Джейк вече знаеше всичко това. Мъжете Донован, с които бе общувал, бяха толкова интелигентни, колкото и твърдоглави.
— Предполагам. Но на всички празнични и семейни сбирки татко моли отлъчилите се агнета да се върнат в стадото, а агнетата правят всичко възможно да останат далече от стария вълк.
Мисълта за братята Донован като агнета накара Джейк да се изсмее високо.
— И твоите празници ли протичат така? — попита Онор.
— Как?
— В семейство, в което всеки се бори за надмощие.
— Не. Прекалено сме далеч един от друг.
— Звучи… самотно.
Джейк смени курса, заобиколи малък остров, прекоси някакъв тесен пролив и изключи мотора в основата на назъбена скала. Натисна силно един от бутоните. Ехолотът освети в синьо и червено долния екран.
Онор не си направи труда да го попита къде се намират. Дори с морска карта й беше трудно да разбере за кой от островите Сан Хуан става дума. Имаше толкова много острови и много от тях бяха толкова малки, че представляваха само назъбени скали. Беше опитала да се ориентира по морската карта, докато се придвижваха от място на място, но само я заболя главата, а стомахът й се сви на топка.
— По дяволите! — изруга той. — Те са тук.
Тя се наведе, за да вижда по-добре. Екранът изглеждаше така, сякаш някой бе драскал безразборно жълти тирета на дълбочина от четиридесет до деветдесет фута. Преди да успее да попита дали разпръснатите цветни точки са риби, Джейк изчезна. Тя го последва на кърмата и го наблюдаваше, докато той запали помощния двигател и постави въдиците. Те обаче не я интересуваха. Поглъщаше спокойните, пестеливи движения на Джейк.
Той отдаде присъствието й на желание да научи повече за риболова.
— След като измъкнем от водата всичката мъртва риба, приключваме за днес — каза Джейк. Наведе се над бялата пластмасова кофа и извади отвътре стръвта, която висеше от ръба. — Знаеш ли какво е това?
— Оттук ми приличат на две малки кукички. Невероятно. Ще се задуша от вълнение.
В гласа й нямаше сарказъм. Онор наистина се забавляваше много, докато наблюдаваше радостта на Джейк. А тя знаеше, че той се радва. Това се долавяше в гласа му, в блясъка на очите му, в лекотата на движенията му. Този мъж наистина обичаше риболова.
Е, помисли си Онор, никой не е съвършен. Самата тя имаше недостатъци в изобилие.
— На кукичките — поясни той — е закачена изкуствена стръв. Тя е полуподвижна и се нарича торментор19. Ще я наклоня така, че да прилича на херинга. А сега ще я закача за платното и…
— Не е честно! — прекъсна го тя.
— Кое?
— Не искам да ме учиш да ловя риба. Казах, че искам да се науча да управлявам лодка и точка.
— Мислех, че не говориш сериозно.
— Грешиш.
— Добре.
Джейк се залови да наглася въдиците. След няколко минути започна да си подсвирква. Чистотата и сладостта на звука напомняха на Онор песента на славей при зазоряване. Красивата мелодия звучеше странно от устата на този суров човек.
В този момент Онор осъзна, че у Джейк имаше още нещо, което я изненадва. Ако на негово място бе някой от братята й, щеше до се опита да се наложи и да пречупи нежеланието й да се учи да лови риба. Джейк обаче прие решението й, без дори да се обиди.
Много скоро две риболовни въжета се озоваха във водата. Джейк зае позиция до кнехта. Пълзяха покрай скалата със скоростта на охлюв.
Джейк Вдигна поглед и присви очи срещу яркия блясък на залязващото слънце. Зодиакът бе спрял на сто фута навътре в морето, успоредно на Тумороу. Бейлайнерът, на който се намираше Елън, бе още по- далече. Не се виждаше друга лодка на хоризонта. Змийския поглед или се беше прибрал, или беше извън зрителния им обсег.
Джейк извърна очи от ескорта и се загледа в арката, която образуваха въдиците, и неуловимото, хипнотично полюшване на връхчетата им.
— И сега какво? — попита Онор.
— Сега ловим риба.
— Божествено. Като да гледаш как засъхва боя, само че е още по-скучно.
— Ще промениш виждането си веднага щом усетиш сьомгата от другия край на въженцето.
— Успокой се, мое сърце…
Джейк поклати глава и се загледа в бреговата ивица. Нито една къща или дори къщурка не смущаваше покоя на това диво място. Наоколо се виждаха само скали, прегънати от вятъра иглолистни дървета и ясното небе. Случайни слънчеви лъчи се прокрадваха през кълбести облачета и хвърляха отблясъци върху водната повърхност и скалите. Белоглав орел прелетя току над главите им и лодката плавно се полюшна под краката му. За първи път от седмици насам Джейк бе завладян от усещане за спокойствие и хармония.
Онор погледна смекчената линия на устните му и разбра, че е на път да хлътне до уши. Удоволствието, изписано на лицето му, я подтикваше да се усмихне и да протегне ръце към него.
Престани да го гледаш, каза си тя предупредително. Направи нещо по-полезно. Каквото и да е. Само престани да мислиш за Джейк Малори.
Но в момента, в който го направи, я връхлетяха мисли за Кайл, за кехлибара и за смъртта. Искаше й се просто да се хвърли в ръцете на Джейк и най-сетне да се почувства спокойна.
По дяволите, каза си тя наум, отвратена от себе си.
Онор се върна в кабината, извади скицник и молив от раницата си и се захвана с проекта, който все още я безпокоеше. След няколко минути измъкна от раницата си и някаква кутия, отвори я внимателно и се загледа в кехлибара, който се намираше вътре.
И в него не откри вдъхновение.
Извади нежно златистия къс, обгърна го в ръката си и бавно го завъртя. Но колкото и усилено да се вглеждаше в изкусителните му форми, творческото вдъхновение не я спохождаше. Навярно директната слънчева светлина щеше да й помогне.
Тя пъхна кехлибара в джоба на якето, взе скицника и молива и излезе навън. Скоро откри, че капакът на двигателя може да бъде изненадващо удобна седалка. Настани се там с гръб към кърмата. Без да изважда кехлибара от джоба си, тя нахвърля различни вариации на основната тема, като разчиташе на зрителната си памет.
Джейк стоеше на входната врата и управляваше лодката от кърмата, докато се взираше в ехолота в предната част на кабината.
Скоро тихият следобед се огласи от песен на славей. Въпреки че в свирукането му не се улавяше конкретна мелодия, Онор я намираше едновременно отпускаща и стимулираща мисълта, сякаш слушаше грегориански напеви. Моливът се понесе по листа, после по друг и по трети, нанасяше варианти на формите и контурите, на настроението и изображението, създаваше многозначни образи, които придаваха на произведенията й дух на уникалност.
Твърде късно Онор осъзна, че свирукането е спряло и Джейк я наблюдава. Тя вдигна поглед.
— Извинявай — промърмори той. — Не исках да те разсейвам.
— Не си ме разсеял. Всъщност свирукането ти ми помагаше да се концентрирам. Просто забелязах, че си спрял.
Сигурно е заложено в гените на Донован, помисли си Джейк кисело. С брат й се бяха надсвирвали — Кайл с евтината си свирка, а Джейк само с уста.
— Над какво работиш? — попита я. — Или това е забранен въпрос, също като да надничам през рамото ти?
Тя се усмихна.
