Доминик вдигна свитите си в юмруци ръце на хълбоците си и изгледа изучаващо старата жена. Тя също го изучаваше с поглед, макар и в този поглед да нямаше толкова агресивност. Във всеки случай надменността й не беше по-малка от неговата.
— Вече имах възможност да се уверя, че друидките са опърничави жени — каза той след известно мълчание.
— Така е.
— И безстрашни.
Гуин наклони глава, сякаш обмисляше думите му.
— Не сме страхливки — каза тя, после направи кратка пауза и добави: — Има разлика, милорд.
— Има — кимна Доминик, изненадан от нейната интелигентност. — Мъжете наричат това смелост.
Той протегна ръка и разлюля златните звънчета, обмисляйки какъв да бъде следващият му ход. Тихият напевен звън накара Гуин да обърне глава към екзотичния накит.
— Ако цветята можеха да пеят — каза тя с възхитен тон, — гласовете им щяха да бъдат точно такива.
Доминик я погледна.
— Отново ме изненадвате, мадам.
— Не е кой знае какво постижение да изненадаш човек, който е съсредоточил цялото си внимание върху едно-единствено нещо и пренебрегва всичко друго в живота.
— Да не би това случайно да се отнася за мен? — сухо попита Доминик.
Гуин кимна.
— Върху какво съм съсредоточил цялото си внимание?
— Върху продължението на рода си.
— Не повече, отколкото който и да било друг мъж.
— Не — поклати глава тя. — Има мъже, които искат много неща. Някои съумяват да ги искат едно след друго. Повечето искат всичко наведнъж.
— И затова не получават нищо.
Сега бе ред на Гуин да се изненада.
— Да — каза тя. — Така е. Но вие не сте като тези мъже. Обладан сте от една-едничка мисъл, преследвате една-едничка цел. Син.
Очите на Доминик заприличаха на остри ледени кристали.
— Все едно — сви рамене той. — Оказа се, че съм се оженил за ялова жена.
— Не е вярно!
В гласа на старицата нямаше и капчица съмнение.
— Тогава защо Мег е толкова сигурна, че ще умра без наследници? — попита заплашително Доминик.
Очите на Гуин се разшириха, сетне се присвиха замислено, без да се отделят от снажния воин, който стоеше пред нея. За пръв път си даваше сметка колко силна ярост се крие зад неговата привидно спокойна външност.
— Това ли ви каза? — попита предпазливо тя.
— Да.
— Точно това? Бихте ли повторил думите й, милорд? Трябва да съм сигурна.
В първия момент Доминик мислеше да откаже. Но в очите на старата жена имаше нещо, което го убеди да не го прави.
— Тя каза:
Звукът, който се изтръгна от гърдите на Гуин, бе нещо средно между въздишка и тихо възклицание на болка, заглушено от пращенето на огъня. Тя разтърка очи, сякаш я бе налегнала внезапно огромно изтощение. Сетне вдигна поглед към мъжа, който искаше от живота едно-единствено нещо.
— Не е вярно, че Мег е ялова, лорд Доминик. Работата е там, че друидски син не може да се роди, ако между родителите не съществува любов.
— Защо, за бога?
— Не знам — простичко отвърна Гуин. — Знам само, че това е така още от времето, когато се е загубил друидският вълк.
— И кога е станало това?
— Много, много отдавна, господарю. Толкова отдавна, че само бог си спомня, само че не казва на никого.
— Стига, мадам — каза Доминик с натежал от сарказъм глас. — Да не искаш да повярвам, че за толкова много време нито един мъж не е успял да заблуди някоя друидка, че я обича?
Гуин сви рамене.
— Няма значение с какви лъжи си служат мъжете, за да вкарат една друидка в постелята си. В крайна сметка обаче проклятието тегне над женската, а не над мъжката любов. Много друидки са копнели да имат синове, за да донесат мир на своето племе и на земите си. Но нито една не е намерила любовта, която е нужна за да се роди мъжка рожба.
Доминик присви очи. Думите на старицата не му се нравеха. Никога не му бе ставало приятно, когато се изправеше пред капаните и укрепленията на градовете, които трябваше да превземе.
— Значи онова, което каза Джон, е истина — измърмори той. — Тези вещици са студени като планински гроб. У тях няма страст.
Гуин се усмихна накриво.
— На Джон ли вярвате или на недокосното друидско цвете, откликнало на зова ви, както соколът откликва на зова на своя господар?
Цялото тяло на Доминик пламна при спомена за желанието, което бе съумял да събуди у Мег. И за това как гневно се беше отдръпнала, щом бе станало въпрос за наследници.
— Тогава защо никоя от тези вещици не е обичала? Може би са неспособни да обичат? — рязко попита той.
— Някои наистина не са. Способността да обичаш се среща рядко, и то не само при друидите. Но Мег не е такава. В нея има много любов. Питайте когото щете от хората в крепостта.
— Ами другите вещици, които са можели да обичат? — настоя Доминик. — Да не би всичките да са се омъжвали за чудовища, които са били недостойни за тях?
— Чудовища? Не. Омъжвали са се за мъже, господарю. Просто за мъже.
— Въртиш се в кръг — раздразнено каза той.
— Не. Вие просто не искате да ме разберете. Бихте ли дал любовта си, душата си, на някоя жена, ако сте напълно сигурен, че тя иска само да ви използва, за да получи земи, богатства и синове?
— По дяволите, що за глупост е…
— Бихте ли могъл — продължи неумолимо старицата — да си позволите да обичате някоя жена? Бихте ли могъл да споделите своята строго охранявана душа с нея?
Доминик я изгледа изумен.
— На глупак ли ви приличам, мадам? Подобна власт над моята съдба не мога да дам на никого — нито на мъж, нито на жена!
Очите на старата жена се напълниха със сълзи, но тя не им позволи да се търкулнат от там. Беше живяла твърде дълго на този свят, за да не знае, че сълзите не могат да променят нищо.
— Тогава вие няма да имате синове, а аз съм обречена да видя как още едно цяло поколение се моли богу да бъде освободено от древното проклятие.
— Не ти вярвам — изръмжа Доминик.
— Тогава повярвайте поне в това: друидите виждат отвъд измамната хубост на лицето или тялото. Те виждат душата на мъжа. Тази проницателност прави любовта неимоверно трудно постижима за тях, защото и те са хора. Да познаваш скритата същност на някого и въпреки това да го обичаш, е способност, която се среща по-често при ангелите, отколкото при хората. Мег е жена, не ангел.
Доминик я слушаше с присвити ледени очи — отражение на леда, който бавно сковаваше душата му, докато увереността и скръбта на старата жена го заливаха като тъмна вълна. Внезапно юмрукът му се
