успяваше да схване думите им.
— Извинявай — погледна я Онор. — Не сме искали да те изолираме. Както несъмнено знаеш, Джейк понякога е много… труден.
— Но разбира се — кимна Марджи смутено. — Той е мъж.
Онор се засмя.
— Добре — каза рязко Джейк. — Значи ти занесе панела на Кайл със собствените си нежни ръчички. И после какво?
— Използвах ръчна количка, не ръцете си. Заедно с Кайл го натоварихме на камиона. След това той отиде да вземе шофьора от кръчмата до брега, спомняш ли си я?
— Помня. И после?
— Не знам. Скоро братът на Кайл…
— Кой от братята му? — прекъсна я Джейк.
— Студеният. Арчър? Така ли се казваше?
— Да.
— Той не прояви особено разбиране — продължи Марджи, като премигваше, за да задържи напиращите сълзи. — Не искаше и да чуе, че Кайл… ме е използвал… за да…
— По дяволите — изруга Джейк под нос. Изчака сълзите й да секнат, преди да попита грубо: — Къде е останалата част от Кехлибарената стая!
Марджи поклати глава и протегна ръце, сякаш искаше да покаже, че в тях няма нищо.
— Никога не съм знаела. Братовчед ми просто ми донесе панела, аз го занесох на Кайл и двамата го натоварихме на камиона, както вече ви казах.
— Значи само братовчед ти знае къде се намира Кехлибарената стая! — попита Джейк.
— Да.
— Къде е той?
— Не знам.
Изражението на Джейк показваше, че не е изненадан.
— Как можеш да се свържеш с него?
— Аз? Това е невъзможно.
— Разбира се, че е възможно. Нали е твой братовчед. Обади се на леля си, баба си или някой друг роднина.
— Цялото ми семейство е срещу мен! Ти би ли имал доверие на жена, която е предала всички заради любовника си? — изрече тя горчиво, а в гласа и очите й напираха сълзи.
Джейк изръмжа.
— Тогава защо си тук?
— Мислех си, че ако можех да говоря с Кайл, той щеше… щеше… — сълзите бликнаха по лицето й. Красивите й очи изчезнаха зад купчина смачкани носни кърпички.
— Господи! — просъска Джейк.
Той погледна Онор и кимна с глава към кухнята. Тя се поколеба за миг, после остави Марджи и го последва.
— Трябва да взема някои неща от моята хижа — обясни й полугласно, — но не искам да те оставя тук сама.
— Аз не съм сама.
В потвърждение на думите й от трапезарията долетяха сърцераздирателни звуци.
Джейк отново просъска под носа си.
— Ако не се върна до половин час, обади се на този номер — извади от джоба на вълнената си риза визитна картичка.
— Елън Лазарус, консултант — прочете на глас Онор и го погледна въпросително. — Жената в червения жакет?
— Да. След мен и Арчър тя е най-големият ти залог за сигурност.
— За какво?
Думите й бяха заглушени от бърза целувка по устните и нежна милувка от върха на езика му.
— Джейк!
— Нали сме в примирие?
— Моето разбиране за примирие не е такова.
— Права си — той наведе глава и съвсем сериозно се зае да я целува. Тя не му отговори, както се беше надявал. От друга страна, не се и отдръпна от него. Джейк неохотно вдигна глава. — Така е по-добре, но нея съвсем. Хубавото е, че имаме много време да работим над формулировката на това наше примирие.
— Но аз не съм казвала нищо за целувки или…
— Не забравяй — прекъсна я той и отвори задната врата. — Половин час. И вече тече.
Добрите новини бяха, че никой не бе паркирал на алеята пред къщата му. Лошите новини — че следите от автомобилни гуми в калта не бяха оставени от никое превозно средство, което той някога бе притежавал. Нито пък принадлежаха на елегантната малка кола на Елън. Тези гуми явно бяха съвсем прости. Беше цяло чудо, че това превозно средство бе изкачило пътя, без да се плъзне назад към гората.
Джейк рязко завъртя волана и спря така, че пикапът блокираше напълно пътната алея към къщата му. Самата хижа не се виждаше много добре. Нито пък нещо друго, освен кал и хилави ели, които виеха клони под напора на влажния вятър.
С едната си ръка Джейк пъхна ключовете от пикапа в джоба на джинсите си. С другата отвори жабката, грабна пистолета и го пъхна в колана на кръста си. Беше чувал, че някои хора се чувстват сигурни, когато носят пистолет. На него проклетото нещо му причиняваше само студ.
Като ругаеше наум Кайл, древните войни и модерните приказни фантасмагории, Джейк слезе от пикапа и навлезе в гората. Когато бе преминал петдесет фута, той забеляза, че по яката му се стича вода от мократа, ледена милувка на еловите иглички, приведени надолу от вятъра и дъжда. Вода се стичаше и по брадата и ръцете му. Той пренебрегна неприятното чувство и се концентрира върху гората, несигурните си крачки и хижата, която вече започваше да се очертава сред мрака пред него.
Нямаше никаква следа от превозно средство. За миг на Джейк му хрумна приятната мисъл, че някой просто се е заблудил, разбрал го е и се е върнал обратно на пътя. Но в картината, която се разкриваше пред погледа му, имаше нещо, което не се връзваше с тази идея. Не възнамеряваше да помръдне, докато не разбере какво не е наред.
Прикрит във влажната прегръдка на гората, той изчака, докато вятърът засвири в дърветата и заглуши всякакъв шум, освен разбиването на вълните в близките скали. Внезапно поривът на вятъра отвори задната врата.
Джейк се загледа в отворилата се тъмна дупка. Беше възможно да е забравил да заключи вратата и да я е оставил на произвола на вятъра… Възможно, но не много вероятно.
Той стисна пистолета, освободи предпазителя и се придвижи безшумно покрай малкото сечище зад хижата. След миг Джейк вече беше на вратата и бързо обходи с поглед стаята. Пред мерника, на пистолета не се показа нищо друго, освен два дървени кухненски стола, електрическа печка, мивка и масичка, върху която се намираше пощата, която все още не бе прегледал.
По пода все още блестяха влажни следи от стъпки. Който и да беше вътре, не бе влязъл преди много време.
Издишвайки бавно, Джейк остана заслушан. Откъм спалнята долитаха леки звуци. Той се усмихна. Копелето все още не беше привършило.
Без да обръща внимание на калта и сламките по обувките си, Джейк се отправи към спалнята с меки, безшумни стъпки. Един бърз поглед му подсказа, че в стаята има само един човек. Мъжът беше с гръб към него и ровеше с нетърпеливи движения в шкафчетата за дрехи. Въпреки бързането той не оставяше никаква бъркотия.
Професионалист. Лоши новини. Но Джейк и бездруго не бе очаквал нищо добро.
Натрапникът така и не разбра, че има нещо нередно, докато дясната му буза не се отърка в стената, а
