— Но аз току-що започнах да хващам чалъма — възрази тя и прокара езика си по една бясно пулсираща веничка.
Джейк изрита настрани слиповете си, вдигна Онор и сключи краката й около талията си.
— Схвани чалъма на това.
Зениците й се разшириха от удоволствие, когато той свали пликчетата й и проникна в нея. Тя му отвърна с ритмични контракции и гореща вълна, която отвя последните остатъци здрав разум у него. По- дълбока от устата й, по-топла, по-примамлива, тя го обгръщаше и той едновременно се извисяваше и потъваше в бездна, съвсем замаян.
— Изгубвам се — рече дрезгаво Джейк.
Онор не му отговори. Тя вече беше загубена.
21.
Когато Джейк влезе в кухнята заедно с найлоновия плик, Онор опаковаше сандвичи със салата за лодката. На плота бяха поставени други чанти с храна.
— Намери ли достатъчно въжета за твоя зодиак? — попита го тя.
— Да.
— Не мога да повярвам, че се хвана под арката на радара.
— Това беше най-лесната част. По-забавно беше придвижването на зодиака до лодката в този вятър.
— Трябваше да ми позволиш да ти помогна.
Джейк беше съгласен, но не искаше да си го признае.
— Все още мисля, че трябва да се обадиш на Елън. Така ще бъдеш в безопасност.
— Ще полудея, ако трябва да се притеснявам за двама ви с Кайл.
— С тялото си ти ми вярваш, но не и по отношение на брат ти, така ли?
— Не. Не е така.
Той погледна упорития й профил.
— Не ти вярвам.
— Не мога да ти помогна — тя прибра сандвичите в пластмасови чанти и повече не му обърна внимание.
Джейк преглътна по-грубия коментар. Без значение какво казваше за доверието си в него, че няма да нарани Кайл, тя изобщо не бе споменала думата любов по време на бурните, безгрижно отлетели часове, които бяха прекарали в леглото, докато се спусна пълен мрак… макар и двамата да мечтаеха това никога да не се случи.
— Какво ще стане, ако просто те натоваря и те предам на Елън? — попита я той грубо.
— Ще й кажа къде си отишъл.
— Ти не знаеш.
— На Сийл рок.
Той рязко се обърна към нея.
— Кога си се научила да четеш морската карта?
— Докато те гледах. Сийл рок е единственият въведен маршрут, който още не сме проверили.
— Няма никаква гаранция, че Кайл е някъде там.
— Знам.
— Тогава защо държиш да дойдеш?
— Вече ти казах.
— Ако ми имаше доверие, щеше да останеш на сушата.
— Типична мъжка логика, но грешиш — Онор взе чантите с храната и решително срещна погледа на Джейк. — Губиш ценно време.
— Какво ще стане, ако се случи нещо с теб?
— А ако се случи нещо с теб?
Той стисна устни. Отново прехвърли наум аргументите. Беше ги изредил по два пъти, някои от тях и по три пъти. Онор не признаваше никой от тях. Беше направил всичко възможно, освен в пристъп на гняв да й каже директно, че търси трупа на Кайл и не е нужно тя да присъства. Но бе намекнал и за това.
Тогава бе видял страха и болката в очите й и се бе почувствал като убиец.
— Остани тук — погледна я с нежност. — Повярвай ми, така е по-добре за теб.
— Не.
— Не разсъждаваш разумно!
— Кой го казва!
Той хвърли плика на масата и започна да събира провизиите.
— Ако изпиташ страх или хванеш морска болест, не търси съчувствие от мен.
— Вече го разбрах.
Джейк не се съмняваше в това. Той промърмори нещо и изгаси осветлението. Кухнята потъна в тъмнина, както и всяка друга стая в къщата, освен спалнята.
Изчака нетърпеливо очите му да привикнат с безлунната нощ.
— Ами осветлението в спалнята? — попита Онор след известно време.
— Остави го.
— Защо?
— Ако съгледвачът си мисли, че се търкаляме в чаршафите, няма да се пита защо в другите стаи е тъмно.
— Нима хората не гасят осветлението, когато правят любов?
— Ние направихме ли го?
— Не забелязах. Направихме ли го?
Въпреки отегчението Джейк не можа да си наложи да не се усмихне при мисълта за Онор, гола и страстна, после задоволена и сънена, после любопитните й устни, които го възбуждаха отново, докато я наблюдаваше и се питаше как е възможно да е толкова щастлив и така нещастен едновременно; Онор беше любовница, която пасваше идеално на собствената му ненаситна сексуалност; но беше и жена, която нямаше истинско доверие в него.
Имаше неприятното чувство, че тя възнамерява да сложи край на връзката им, след като открият Кайл.
— Ако е имало някаква светлинка, била е от залеза, който неумолимо настъпваше към нас — каза Джейк. — Наслаждавах се на всяка подробност от гледката. Особено на изражението на лицето ти, когато свърши за последен път.
— Джейк!
— Какво? Не ми казвай, че не ти е харесало.
Онор мразеше руменината, която усещаше да се разлива по страните й. Караше я да се чувства като ученичка. Усмивката на Джейк, която блесна на отразената светлина, й подсказа, че му харесва да я дразни. Също както да й доставя удоволствие.
— Опитваш се да отвлечеш мислите ми от водата, нали? — попита тя.
— Това ли правя?
— Да.
— Върши ли работа?
— Понякога.
Но по сподавения й глас Джейк разбра, че в момента случаят не беше такъв. Той я обгърна с ръка и я придърпа към себе си, за да я успокои, въпреки че се бе заклел да не го прави.
— Кеят ще бъде хлъзгав — предупреди я той тихо.
— Лодката — също.
Онор не се съмняваше в това. Тя можеше почти да усети вкуса на солта във въздуха. Усещаше я да щипе кожата й от донесената от вятъра влага.
Въпреки че луната все още не бе изгряла, имаше достатъчно звездна светлина, за да види, че водната
