Джейк се втренчи в нея за миг, опитвайки се да укроти бесния тласък на кръвта си. Трябваше да пести силите си за онова, което предстоеше. Желаеше я толкова, колкото и първия път. После осъзна с удивление, че и желае дори повече.
— Знаеш ли — каза той и се протегна към Онор, — мислех си, че втория път ще ми бъде по-лесно, че ще имам повече търпение и няма да се притеснявам да не свърша твърде рано, твърде късно или пък изобщо да не успея. Но съм сгрешил.
Тя премигна.
— Нещо не проумявам.
— Сигурно.
Усмивката му беше бавна и изразителна. Тя изопна сетивата на Онор до крайност.
— Обясни ми тогава — прошепна му тя.
— Сложи ми това нещо, скъпа. Понякога думите не вършат никаква работа.
Тя го погледна косо и се залови да постави презерватива на мястото му. Не беше достатъчно опитна, за да се справи бързо, но Джейк не се оплакваше. Просто я наблюдаваше с изгарящ поглед. Когато най-сетне привърши, Онор го погледна в очите.
— И сега какво? — попита го.
— Сега ще направя това, което ми се искаше да направя, откакто твоят будилник прекъсна единствения ми опит да се избръсна за последния месец.
Той плъзна ръцете си по прасците на краката й и продължи да ги милва, докато краката й се разтвориха под нежните му ласки. Тя издаде звук на изненада, когато той се наведе и вкуси от нея, сякаш беше някакъв екзотичен десерт. Онор изрече задъхано някаква дума, в която той успя да разпознае своето име.
— Не се притеснявай за, нищо — прошепна й Джейк, притискайки горещата й плът с езика си. — Това е за мен.
Тя не знаеше какво иска да каже той, докато невероятното удоволствие, което изпитваше, отстъпи място на остри, изгарящи тръпки, които я изведоха до неподозирани висоти за пръв път в живота й. Когато й се стори, че не може да понася повече вибриращото, жестоко, неустоимо напрежение, тя го помоли да спре сладкото мъчение. Той се засмя и пъхна дългите си пръсти в нея, като продължаваше да ближе сладкия възел на нейното желание. Внезапно не й остана нито глас, нито думи, само екстаз, и то толкова неочакван и така вълнуващ, че тя би крещяла, ако можеше да си поеме въздух.
На върха на оргазма й Джейк навлезе в нея и я отнесе още по-високо, учейки я с всеки тласък на тялото си, че тя притежава скрити запаси от чувственост и сила, за чието съществуване дори не бе подозирала. Но и той самият се учеше на нещо. Неподправената искреност на нейните реакции докосна струните на сърцето му и го доведе до нови висини, придаде нова наситеност, нови възможности на изживяването.
Накъсаните й думи на страст и обич го доведоха до края. Последната му съзнателна мисъл беше, че е глупак да отдава и да получава толкова много от жена, чиято любов щеше да се превърне в омраза веднага щом узнае истинската му самоличност.
Няколко часа по-късно Джейк беше на път да разбие будилника на Онор в стената. Псувайки на някаква нелепа смесица от руски и английски, той потърси пипнешком крещящото чудовище, накара го да замлъкне с едно движение на китката си и отново се зави.
Онор промърмори сънено нещо и се притисна в горещото тяло на Джейк. Той сключи ръцете си около нея и погледна през прозореца. Все още нямаше и помен от утринни лъчи.
— Събуждай се, скъпа — каза той и нежно я захапа по ухото. — Време е да ставаме и да отиваме на риболов.
Една топла ръка се спусна от гърдите към корема му и още по-надолу. Той едновременно усети и дочу смеха й, когато го докосна.
— Риболов, а? — изкиска се тя. — Аз залагам на тази въдица. Имаш ли идея какво ще хвана?
Той преглътна тежко.
— Онор…
Тя издаде приглушен звук, който приличаше на смях, но всъщност беше чисто женско задоволство при мисълта за онова, което държеше в ръката си.
— Скъпа — изрече накъсано той, — ако продължаваш така, ще прекараме деня по същия начин, както и нощта.
— Обещания, обещания…
Джейк реши да се възползва от последната си искрица здрав разум. Отмести ръката й, поднесе я към устните си и я целуна доста настървено.
— Не мисля, че това е добра идея — сгълча я кротко той.
— Защо не?
Той плъзна пръстите си към ароматния център ма нейната женственост.
— Защото мога да се обзаложа, че това място е възпалено — той я докосна внимателно. — Прав ли съм?
Дъхът й изсвистя, а тялото й се разбуди и се напрегна, припомни си изживяния екстаз и поиска още и още.
— И да, и не — въздъхна тя. — Вярно е, че съм малко разранена, но все пак идеята е хубава.
Джейк неохотно се отдръпна от топлото кътче, в което копнееше да потъне.
— Ще ти дадем известно време, за да се възстановиш.
— Колко време?
— Няколко дни.
Ужасеното изражение на лицето й едновременно го примамваше и очароваше.
— Твърде много време — отвърна му тя.
— Не искам да те нараня — каза той простичко. — Мога да почакам.
— Досега съм прекарала живота си в очакване. Не искам да чакам повече.
Той се засмя и дръпна кичурче от разрошената й коса.
— Това означава ли, че не съм те отегчил?
— Да си ме отегчил? Господи, какво говориш — възкликна тя, припомняйки си изминалата нощ. — Всъщност аз казах, че сексът е отегчителен, нали?
— Да.
— Ти си изключението, което потвърждава правилото — Онор се усмихна накриво. — Ела при мен и бъди изключителен.
Джейк се наведе към устните й и си каза, че би могъл да я целуне, да я помилва и да й достави удоволствие, без да я обладава.
Онор беше на път към върха, когато телефонът иззвъня. Тя издаде приглушен звук на неодобрение, но телефонът не спря да звъни. Джейк вкуси за последно примамливите й устни и ей наложи да се отдръпне от нея.
— Защо не включи телефонния секретар? — попита я.
— Кога трябваше да го направя? Не си ме пуснал да изляза от леглото дори за миг. И обратното.
Джейк се засмя и я целуна толкова настоятелно, че тя се понесе към върха на екстаза.
Телефонът продължаваше да звъни.
— Иди и го вдигни — каза й. — Аз ще запомня докъде сме стигнали.
Отново се чу телефонен звън. Тя грабна слушалката, защото реши, че това е единственият начин да го спре.
— Имате ли представа колко е часът? — процеди Онор през зъби.
— Мисля, че да! — отвърна Арчър толкова гневно, колкото беше и самата тя. — Какво си мислиш, че правиш в къщата на Кайл, след като ти казах да се махаш оттам?
На лицето й се изписа удивление при вида на Джейк, който се бе разположил между краката й съвсем готов.
— Ти не искаш и да знаеш какво правя, Арчър.
Тялото на Джейк се напрегна.
— Права си — отвърна брат й. — Всичко, което искам да знам е, че си разкарала задника си от онзи
