Доминик впери поглед в изопнатото й от гняв лице и с неимоверно усилие на волята се сдържа да не разтвори отново бедрата й и да вземе онова, което тя очевидно бе готова да му даде.
— Не, моя огнена вещице — отвърна той. — Сега вече познаваш магията на истинската целувка.
— О, и каква е тази магия? — саркастично попита Мег. Ръката на Доминик се плъзна като змия под полите на роклята и, преодолявайки с лекота нейната съпротива.
— Ето каква — процеди през зъби той. — Това, което преди малко беше сухо, сега е влажно!
11
— Какво толкова има да ми казва Свен? — попита раздразнено Доминик, без дори да се надигне от постелята си. — Нима всичко не е повече от очевидно?
Саймън го погледна изпод вежди и с мъка сдържа резкия отговор, който бе на върха на езика му. Не знаеше точната причина за ужасното настроение на брат си, но в едно бе сигурен: тази причина бе свързана с факта, че в своята първа брачна нощ младоженецът лежеше в набързо преустроената стая на Джон… сам. Друидската му съпруга най-вероятно спеше усамотена в моминската си стая в далечната страна на крепостта.
Очевидно първата брачна нощ се бе оказала провал. Не само защото бе свършила твърде рано, а и защото Доминик се връщаше в покоите си сам и разярен. Дълго след това Саймън чуваше как брат му кръстосва неспирно из стаята си. После бе настъпила тишина, последвана от остър звън като от нещо метално, което бе блъснало стената с все сила.
Окончателно разсънен, Саймън бе дошъл да докладва на Доминик за настроенията на хората в крепостта и за отпътуването на Дънкан и неговите рийвъри.
— Дънкан и някои от рицарите му ще липсват на хората в Блакторн — каза той. — Но не и рийвърите. Те по нищо не се различават от разбойниците и бандитите.
— Не е нужно човек да е кой знае колко умен, за да установи това — изръмжа Доминик.
— До сутринта Дънкан и хората му ще стигнат до Карлайл.
Тази втора новина бе посрещната от Доминик с не по-малко раздразнение от първата.
— По дяволите! — възкликна той. — Това го знае и най-големият глупак в селото.
— Твоята наложница започва да става нетърпелива — спокойно каза Саймън. — Може би е добре да се погрижиш за нея.
Доминик погледна брат си и присви очи.
— Толкова ли съм прозрачен, Саймън? — попита той с горчива усмивка.
Саймън се разсмя и посочи одеялото, което не бе в състояние да скрие напълно тялото на брат му.
— Виждал съм много жребци да се възкачват на кобили, но малко от тях са изглеждали толкова внушително — каза той. — Сигурно си я уплашил до смърт. Върви при Мари. Така ще изразходваш енергията си и ще бъдеш по-търпелив с…
— Не желая да разоравам още една от нивите на Дънкан — прекъсна го грубо Доминик.
— Още една? — Смехът на Саймън замря. — Значи е вярно? Значи лейди Маргарет наистина е любовница на Дънкан?
Доминик махна яростно с ръка.
— Не може да се каже с абсолютна сигурност — отвърна той. — Тя се кълне, че не е.
Саймън изръмжа скептично.
— Да — кимна язвително Доминик. — Трудно бих могъл да очаквам, че моята благоверна съпруга ще вземе да ме развлича с разкази за бившите си любовници.
— И за това я оставяш да спи сама?
— Докато не видя, че кърви. Само така ще бъда сигурен, че няма като Джон да отгледам нечие чуждо копеле.
Саймън се намръщи.
— Искам да те помоля за една услуга.
Доминик вдигна въпросително вежди.
— Изпрати ме в гората да уловя с голи ръце дива котка — каза брат му.
— Моля?
— Това ще е далеч по-лесно изпитание от ужаса да съм покрай теб през седмиците, които трябва да изчакаш.
Доминик се намръщи.
— А като гледам колко войнствено си настроен — продължи Саймън, — най-добре ще е да последваш Дънкан и рийвърите. Те с радост ще влязат в битка с теб.
— Предпочитам да любя жена си.
— С наложницата ще имаш много по-малко проблеми.
Доминик махна раздразнено с ръка.
— Тогава с някоя от местните хубавици — предложи Саймън.
— Не се нуждая от сводник.
— Досега — да — съгласи се Саймън. — Но…
— Достатъчно.
Нямаше човек, бил той приятел, брат, или и двете едновременно, способен да кръстоса волята си с волята на Доминик, когато тонът му станеше такъв. Саймън млъкна и зачака.
— Свен при рийвърите ли е? — попита след известно мълчание Доминик.
— Още не. Ще му трябва известно време, за да се смеси с тях. Те са доста подозрителни.
— Тогава го задръж тук. Кажи му да държи под око неколцината рицари на Джон и да ми докладва незабавно дори при най-малкия знак за опасност от заговор.
— Съмнявам се, че те ще ти създават грижи. Твърде стари са, за да безпокоят когото и да било, дори собствените си жени.
— Въпреки това се погрижи всеки от тях да получи достатъчно земя, за да може да издържа себе си и своето семейство по начин, съответстващ на положението и на дългите години вярна служба при Джон.
— Ще бъде изпълнено. Имаш предостатъчно земи за раздаване.
— Да. Погрижи се също всеки от тях да получи по един вол и плуг за оране, дърва за строеж от горите ми, по четири овце, по една крава, кокошки, семена и зайци от онези, които донесохме за разплод от Нормандия. Не бива да им липсва месо.
Доминик продължи да изброява нещата, необходими за изграждането на едно малко поземлено владение. Саймън го слушаше като омагьосан, за кой ли път възхитен от способността на брат си да забелязва всички подробности. Независимо дали ставаше въпрос за война или земеделие, Доминик винаги проучваше детайлно всичко, установяваше какво му е необходимо, за да успее, и накрая светкавично атакуваше.
— Не забравяй съдовете за готвене. Те са по-ценни и от златото — завърши той.
— Всичко, което прави една съпруга доволна, е по-ценно от златото.
Доминик му хвърли страховит поглед. В черните очи на брат му имаше разбиране и прикрито веселие.
— Има ли още нещо? — попита Саймън.
— Да. Кажи на Свен да не изпуска от очи жена ми. Искам да съм напълно сигурен, че тя не се среща с други хора, освен с тези от крепостта.
— Наистина ли смяташ, че тя може да продължи да се среща с Дънкан и след женитбата си за теб?
— Тя е ключът към всичко, което някога съм искал от живота — глухо каза Доминик. — Докато не се убедя, че носи в утробата си моя наследник, аз ще я наблюдавам неотлъчно, както орелът наблюдава глупавия заек.
