— Днес — не.
Тя прехапа устни. У нея се преплетоха облекчение, че няма да излиза в развълнуваното море, и тревожната мисъл, която не бе спряла да я тормози дори и за миг: Кайл имаше нужда от помощ и тя бе единственият човек в изгодна позиция, за да му помогне.
Джейк безпроблемно следваше посоката на нейните мисли. Лицето й беше почти толкова изразително, колкото и тялото й, докато я беше любил. Той остави сандвича на плота, навлажни крайчето на книжната кърпичка под течащата вода и придърпа Онор в ръцете си.
— Какво… — подхвана озадачена тя.
— Имаш кал по бузата си. Тъй като вината за това е моя, аз съм длъжен да те почистя.
Онор сдържа дъха си при студения допир на мократа кърпичка, докато Джейк бършеше петната, оставени от калните му пръсти, когато я бе целунал преди малко. Той се поколеба, после я целуна отново. Когато вдигна ръцете си от лицето й, то беше чисто и поруменяло.
— Нямах кал по устата — избъбри тя.
— Разбира се, че имаше.
— Няма да си събирам багажа.
— Добре.
Тя премигна, сякаш отново бе извадена от равновесие.
— Просто така? Добре?
— Просто така. И така.
Той я целуна отново и отпусна задръжките си, докато и двамата започнаха да дишат тежко. Когато най-сетне се откъсна от нея, тя го погледна с озадачени, златистозелени очи.
— Джейк?
— Да?
— Какво ще правя с теб?
— Имам няколко скромни предложения.
— Скромни? — повтори тя скептично.
— Е, може би скромни не е най-подходящата дума. Нека да се съблечем и да видим дали ще открия по- подходяща.
Тя се усмихна, но ъгълчетата на устните й се плъзнаха надолу и оформиха най-тъжната усмивка на света.
Джейк видя промяната и разбра какво я предизвика. Тя не искаше да се чувства привлечена от човек, на когото нямаше доверие. Той нямаше право да я обвинява, задето не му вярваше, че я желае повече, отколкото да открие брат й. На нейно място и той щеше да се чувства така. Но тази липса на доверие щеше да направи нещата още по-сериозни. И за двамата.
— Трябваше просто да те натоваря на борда на Тумороу и да отплаваме отвъд хоризонта, преди да се обади Арчър и Елън да пусне отровата си — промълви Джейк тихичко. — Така щеше все още да ми вярваш. Но аз не го направих, и ти не го направи, и трябва да приемем фактите. По дяволите!
Онор понечи да каже нещо, но просто поклати глава. Той прокара връхчетата на пръстите си по бузата й в нежна милувка.
— Марджи каза ли нещо полезно? — сети се той.
— Какво разбираш под полезно?
— Което би ни помогнало да открием Кайл, кехлибара или и двете неща.
— Не. Искаше да се премести при мен.
Джейк се извърна светкавично към нея.
— И?
— Дадох й всичките си пари и й казах, че тук няма място за трети човек. Това ме прави безчувствена кучка, но в момента съм натоварена с всичкия товар, който мога да понеса. Не мога да нося и нея.
Той изпусна скрита въздишка на облекчение. Питаше се как щеше да се отърве от Марджи, без да изглежда като безчувствен американски мъжкар.
— Марджи е голямо момиче — каза Джейк. — Минала е през такива войни, каквито не можеш дори да си представиш. Ще се справи и сама.
— Изглеждаше ужасно потисната.
— Такова е културното й наследство. Литовците са италианците на Прибалтика, известни със своята емоционалност. Повярвай ми, ти си по-потисната от нея.
— Надявам се.
— Сигурен съм, че е така. Колко направи от онази салата от сьомга? — попита той и отново се извърна.
— Около една кварта26. Остана достатъчно сьомга, за да направя омлет утре и паста утре вечер.
Джейк прехвърли наум запасите, които имаше на неговия пикап, в нейната кухня и на борда на Тумороу. Храната може би щеше да стигне за повече време, отколкото горивото, дори във време като това.
Той погледна към водата отвъд бреговата ивица на Кехлибарения бряг. Повечето вълни бяха покрити с бяла пяна. Вятърът повдигаше мъртво вълнение в тъмносините води. Скоро щеше да има предупреждение за малките плавателни съдове, а може и вече да беше пуснато.
Беше планирал да смени тактиката и да отиде със собствената си лодка на последното място, което Кайл бе въвел в морската карта, но Бетър дейс27 не беше толкова голяма, колкото Тумороу.
Въпреки че неговата лодка можеше да устои на бурни ветрове, след като се излъчеше предупреждението за малките плавателни съдове, бреговата охрана имаше право да реши кои от тях могат да излязат във водата и кои трябва да останат в пристанището. Тумороу беше дълга двадесет и седем фута и технически надвишаваше ограничението за малки плавателни съдове. Никоя от лодките, които ги преследваха, не беше толкова голяма, освен може би загадъчният Олимпик, който бе видял Конрой. Ако някой от онези приятелчета решеше да продължи да ги преследва с жалката си флота, щеше да участва в страховито надбягване.
С прикрито нетърпение Джейк прехвърли наум всичко, което трябваше да направи, преди да излезе отново във водата. Щяха да минат часове, преди да се стъмни достатъчно, за да може да се промъкне, да облече водолазния костюм и да огледа корпуса на Тумороу за някакви незначителни белези от флотските десантни войски на остров Уитби. Предпочиташе да прекара времето до стъмване гол с Онор в легло с размерите на Тексас, вместо да стои на един крак и после на другия. Но в момента не бе подходящо да плъзне ръцете си по привлекателното тяло на госпожица Донован. Нито пък в скоро време.
— По дяволите тайното промъкване — промърмори той. — И без това едва ли някой ще се изненада много. Вероятно се питат защо не съм го направил досега.
— Ало? — обади се Онор. — На мен ли говориш?
— Ще се гмуркам.
Тя погледна през прозореца. По гърба й се плъзна студена и неприятна тръпка при мисълта да излезе навън, в морето. Дори тясната брегова ивица чувстваше лудото препускане на вятъра. Вместо да обгръщат скалистия бряг, вълните се блъскаха в камъните и се разбиваха в бяла пяна. Пръски вода полепваха по високите скали. Стройни, силни ели се полюшваха като танцьорки под напора на вятъра.
— Ще се гмуркаш в това? — попита Онор.
— Не. Под това.
— Ти си луд.
— Обвинявай себе си. Ти наложи вето на далеч по-добра идея.
— Какво говориш? Не съм наложила вето…
— Разбира се, че си — прекъсна я той. — Спомняш ли си? Ние, голи, в леглото? — Той се усмихна при вида й.
— Не се притеснявай, скъпа. В момента съзнанието ми е обзето от друг вид кожа. Но все пак е хубава идея.
— Щях да се чувствам по-добре, ако се усмихваше и с очите си.
— Аз също, но животът е свирепо куче и…
