Пътеката се виеше между ниските каменни дувари, които ограждаха нивите и пасищата. Дълбоките кафяви бразди блестяха, напоени от утринната влага. Успоредни светлозелени ивици бележеха крехкия, едва започнал растеж на бъдещата реколта. Тук-там из полята подскачаше по някои кос, дирейки семенца или насекоми. По пасищата, подобно на късчета бяла мъгла, шетаха овце, чиито умни черни муцуни търсеха нова трева сред останалата от миналата година слама.
В тишината отекна звънът на църковните камбани, който известяваше хората за часа и им казваше, че е време да излязат на полето. Звукът на камбаните винаги бе доставял удоволствие на Мег. Но тази сутрин той я стресна, подхранвайки тревогата й, която се засилваше с всяка стъпка, отдалечаваща я от крепостта.
12
— Изчезнала е — обяви Саймън с равен глас.
Доминик вдигна поглед от очуканото, тъпо копие, което току-що бе открил в оръжейницата на Блакторн.
— Кой? — попита разсеяно той.
— Лейди Маргарет.
— По дяволите! — изрева Доминик.
Сетне се обърна към стюарда, чието лице след всички остри коментари на господаря му за окаяното състояние на крепостта и по-специално на оръжейницата, бе придобило злощастно изражение.
— Погрижи се слугите да изметат и излъскат всички подове на крепостта — рязко му нареди той. — После ги накарай да сложат навсякъде благоуханни билки и нови рогозки. Искам цялата крепост да бъде чиста като покоите на лейди Маргарет. Разбрано?
— Да, господарю.
— Тогава върви и се залавяй за работа!
Човекът се подчини с възхитителна скорост. Звукът на стъпките му, които се отдалечиха припряно по коридора и отекнаха по спираловидната стълба на ъгловата кула, наподобяваше ударите на боен барабан.
— Кога? — попита Доминик, като впери ледения си сив поглед в своя брат.
— Не знам.
— Къде е компаньонката й?
— Флиртува с твоите рицари.
Доминик присви очи и разсеяно завъртя ръждясалото копие.
— Кой е последният човек, който е видял Мег?
— Хари. Пропуснал я е през портата малко преди зазоряване.
Фактът, че Мег очевидно също не е спала добре, бе слаба утеха за Доминик след тежката нощ, в която се бе пържил на огъня на незадоволеното си желание.
— Кой я е придружавал? — попита той.
— Никой.
Задоволството на Доминик тутакси се изпари.
— Била е сама? — възкликна невярващо той.
— Да — мрачно отговори Саймън.
— И Свен я е изпуснал? Бих искал да чуя какво ще каже за свое оправдание.
— „Човек трябва да спи от време на време, господарю, ако ме извините за дързостта.“ Мислел е, че ако не друга, поне тази сутрин невястата ти ще остане в леглото до по-късно.
Великолепната имитация на гласа на Свен успя да накара Доминик да се усмихне, макар и едва доловимо.
— Хари — продължи Саймън — предположи, че тя просто е отишла да се погрижи за градините си, както обикновено.
— Какво има да им се грижи? — тросна се Доминик. — Всички ниви са пусти.
— Да, но нейните градини са били засадени много преди Джон да накара начумерените си работници да разорат всичките му ниви.
Доминик изръмжа сърдито.
— Прати някого да доведе Мег от градините. Не е безопасно за една жена да излиза сама от крепостта, когато наоколо се мотаят изпъдените рийвъри.
Саймън го изгледа слисано.
— Да не мислиш, че съм толкова малоумен, та да не се сетя да пратя човек да я доведе? Казвам ти, човече, тя е изчезнала!
— Търси ли я при ратаите? Може да е отишла да помогне на някоя родилка.
— Не е. Откакто тази сутрин се е скрила в мъглата, никой от васалите не я е виждал. Хората от селото също не са я виждали.
Доминик метна копието в ъгъла на оръжейницата с такава сила, че от него се посипа ръжда, а камъните на стената се разрониха.
— Доведи кучетата — разпореди той. — И кажи на Хари да отвори широко портата.
Преди още да го е изрекъл, до слуха му долетя възбуденото джафкане и ръмжене на неговите хрътки — Саймън явно бе предугадил какво ще пожелае. Хрътките бяха доведени от кучкаря и чакаха пред вратата, жадни да се впуснат в лов.
— Крузейдър е оседлан и те очаква — каза Саймън преди брат му да успее да попита.
— Ти също оседлай бойния си кон — нареди Доминик.
— Ами крепостта? Кой ще отговаря за нея?
— Ще оставим Томас Силния да я пази. Кажи му да повика селяните от нивите и да вдигне моста, след като тръгнем. Всичко това може да е просто уловка, за да бъде превзета крепостта.
— Нали не смяташ, че собствената ти съпруга…
— Смятам — прекъсна го Доминик с разярен глас, — че собствената ми съпруга може да е била отвлечена, за да ми бъде върната срещу откуп, който ще е толкова голям, че ще сложи край на всичките ми надежди да превърна Блакторн в твърдината, която трябва да бъде, ако иска да оцелее.
Черните очи на Саймън се присвиха.
— И точно това ще кажеш на хората — заключи брат му. — Чуваш ли? Никой не бива да подозира в какво всъщност се съмнявам.
— А какво е то?
— Дънкан от Максуел и моята проклета друидска жена!
В настъпилото мълчание отекнаха думите, останали неизречени от Доминик — изневяра, предателство, разбити мечти.
— Ще вземем ли и други хора с нас? — попита Саймън след малко.
— Не. Няма да викаш никого — нито моя валет, нито твоя, нито дори кучкаря. Каквото и да се случи днес, трябва да си остане между нас двамата.
— Нали не смяташ наистина, че…
— Аз съм тактик, Саймън. Предателството отвътре е най-добрият начин да се превземе една крепост. Щом аз знам това, Шотландския чук сигурно също го знае.
Саймън се взря в очите на брат си, обзет от лошо предчувствие. Бог да е на помощ на тази жена, ако Доминик я открие с Дънкан, помисли си той и потръпна. Бог да ни е на помощ. На всички.
Няколко минути по-късно Доминик излезе от крепостта в пълно бойно снаряжение — броня, ботуши и железни ръкавици, шлем и меч. В едната му ръка имаше арбалет. В другата бе нощницата, която Мег в бързината си бе хвърлила на леглото в стаята си.
Хрътките подскачаха и ръмжаха, зажаднели да бъдат отвързани от каишките. Дългокраки, с източени тела и изплезени тесни езици, те горяха от нетърпение да подушат миризмата, която щяха да преследват днес.
Валетът на Доминик държеше Крузейдър за юздите и успокояваше буйния жребец. До тях стоеше
