скрита в една от древните могили близо до планината, пазена от духа на прелюбодейката.
Мег изпита странното усещане, че старата друидка не й казва всичко. Понечи да я попита, но щом погледна в очите й, разбра, че няма да узнае нищо повече.
— Да можеше да имам тази тока сега — въздъхна тя.
— Не си го пожелавай.
— Защо?
— Защото в момента е все едно дали би дала талисмана на Доминик льо Сабр или на Дънкан от Максуел — земите на Блакторн ще бъдат напоени не от бистра вода, а от кръв.
От гърдите на Мег се изтръгна сподавено възклицание.
— Боя се, че си права. Бедният ми народ! Когато се води война, благородниците може да спечелят или да загубят, но обикновените хора винаги губят.
— Да — прошепна Гуин. — Винаги.
— Защо мъжете не могат да проумеят, че тази земя се нуждае от лечение, а не от нови рани? — извика Мег.
— Те не са друиди и не разбират водата и растенията. Разбират само огъня.
— Планът на Джон означава разруха за Блакторн и за хората му — каза Мег. — Ако напролет посеем кръв вместо семена, зимата ще умори от глад и малкото оцелели.
— Да. Ако крал Хенри не ги избие преди това. Изпълни ли Джон своя замисъл, кралят и неговите велики барони ще сринат Блакторн до основи. Камък върху камък няма да остане.
Мег затвори очи. Имаше по-малко от един ден да намери начин да спаси земята и хората, които обичаше повече от всичко на света.
— Какво ще правиш, Мег?
Мег се взря в старицата, която сякаш бе прочела мислите й.
— Ще предупредиш ли норманския лорд? — попита Гуин.
— Защо да го предупреждавам? Би било много по-милосърдно — и по-бързо — да дам на Дънкан смъртоносна отрова. Няма да понеса да го видя увиснал на бесилката. Или застигнат от още по-жестока смърт. Не. Няма да мога. — Тя стисна решително устни. — Освен това смъртта на Дънкан няма да промени нищо. Рийвърите ще се нахвърлят върху норманците, за да дирят мъст, и Блакторн ще бъде унищожен.
Гуин кимна.
— Ти си истинска дъщеря на майка си, Маргарет. Умна и с милостиво сърце. Какво смяташ да правиш? Да избягаш в гората?
— Как се досети?
— Майка ти постъпи така. Но на теб това няма да ти помогне. Дънкан е не по-малко умен от теб.
— Какво искаш да кажеш? — попита Мег.
— Поставил е стражи при портата. Ти си пленница и крепостта е твоят затвор.
6
Доминик, който се обличаше с помощта на своя валет Джеймсън, чу, че брат му влиза в стаята, и вдигна глава. Беше се загърнал в наметало, за да се стопли, а току-що избръснатото му лице бе още мокро. Косата му беше подрязана късо, за да се побира под шлема, а брадата му я нямаше. Но без брада Доминик изглеждаше още по-страховит, защото сега неговите изсечени скули и сурово сключените му черни вежди изпъкваха още по-ярко.
— Привършиха ли всички приготовления? — попита той, докато подсушаваше лицето си.
— Параклисът е готов — отговори Саймън. — Твоите рицари те очакват, за да застанат заедно с теб пред бог и пред саксонската сган, а воините чакат с нетърпение сватбения гуляй, за да опитат от местните ястия и жени.
— А невястата? — попита Доминик. — Някой виждал ли я е?
— Не. Затова пък компаньонката й е навсякъде. Щура се като муха без глава и гълчи всички наред: перачките — заради някаква дреха, която не била изсъхнала, шивачката — заради някакъв зле зашит подгъв, обущаря — заради някакви обувки, които били твърде корави за благородни нозе.
Доминик изръмжа недоволно и се зае да търка тялото си с кърпата.
— Изглежда няма да се наложи да измъквам лейди Маргарет насила от покоите й — каза той.
— Надявам се, че ще се облече добре — измърмори Саймън след известно мълчание.
— Няма значение. Не се женя за дрехите й.
— Да, но булката трябва да бъде най-добре облечената жена на една сватба, нали?
Доминик вдигна въпросително черната си вежда.
— Мари се е нагиздила в алената коприна, която й подари — ухили се Саймън. — А на главата си е сложила златната диадема с рубините, която й даде в чест на падането на Йерусалим.
— Ако лейди Маргарет иска такива дрънкулки, ще трябва да се държи по-любезно със своя съпруг — измърмори под носа си Доминик и гневно захвърли кърпата на масата. — Много по-любезно!
Саймън се изкикоти.
— Може би трябва да я пратиш на обучение при Мари.
Доминик не му обърна внимание, а се обърна към валета си.
— Не това — каза му той. — Ще ми трябва по-солидно облекло. Облечи ме като за битка.
— Сър? — изненадано възкликна Джеймсън.
— Ризницата — нетърпеливо каза Доминик. Балетът го изгледа втрещено.
— За собствената ви сватба?
Погледът на Доминик накара голобрадото лице на момчето да пламне от смущение. То побърза да извади от скрина меките кожени долни дрехи на господаря си, а след тях и металните гривни, предназначени да предпазват глезените на Доминик от удари по време на битка.
С едно отсечено поклащане на главата Доминик отказа гривните. Джеймсън кимна с облекчение и отиде до скрина за кованата ризница. Тя бе разцепена отпред и отзад, за да позволява на Доминик да язди, и беше много тежка. При всяко движение преплетените метални халки пееха тихичко песни за битки и смърт.
— По дяволите — измърмори Саймън, докато наблюдаваше как валетът закопчава гъвкавата ризница върху здравото тяло на брат му. — Никога не съм чувал жених да е ходил на сватбата си облечен в ризница.
— Може да поставя началото на нова мода.
— Или края на стара — подметна Саймън.
Усмивката на Доминик проблесна като изваден меч.
— Погрижи се и ти да се облечеш по тази мода, братко.
— И в спалнята ли ще я носиш?
— Когато човек си има работа с аджамия — сухо каза Доминик, — предпазливостта му спестява доста неприятности.
Сравнението между бъдещата съпруга на брат му и млад, току-що уловен сокол, недокосван от мъжка ръка, разсмя Саймън.
— Трудно може да се каже, че невястата ти е новооперено пиле — каза той. — Тя е само няколко години по-млада от теб.
— Истина е. Но ти забравяш, че в лова ние използваме женски вместо мъжки соколи, защото женските са не само по-едри от мъжките, но и по-свирепи от тях.
Доминик намести ризницата с едно единствено движение на мускулестите си рамене, отработено в течение на десет години по бойните полета. Тежката гугла прилепна на главата му, а лъскавите й гънки засияха на плещите му.
— Свен казва, че доколкото е успял да разбере, лейди Маргарет не била толкова опасна — изтъкна Саймън. — Напротив, всички васали я обичали много заради добротата й.
— Соколите винаги са добри с онези, които познават.
— Шлемът ви, сър — намеси се валетът.
— По-добре не — каза Доминик. — Гуглата на ризницата ще ми свърши работа.
