— Това съм аз — кимна Онор и постави целината и лука в купата. Посегна за лимон, разряза го на две и започна да го изстисква над салатата, сякаш държеше в ръцете си нещо безценно.
— Заради Джейк ли сте така гостоприемна към нас? — попита Елън.
— Не.
— Тогава защо? Ако нямате какво да криете… — Елън се усмихна и застина в очакване.
Откъм дневната долетяха звуци от отваряне на шкафове. Онор сдържа дъха си: това бяха същите звуци, които я бяха събудили предната нощ. За миг тя спря да изстисква лимона. Не можеше да повярва, че същата нощ бе изтичала крещяща по пътеката и право в ръцете на Джейк.
Толкова много неща се бяха случили оттогава, толкова бързо, толкова невъзвратимо, че нещата никога отново нямаше да бъдат същите. Струваше й се също, че Кайл бе изчезнал отдавна, че тя винаги е била изпълнена със страх и че познава Джейк от цяла вечност.
Ти го губиш, каза си тя. Бори се за него. Усмихнатата синеока жена, която очаква твоя отговор, не е глупава кукла Барби. Тя е умна и двойно по-амбициозна, и иска панела от Кехлибарената стая.
Мадер се премести в спалнята. В кухнята стоманеният нож се плъзна по третия лимон и се заби В дъската за рязане.
— Какво искате от мен? — попита Онор накрая.
— Съдружие.
— Смятайте, че сте го получила — Онор започна да изстисква останките от последния лимон в салатата.
— Наистина ли?
— Поправете ме, ако греша, но не е ли вашият партньор, който в момента претърсва тоалетната ми, без да ми е представил какъвто и да е официален документ?
— Ако искате да избегнете такъв тип вмешателство в бъдеще, позволете на Мадер да бъде ваш, мм, инструктор по риболов.
— Може ли да управлява моторница?
— Дори и да не може, съм сигурна, че разполага с някой, който може.
— Аз също. Казва се Джейк Малори.
— Познавате го от… колко — два дни?
— За мен доказателството за способностите му се крие в тази салата от сьомга.
— Много е добър в леглото, нали? — вметна Елън с обичайния си глас.
— Сьомгата ли? Не знам. Никога не съм спала с риба.
Елън се усмихна кратко.
— Знаете, че имам предвид Джейк. Толкова е издръжлив! Доста необичайно за мъж над двадесет години.
— Ще приема думите ви на доверие.
— Можете да ми вярвате. Джейк иска от вас същото, което искаме и ние.
— Тогава вие нямате късмет. Тройките не са по вкуса ми. Консервативна съм в това отношение — по един човек от пол наведнъж.
Онор приключи с изстискването на лимоните и се зае ожесточено да разбърква салатата. Ноктите на Елън потропваха по дамската й чанта. От спалнята долитаха звуци от отваряне и затваряне на гардероби.
— Наистина ли мислите, че Джейк иска от вас само доста непретенциозното ви тяло? — попита любопитно Елън.
— Какво общо има това с факта, че Мадер се рови в бельото ми? — отвърна Онор. Тя се надяваше, че изражението на лицето й не издава истинските й мисли: След такива забележителни парчета като Марджи и Елън тя щеше да се чувства като невзрачна кафеникава кокошка в парада на пауните.
Елън реши да подходи по друг начин.
— Някога да сте чувала нещо за Кехлибарената стая!
— Да. Но не е в гардероба ми. Гарантирам.
— Вие сте или много умна, или много глупава.
— Когато разберете каква съм, кажете го на някой, който ще се заинтересува.
— Какво ще стане, ако ви кажа, че Джейк е изхвърлен от Русия и се подозира, че е набедил брат ви за кражбата на панела от Кехлибарената стая!
Онор отряза филия хляб и започна да маже върху нея салата от сьомга. Една част от нея се радваше, че вече знае неприятната истина за Джей Джейк Малори. По-голямата част обаче искаше просто да грабне прекрасната, приказлива госпожица Лазарус и да я хвърли от някоя скала.
— Госпожице Донован? Чухте ли ме? В най-добрия случай Джейк е ваш съперник, а в най-лошия — убиецът на брат ви.
— Това ли е официалната версия на американските власти? — заинтересува се Онор.
— Една от версиите.
— Тази не ми харесва. Кажете ми някоя друга.
— Кайл е откраднал панела от Кехлибарената стая.
— Не. И тази не ми харесва.
— Избирайте.
— Никоя от посочените.
Онор постави втора филия върху първата и отхапа огромен залък. Имаше вкус на хартия. Беше забравила да добави сол или пипер, но проклета да беше, ако покажеше с нещо, че примира за тези обикновени подправки. Намръщена, тя сдъвка храната, преглътна и отхапа отново.
В кухнята влезе Мадер.
— Нямаше как да не чуя разговора ви — подхвана той.
— Да, ясно — кимна Онор. — Онова пукане, което току-що чухме, е било вашето ухо, което се е отлепяло от вратата.
— След като очевидно госпожица Донован е наясно с причината за интереса на Джейк към нея — продължи Мадер, — защо да не й кажем някои неща, които може би не знае?
Елън наклони глава, сякаш размишляваше над идеята.
— Относно нашите подбуди ли?
— При някои хора върши работа.
— При много малко хора — каза Елън. После сви рамене: — Добре, давай.
— Като член на семейство, което е част от международния бизнес — започна Мадер, — трябва да сте наясно с динамичното развитие на Новия свят след падането на Берлинската стена.
Онор кимна и се запъти към хладилника за кола. Сандвичът определено се нуждаеше от малко помощ, за да влезе в стегнатото й, пресъхнало гърло. Надяваше се, че безизразната физиономия, която бе усвоила при наличието на четирима заядливи братя, беше на мястото си. Нямаше желание да разкрива кървящи рани пред раираната акула.
— Страни, които до момента са зависели от едно централно правителство по отношение на обществен ред, икономика и политика, бяха хвърлени без подготовка в условията на свободен пазар — караше лекцията си с пресипнал глас Мадер; — Някои националности и религии събраха останките от своите финанси и се вдигнаха на война. Във финансово отношение те направиха огромна крачка назад. Превърнаха се в бързо развиващи се икономики от Третия свят. Следваш ли мисълта ми?
— Ново общество не може да се изгради на основата на танкове, бомби и куршуми — цитира някого Онор и с нетърпеливо движение постави на плота кана със сода. — Пазарната инфраструктура е първият урок, който трябва да усвоят от некомунистическите икономики. Някои от онези приятелчета все още учат този урок. Колкото повече чакат, толкова повече ще затъват В блатото на неконвертируемата валута, нищетата и анархията.
Мадер изглеждаше облекчен.
— Добре. Значи разбирате. Това ще ни спести много неприятности.
Онор се съмняваше в това. Но вместо да го каже, тя отхапа огромен залък от сандвича и се концентрира върху дъвкането и преглъщането.
— Няма как да научите от американските вестници — продължи Мадер, — но в бившия Съветски съюз
