под брадата му бе опрян пистолет по такъв начин, че каквото и да правеше, не можеше да види кой го държи. Нито пък можеше да избяга от него.
Щом натрапникът разбра, че е заловен, замръзна на момента.
— Свърши ли вече? — попита Джейк на руски.
Мъжът се отпусна с облекчение и започна да ругае на същия език. Попита какво прави партньорът му тук, при положение че имат среща при пътния знак на шосето.
— А как си с английския? — попита Джейк на своя език.
Мъжът се вцепени.
— Достатъчно добре, за да ме разбереш — каза Джейк. — Какво търсиш?
Тишина.
Джейк хвана мъжа за косата и отново удари главата му в стената. Пистолетът изобщо не се мръдна от болезнената вдлъбнатина под брадата на руснака. Силата на удара отхвърли главата му обратно назад.
— Погрешен отговор — констатира спокойно Джейк.
— Пари. Ликьор.
Джейк замахна и зъбите на човека отсреща изщракаха.
— Започвам да губя търпение.
— Наркотици! — простена мъжът.
Този път изтрака часовникът на гардероба, когато руснакът целуна стената.
— Не ти плащат достатъчно, за да се правиш на герой — рече му Джейк, — но до момента имам доста кофти ден. Ако искаш да играеш грубо, си попаднал на точния човек.
Той повтори думите си на руски, за да се увери, че са го разбрали правилно.
Дори при това положение му отне пет минути да обясни основните правила. До този момент натрапникът бе взел решение никога повече да не участва в игри.
Джейк измъкна главата на руснака от тоалетната и го опря на ръба на тоалетната чиния. Мъжът кашляше, хвърляше слюнки и се задъхваше.
— Говори — изсъска Джейк. — Разполагам с по-убедителни методи от това да ти измия лицето.
— Кутията! — изхърка мъжът на руски. — Аз давам, не крада!
Джейк зарови лявата си ръка в косата му, притисна пистолета под брадичката му и го изправи на крака. Дори руснакът все още да имаше някакви палави помисли, по този начин щеше да му бъде трудно да посегне с ръка — или с крак — към Джейк.
— Къде? — попита Джейк.
— Къде? — руснакът премигна бързо. — Какво къде?
Следващия път, когато лицето на мъжа излезе от тоалетната чиния, той вече разбираше безпроблемно желанията на Джейк, без значение на какъв език биваха изречени. Руснакът бързо, дори светкавично заведе Джейк до коша с мръсно пране. Под всичките ризи, шорти, кърпи и чорапи се намираше прекрасно изработената кожена кутия, която Резников му бе предложил само преди няколко часа.
Джейк не докосна кутията. Само я погледна и премисли различните възможности. Както и да го мислеше, денят току-що се бе превърнал от лош в отвратителен.
— Имаш нужда от още малко упражнения по английски — довери Джейк на своя пленник. — Когато даваш някому нещо като това, се казва, че го натопяваш. Но не се притеснявай. Няколко години зад решетките за влизане с взлом ще обогатят речника ти с американски идиоми.
Както се и очакваше, руснакът не хареса особено тази идея. На Джейк обаче не му пукаше. Той го завърза с възли, които се стягаха при всяко движение. После вдигна телефонната слушалка и набра номера на Онор. Тя вдигна при първото позвъняване.
— Добре ли си? — попита я Джейк мигновено.
— Да, но носните кърпички привършват.
— Дай й руло тоалетна хартия.
— Изключително щедър си.
— Най-сетне го проумя, нали? Имам нужда от един час, който започва сега. Ако не се върна дотогава обади се на…
— Елън Лазарус — рязко довърши думите му Онор, после, сякаш не бе искала да прозвучи така, добави тихичко: — Добре ли си?
— Да. Трябва просто да се погрижа за разни боклуци. Ще се видим след час.
Джейк затвори телефона и се обади в Чаудер кег. Както и се беше надявал, Резников обядваше спокойно миди с бира в очакване неговият човек да се върне и да докладва, че кутията е скрита в хижата на Джейк и може да бъде открита по всяко време, когато на Резников му хрумне да подшушне нещо в ухото на американските власти.
— Петя, Джейк е.
— Малори? — Резников звучеше едновременно изненадан и очарован. — Не очаквах да промениш решението си толкова бързо. Или просто вече не си с красивата госпожица Донован и можеш да говориш спокойно?
— Слушай внимателно. Това е важно.
— Да?
— Изпращам обратно подаръка ти — произнесе Джейк отсечено. — Ако видя отново него или какъвто и да е друг кехлибар, който може да бъде проследен като краден руски музеен експонат, лично аз ще го изгоря и ще изсуша чорапите си на пламъка. А после ще дойда да потърся и теб.
Джейк затвори телефона, пъхна кутията под въжетата на натрапника и го извлече навън на дъжда, на среща с пътния знак на шосето.
19.
След като Марджи си тръгна, Онор се зае да прави салата от сьомга. Тя полагаше голямо усилие да върши нещо обичайно, докато се опитваше да приеме това, което Марджи каза за брат й, когото си мислеше, че винаги е познавала. Току-що бе обезкостила сьомгата, когато на вратата се почука.
— Влизай, Джейк. Вратата е отворена — подвикна тя. Но после си спомни, че не беше. Резето бе спуснато. Да бъдеш мишена бе не само опасно, но и доста неудобно. — Идвам — додаде тя, докато избърсваше разсеяно ръце в джинсите си на излизане от кухнята.
Когато видя непознатата кола, паркирана на алеята, спря като закована.
— Кой е? — попита Онор през заключената врата.
— Елън Лазарус и специален агент Мадер. Бихме искали да поговорим с вас.
— Чий специален агент?
— На американското правителство — отвърна й мъжки глас.
Онор си помисли, че би могла да ги остави отвън на дъжда, но реши да не го прави. Джейк бе поставил Елън на трето място след себе си и Арчър като залог за сигурност.
— Не е хубаво да дразня приятелски настроените — промърмори Онор. Тъжните откровения на Марджи определено бяха развалили настроението й. Не можеше да спре да мисли за Кайл и кехлибара… и все още не можеше да си наложи да повярва, че брат й е крадец. Просто не можеше. Чувстваше, че това е невъзможно.
Онор решително махна резето, отвори вратата и отстъпи назад. Елън и Мадер влязоха и стъпиха на рогозката, която Кайл предвидливо бе оставил пред прага за такива именно мокри дни. Под разкопчаните си водонепропускливи палта и двамата бяха в делови костюми. Мадер беше в спретнато сако на райета. Дрехите на Елън бяха невероятно съчетание между наситено бургундско червено и тъмно синьо. Никой от тях не представи документ за самоличност.
— Предполагам, че би било нахално от моя страна да попитам за някаква легитимация, след като сме на една и съща страна — произнесе провлечено Онор. — Така че ще ви помоля за визитни картички, за да попълня колекцията си.
Елън отвори чантата си, която можеше да побере цяла котка. Мадер бръкна във вътрешния джоб на палтото си. И двамата подадоха на Онор визитни картички. Тя кисело отбеляза, че и Мадер, като Елън, беше консултант.
