град.
— Няма да стане. Оставам.
— Онор, чуй какво ще ти кажа. Изчезвай оттам веднага.
— Позволи ми да отбележа, че няма как да ме накараш да изпълнявам заповедите ти. Аз съм тук, ти си там, а животът е суров навсякъде.
— Поне изслушай причините…
— Писна ми да слушам твоите заповеди — прекъсна го тя с прозявка. — Кажи нещо по-смислено. Слушам те.
Последва напрегната тишина.
— Мамка му!
— Е, това наистина е доста смислено, големи братко. Ще трябва ли да изслушам и други бисери на твоята мъдра мисъл. Може би лайняна история? Или прозаичното по дяволите?
— Онор, това не е смешно!
— Съжалявам, но имаш нелепо чувство за хумор. Виждаш ли, аз говоря само смислени неща. Освен това съм доста вежлива.
Джейк потисна смеха си в бедрото й, но това още повече го приближи до голямото изкушение. Той си спомняше съвсем ясно докъде бяха стигнали.
Онор преглътна мъчително. Той я докосваше по най-възбуждащия възможен начин, оставяше с езика си горещи следи по кожата й и лекичко гризеше хладната й плът.
— Добре — изрече рязко Арчър. — Не искаш да те плаша, но ти не ми оставяш никакъв избор. Чувам разни слухове, че някои много неприятни личности преследват Кайл и откраднатия кехлибар.
— Мислиш ли, че са открили Кайл? — попита тя, като отново се притесняваше преди всичко за брат си.
Джейк прекъсна чувствената си игра. Страхът в гласа на Онор бе последван от внезапно напрягане на тялото й, което нямаше нищо общо с надигащото се желание.
— Не знам — отвърна Арчър с глас, пресипнал от неприятната мисъл. — Знам само, че го преследват.
— Но защо им е да си създават толкова проблеми заради някакъв кехлибар, който лесно може да се възстанови с няколко посещения на мините?
— Не е толкова просто.
— Слушам те.
— Нямам време да те посвещавам в суровата, кървава същност на един народ, който живее в рамките на огромна бивша империя. Приеми думите ми на доверие. Докато си там, ти си в опасност. Изчезвай.
— Вярвам ти, но…
— Без но — прекъсна я той. — Времето позволява да излети самолет.
— Какъв е проблемът? Мислиш ли, че Кайл е тук?
— Мисля, че някой трябва да е там.
— Няма проблем, аз съм тук.
— По дяволите, не ме ли слушаш? Искаш да си на фронта! Хората, които преследват Кайл, не са набожни, привързани към майка си типове.
— След странните телефонни обаждания реших, че лодките, които ме преследват и…
— Лодки? — прекъсна я Арчър мигновено. — Да не би да си излизала с Тумороу?
— Да. Мисля, че Кайл…
— Луда ли си? — прекъсна я той.
— Аз съм твоя сестра. Това какво означава?
Арчър се вбеси.
— Нямаш и най-бегла представа как да управляваш лодката. Не е твоя работа да се занимаваш с…
— Наех човек — прекъсна го тя на висок тон.
— За какво?
— Да ме научи да управлявам лодката.
Джейк се опита да не се напряга, но не успя. Не че Онор щеше да забележи. Тя вече бе изпъната като струна.
— Поиска ли препоръки? — попита Арчър.
— Да — това беше самата истина. Беше поискала. Но не получи. — Джейк е много добър навигатор. Знае всичко за моторниците и ме научи как да използвам морската карта на Кайл. Вчера минахме по доста запаметени маршрути.
— Да не би да вършиш това, за което си мисля?
— Да търся Кайл? Разбира се. Може да съм твоя сестра, но не съм съвсем луда.
— Онор, чуй ме, моля те. Това е прекалено опасно.
— Джейк умее да се грижи за себе си — той умееше да се грижи добре и за нея, но тя реши, че Арчър едва ли щеше да оцени това откритие по достойнство.
— Този Джейк има ли фамилия?
— За да накараш детективите на Донован интернешънъл да го проучат?
— Джейк чий? — беше единственият отговор от страна на Арчър.
— Малори.
Последва наситена тишина. На Онор не й хареса това. Тя познаваше затишието пред буря в семейство Донован.
— Сигурно е висок около шест фута, движи се като боец, има светли очи и тъмна коса, белег на едната вежда и по-малък на устата? — попита Арчър меко.
Онор почувства, че стаята се сгромолясва върху нея. Не знаеше как се движи боец, но останалото съвпадаше.
— Да — прошепна тя.
— Ах ти, малка глупачке! Това е човекът, който обвини Кайл. Може би е дори неговият убиец. Махай се от къщата и не се връщай повече там.
13.
От ужасения вид на Онор Джейк разбра всичко онова, което не искаше да разбира. Гледаше го като дете, което е видяло човек да стреля по елена на Дядо Коледа.
Той грабна слушалката от ръката й, преди тя да успее да го спре.
— Здравей, Арчър. Както виждам, отново говориш лъжи.
Последва тишина, после човекът отсреща рязко си пое въздух.
— Малори?
— Да.
— Слушай ме, кучи сине! Ако посмееш да докоснеш Онор, ще те…
— Избий си го от главата — процеди Джейк през зъби. — Ти си този, който изпрати Онор на бойната линия, не аз.
— Нямах представа…
— И това си избий от главата — прекъсна го Джейк. — Има още много неща, които не знаеш, но това не те накара да затвориш шибаната си уста, нали?
— Слушай, задник…
— Не, ти ме слушай — кресна Джейк, надвиквайки Арчър. — Вие от семейство Донован винаги сте се държали арогантно с всички останали. Кайл избяга с кехлибара, но тъпите ви Доновански лъжи няма да успеят да ме набутат в тази смърдяща история. Достатъчно ясен ли бях?
— Дай ми Онор.
— Още не съм свършил.
— Напротив, вече си свършен — осведоми го мило Арчър. — Ако докоснеш Онор, ще те заровя жив.
— По-добре се увери, че няма да я заровиш заедно с мен.
