— Възможно е — промърмори той накрая. Гласът му бе приглушен, защото в момента сваляше горната част на мокрия костюм.
— Тогава какво ще ги спре да поставят ново?
— Нищо.
— Тогава защо трябваше изобщо да се гмуркаш?
Джейк въздъхна и каза на Онор онова, което тя наистина не искаше да чува.
— Защото няма да го направят, преди да се стъмни, а тогава Тумороу няма да бъде тук.
Последва тишина и краткото:
— Къде ще бъде?
— Там — посочи й той към островите.
Онор можеше да види островите през прозореца. Издигаха се над бурните води като далечни синьо- черни китове.
— Майтапиш се, нали? — попита тя, макар да се опасяваше, че не е така.
— Грешиш.
Той свали и последната част от костюма, застана отново под душа и изплакна плавниците и ръкавиците. Все още чуваше Онор през звука от течащата вода, но се престори, че не е така. Вече знаеше, че тя не изгаря от желание да излиза в бурно време. При нормални обстоятелства и той не би го направил. Но напоследък нищо не беше нормално.
Онор нахлу в банята с ръце на хълбоците и червени петна от гняв по бузите. Гледката на голия Джейк, прикрит само с някакъв водолазен бандаж, не подобри настроението й ни най-малко.
— Джейкъб Малори, погледни този океан!
— Излизал съм и в по-лошо време.
— А аз — не!
— Добре. Ти няма да идваш с мен. Ще се обадиш на Елън и ще й кажеш, че сме преживели най-големия от всички скандали и си решила да се присъединиш към нейния отбор.
— Не — отсече Онор с равен глас.
— Това означава, че ще дойдеш с мен.
— Но…
— Нямаш друг избор — изрече Джейк безмилостно и се докосна до нея на път от банята към спалнята. — Няма да те оставя сама, докато наоколо скитат типове като Змийския поглед.
Онор последва Джейк в спалнята и й се прииска да не беше. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към водата. До този момент това й харесваше. Сега й се прииска да се скрие. Морето беше гневно и жестоко, като в нейните кошмари, в които тя лежеше изплашена и мокра по очи в пробита лодка, която смърдеше на риба.
— Обади се на Елън — опита пак Джейк и докосна внезапно побледнялата й буза. — Тя ще се погрижи за теб.
— Не.
— Погледни ме.
Онор отмести погледа си от водата. Въпреки нежния му глас, очите на Джейк не бяха по-спокойни от морето.
— Ако открия Кайл — започна той отчетливо, — ще направя всичко възможно, за да го доведа невредим при теб. Обещавам ти.
— Не — прошепна тя.
Гняв, нетърпение и нещо друго, нещо болезнено, изкривиха чертите на Джейк.
— Ти наистина нямаш доверие в мен.
— Не е това.
— Да вървя по дяволите, ако не е това — той се обърна и грабна дънки и бельо от плика, който беше донесъл. — Е, нямаш никакъв късмет, лютиче. Аз или Елън. — Той съблече мокрия бандаж и обу сухо бельо. — Нямаш друг избор. — Джейк се зае с дънките. — В момента нямам време да ти наемам носачи за багажа, за да те изпратя в Таити. Шефът на Елън започва да губи търпение. Ще дръпнат килимчето изпод краката ми и аз ще се окажа лош късметлия като теб.
— Джейк, това не е…
Той продължи да говори.
— Когато атовете се ритат, магаретата патят. Кайл има зад гърба си семейство Донован, за да го измъкнат и да ближат раните му. Аз нямам никого, освен себе си. И трябва да открия истината за кехлибара, защото на никой друг не му пука. Това означава, че ти отиваш при Елън, а аз отивам в морето. Ако това обърква плановете ти, значи…
Внезапно тирадата спря. Две студени, нежни ръце се плъзнаха по голия му гръб.
Джейк се извърна толкова рязко, че почти отхвърли Онор назад.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита я той.
— Карам те да разсъждаваш — тя погали гърдите му, плъзгайки нежно пръсти по копринения конец на медальона му.
— Да разсъждавам? — попита изумен.
— Мм, да. Виждаш ли, че върши работа. Тонът ти е много по-разумен в момента — пръстите й проследиха съединените дракони и топлата мъжка кожа под тях. — Защо не го носеше първия път, когато правихме любов?
— Ти не знаеше кой съм в действителност. Медальонът щеше да повдигне много въпроси. А аз не исках да им отговарям.
— Кехлибарения мъж — промълви тя тъжно.
Той вдигна рамене, но дъхът му се накъса, когато пръстите й се плъзнаха от медальона към зърната на гърдите му. Те се превърнаха в миниатюрни камъчета под натиска на любопитните й пръсти.
— Добър опит, но все още имаш само две възможности — процеди Джейк през стиснати зъби. — Аз или Елън.
— Мисля по въпроса.
Едната й ръка се насочи от гърдите надолу към пъпа му и после по окосмената пътечка към средата на слиповете му. Той се повдигна да я посрещне с готовност и сила, които предизвикаха ответна тръпка в самата нея.
— Какво мислиш? — попита я.
— Тъкмо се питах какъв ли ще е вкусът ти.
Дъхът му заседна на гърлото.
— Предполага се, че трябва да мислиш за своя избор — Елън или лодката. Без значение колко те желая и колко удоволствие ще ми доставиш, все още имаш само две възможности.
— Да не би да ме обвиняваш, че се опитвам да те прелъстя, с цел да ти замъгля разсъдъка? — попита невинно Онор.
Тънки, ласкави пръсти се плъзнаха навътре в слиповете му. Ръцете й вече не бяха така студени. А и да бяха, той не го усещаше.
— Не е ли така? — попита той.
— Ще свърши ли работа?
— Не. Да — дъхът му изсвистя, когато тя докосна пулсиращата, разпалена плът. — По дяволите, изобщо не мога да разсъждавам, когато правиш това.
— А когато правя това?
С едно бързо движение на ръцете й слиповете му се плъзнаха на пода. Топлината на влажните и устни бе мечтата на безсънните му нощи. С последните частици здрав разум той си каза, че е по-силен, по-жилав и по-подъл и че трябва просто да я хване за ръцете, да я изправи на крака и да сложи край на глупавото й усилие да промени решението му, като предлага секс.
И точно това щеше да направи — в момента, когато се убедеше, че не би могъл да издържи повече. Дотогава щеше да приеме всичко това като мъж — безмълвно, със стиснати мускули, потен от главата до петите, задъхан като кон, който след уморителен бяг изминава последната отсечка към къщи.
— Достатъчно — изхриптя той.
