисли за нещо друго, а не за мъжественото тяло на Джейк Малори.
Той извика на екрана последния маршрут, който имаше да провери — или поне последния, който бе открил в компютъра. Маршрутът беше доста встрани от обичайните места за риболов и мореплаване. Водеше до плитководна местност, обсипана с малки островчета, рифове и скали, които бяха познати, но не бяха отбелязани със сигнални светлини или буйове.
Това съвсем не беше място, където би искал да се промъква по време на късния следобед и затихващия отлив. Във всички случаи нямаше достатъчно време да мине по следващия маршрут, да го провери и да се върне на малкия кей, преди да се стъмни съвсем.
Джейк настрои радара на по-голяма честота. Нещо се приближаваше от изток. Без съмнение беше зодиакът. Погледна косо към Онор. Тя правеше всичко възможно да не го гледа със замислените си, гладни очи. Оставаше само да нахлупи на главата си кошчето за боклук.
Той напълно я разбираше. Колкото повече я гледаше, толкова повече му харесваше гледката. Ако не се случеше нещо, което да намали сексуалното привличане помежду им, Джейк щеше да извърши нещо наистина глупаво.
Едва се въздържаше.
Той процеди някаква ругатня, бесен на себе си, задето не можеше да откъсне разума от чатала си. Погледна ехолота. Нищо не се виждаше. Превключи на морската карта и измери разстоянието. Погледна часовника си, после и небето. Вече нямаше време да свършат нищо полезно.
Затова пък имаха предостатъчно време да натворят нещо наистина глупаво.
От друга страна, можеше да отиде на риболов. Истински риболов, а не само напразно влачене на примамки по водата, без значение от времето и прилива.
— Питам се дали кралете все още се навъртат около Фалкон клиф — каза той на глас.
— Крале? — попита Онор. — Като в монархия?
— Като в място, заредено с чист динамит с размери дванадесет на шестдесет и пет фунта. Готови да опитат току-що подострените ни кукички.
— Рибите са крале?
— В близката околност — да.
— Искаш да кажеш, че наистина ще ходим на риболов?
— Точно така.
— По дяволите!
— Погрешен отговор — изсумтя Джейк, форсира моторницата и я обърна обратно. — Нужен е ентусиазъм, забрави ли?
— О, едва се въздържам. Да тръгваме веднага, много те моля… и така нататък.
— Ентусиазмът ти все още не е на нужното ниво. Но не се притеснявай, ще ти дам доста шансове да го упражняваш.
Зодиакът се приближаваше доста бързо, след като Тумороу се върна назад; Джейк вдигна ръка за поздрав, когато се разминаха. Конрой не му отговори. Но и не се опита да ги проверява. Очевидно цялата тази работа го отегчаваше толкова, колкото и самия Джейк.
Онор въздъхна и се загледа в тъмните води, които се плискаха в носа на Тумороу. Опитваше се да не мисли за Кайл, за липсващия кехлибар и за убития човек.
— Искаш ли да поговорим? — попита Джейк.
— За какво?
— За това, заради което си толкова мрачна.
— Не, благодаря. По-добре да говорим за нещо друго.
— Добре. Сама ли живееш?
Озадачена, тя вдигна поглед към него.
— Нали каза, че искаш да говорим за… — подхвана той.
— … за нещо друго — довърши Онор сухо. — Живея заедно с Фейт в Северна Калифорния, но обикновено едната от нас отсъства.
— С какво се занимава сестра ти?
— Превръща моите проекти в спиращи дъха предмети на изкуството. Докато тя се труди над тях, аз обикновено пътувам в търсене на нови материали по изложбите в цялата страна. Когато се върна вкъщи и се заема с проектите, тя на свой ред обикаля за необработени материали.
— По този начин ли се сдобихте с кехлибара, който видях на бюрото ти?
— Не. Кайл ни го изпрати.
Ръцете на Джейк се вкопчиха здраво в щурвала. Обаче не каза нищо.
— Всичките ни братя са нащрек за материали, които бихме могли да използваме — продължи тя. — Дори старият Донован колекционира за нас.
— Баща ти и братята ти участват в бизнеса наравно с вас?
— С някакви си жени? — отвърна му тя. — Прехапи си езика. Донован интернешънъл е последният от клубовете на истинските мъже.
Въпреки че тонът й бе ироничен, в думите й не се долавяше истински гняв. Двете с Фейт се бяха научили да бъдат благодарни, че са жени. В известен смисъл това им помагаше да се измъкват по-лесно от доброжелателната тираничност на Доналд Донован. Арчър бе извоювал свободата си със свирепост, която все още бе легенда в семейството. Лоуи и Джъстин се бяха съюзили и по този начин бяха сразили стареца. Кайл все още се бореше. Той носеше и допълнителния товар да бъде най-младият мъж в семейството, което означаваше, че понякога му се налагаше да мери сили и с по-големите си братя.
— Донован интернешънъл — повтори Джейк провлечено, вперил поглед в радара. Сега се виждаха три лодки. Очевидно Змийския поглед бе успял да открие яркооранжевия зодиак на бреговата охрана. — Чувал съм това име някъде…
Както се беше надявал, Онор захапа въдицата.
— Вероятно на Уолстрийт — каза тя. — Компанията на баща ми открива, обработва, купува и препродава метали и редки минерали.
— Хубаво място. Братята ти никога няма да страдат от липса на работа.
— Противно място. Те искат да бъдат шефове.
— И в рая има змии.
— Е, братята ми подминаха старата змия и основаха своя собствена компания, Донован — скъпоценни камъни и минерали.
Джейк се усмихна въпреки типично мъжкия глад, който бушуваше в кръвта му всеки път, когато помислеше за меките устни на Онор и за още по-мекото й тяло.
— Значи синовете се конкурират със стария си баща, така ли?
Онор потръпна при спомена.
— Стана много забавно, когато татко откри, че е бил надхитрен от собствените си синове.
— Лиши ли ги от наследство?
Тя изглеждаше шокирана.
— Разбира се, че не. Татко може да е вироглав и упорит, но не е жесток. Цяла година мъжете ходиха по разни изследвания за минерали. Когато татко се убеди, че момчетата могат да се справят и без него, им предложи съдружие.
— Те приеха ли го?
— В известен смисъл. Работят с него на базата на договор, но Донован интернешънъл не е единственият им клиент. Не е дори най-големият.
— Умно.
