— … и те убива — довърши тя със стегнато гърло.
— Джейк, не отивай да се гмуркаш. Прекалено е опасно.
Онор знаеше, че е глупаво да му показва, че се тревожи за него, но не можеше да спре. Въпреки че съзнанието и инстинктите й водеха война по отношение на Джейк Малори, мисълта, че той можеше да бъде наранен, я подтикваше да се хвърли в ръцете му и да го задържи близо до себе си.
В този момент тя осъзна, че той вече я държи в ръцете си и я притиска към гърдите си.
— Всичко е наред — прошепна й Джейк. — Няма да отивам по-далече от кея. Няма да те оставя сама, лице в лице с вълците.
Тя едва се възпря да му каже, че не се притеснява за самата себе си. Щеше да бъде наистина глупаво да издаде това. Имаше повече проблеми от него.
Не той, а тя бе принудена да се бори с всички други.
Онор слезе заедно с Джейк по пътеката към лодката, загърната в своето яке. Температурата беше над шестдесет градуса по Фаренхайт, но от вятъра изглеждаше около тридесет. Джейк не показваше да е забелязал по някакъв начин. Той носеше водолазен костюм, който му прилягаше като втора кожа, и резервоар с кислород. Тесни черни ръкавици покриваха ръцете му. В дясната си ръка държеше плавници и маска. На рамото му висяха маркучи и метален уред за измерване.
Изглеждаше доста натоварен, но тя продължаваше да го вижда така, както изглеждаше под костюма — почти гол и толкова привлекателен, че беше на път да забрави всичките разумни причини да не мисли за него неща, които всъщност не спираше да мисли.
— Сигурно замръзваш — обади се тя.
— Още не. И това ще стане, след като постоя известно време във водата.
— Тогава не го прави!
Той не каза нищо.
— Защо ти е да оглеждаш корпуса на Тумороу! Да не би да има пукнатина?
— Просто искам да проверя.
Тя изчака, но той явно не възнамеряваше да каже нищо повече по въпроса защо е нужно да се гмурка в буря. Така беше всеки път през последния час, когато тя го поставеше на въпрос. Тишина или смяна на темата.
— Защо не искаш да ми кажеш? — попита тя.
— Защото имаш достатъчно проблеми, за които да се притесняваш.
— И това по какъв начин ми помага?
Джейк въздъхна.
— Открих, че тюлените са използвали Тумороу за тренировъчно упражнение. Искам просто да се уверя, че по никакъв начин не са го повредили.
Това не беше цялата истина, но той не възнамеряваше да споделя останалото с Онор. Тя беше достатъчно напрегната. Ако знаеше, че смята да излиза с лодката на Кайл по тъмно, това нямаше да подобри душевното й равновесие.
— Мислиш, че са направили нещо на Тумороу! — попита тя с внезапно обзел я гняв.
— Не. Просто искам да бъда внимателен.
— Параноик.
— Също и такъв.
Онор залитна от порива на вятъра. Джейк я задържа със свободната си ръка.
— Връщай се в къщата — пак й предложи той. — Аз ще се справя.
— Аз ще се справя — подигра се тя гневно. — Как ли пък не! Не бива да се гмуркаш сам.
Джейк го знаеше, но така или иначе щеше да го направи. Понякога бе по-безопасно да нарушиш правилата, вместо да си единственият, който ги следва.
Той се качи на дока.
— Връщай се в къщата — каза й за кой ли път. — Няма да се бавя.
— Добре. Ще те чакам тук.
— Нямаме друг водолазен костюм. Дори и да попадна в опасност, какво би могла да направиш?
— Ще потанцувам на кея.
— Искаш да присъстваш на смъртта ми, а?
Тя потръпна. Мисълта да бъде наранен бе достатъчно неприятна. Но мисълта, че може да умре, вледени тялото и душата й.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, лютиче — отрони тихо той, — но няма да играеш танца на победителя над мъртвото ми тяло.
— Въобще не е смешно — избъбри тя през зъби.
— За мен не е. Но аз не съм и наполовина толкова сърдит на себе си, колкото ти.
В напрегнатата тишина Онор наблюдаваше Джейк да се приготвя на кея. Скоро той включи кислорода и провери струята. Доволен от резултата, Джейк нахлузи маската. След миг пристъпи към края на пристана и се гмурна в развълнуваните води.
Вятърът пречеше на Онор да следи мехурчетата. Всеки път, когато загубваше следите на Джейк, тя се питаше какво щеше да прави, ако той изобщо не изплува на повърхността.
— Връщай се, Джейк Малори — говореше тя на тъмните води. — Не съм ти чак толкова сърдита.
До момента, когато той най-после се появи на повърхността, през главата й бяха минали много мисли и никоя от тях не беше успокоителна. Лекотата, с която Джейк се изкачи от ледените води на кея, й подсказваше, че се справя далеч по-добре от нея. Тя почти не чувстваше пръстите си, а краката й бяха вдървени.
— Откри ли го? — попита го веднага, щом той отмахна маската от лицето си.
— Кое?
— Устройството за проследяване.
— Не си спомням да съм споменавал никакво устройство за проследяване — той седна на кейовата настилка и започна да сваля плавниците.
Вятърът вееше косата на Онор, докато покри устата и очите й. Тя нетърпеливо я отстрани от лицето си.
— Обратно на това, което показах през изминалия ден, аз не съм чак толкова глупава. Тюлените няма да ни хвърлят във въздуха, но биха могли да улеснят Елън и момчетата, които ни преследват. Така че откри ли го?
— Да.
— Къде е сега?
— Закачих го отдолу на кея.
— Е, така ще си мислят, че няма да излизаме никъде.
— Това е идеята — смръкна той и се изправи. — Хайде, да се скрием от този вятър.
Онор се намръщи и последва Джейк по пътеката с ясното съзнание, че пропуска нещо. Тя все още се опитваше да проумее какво е то, когато той влезе в спалнята да съблече водолазния костюм. Въпреки че вратата към спалнята остана отворена, тя не влезе. Не беше сигурна в себе си, че щеше да се въздържи да разкопчае собственоръчно висококачествената кожа. Силното притеснение, което бе изпитала, докато той беше под водата, не й позволяваше да му се сърди в момента. Джейк влезе под душа и изплакна водолазния костюм. Подсуши го, сякаш беше втората му кожа, свали водолазната качулка за студени води и се зае с останалата част от костюма.
— Не са ли поставили някой, който да наблюдава къщата? — извика Онор от дневната. — Например онзи, който се обади да уведоми Мадер, че първостепенните обекти са се върнали заедно?
— Да.
— Мислиш ли, че той може да види дока?
— Вероятно.
— Значи знае, че си разбрал за устройството за проследяване?
Джейк реши, че е трябвало да остави Онор по-дълго време на вятъра. Умът й все още беше твърде остър.
