съм се изкушавал да ги опитам.
— Какви неща? — попита отново Мег.
— Различни начини двама влюбени да си доставят удоволствие и накрая да достигнат до пълно блаженство.
Тя сведе очи с престорена свенливост.
— Безсрамно е от моя страна, но трябва да си призная, че съм любопитна да ги узная.
— Да, вещице моя. Виждам любопитството ти. — Доминик се усмихна многозначително. — Ще ми достави огромна наслада да задоволя него… и теб.
Палецът му се провря в мекото гнездо между бедрата на Мег и докосна лекичко скритото вътре съкровище. Тя потръпна, обзета от неземна наслада.
— Толкова си чувствителна — прошепна Доминик.
Мег отново потръпна.
— А моят пръст е толкова груб — продължи той. — Струва ми се, че езикът ми би бил по-подходящ за полиране на живия скъпоценен камък на твоята страст.
Стреснатото й изражение накара Доминик да се засмее, въпреки нечовешкото напрежение, изопнало цялото му тяло.
— Да, вещице моя. Вече започваш да разбираш.
При вида на възбудените й зърна и пламналата й от желание кожа в гърдите му се надигна тържествуващ вик. Той обхвана гърдите й с длани и разтърка чувствено зърната им. Сподавеният й стон премина във вик на страстно желание, когато дългият му показалец се спусна нежно по корема й и се плъзна дълбоко в нея.
— Искам те — простичко каза Доминик.
— Аз съм твоя. Вземи ме.
— Да — прошепна той. — Чувствам, че щедростта ти е искрена. Никога не съм виждал жена като теб. — Мощна тръпка разтърси тялото му. — Този път ще те накарам да крещиш от удоволствие, моя чувствена вещице. Кълна се.
— Ами ти? Ще ме научиш ли да ти доставя такова удоволствие?
Доминик изпъшка.
— Не би трябвало.
Но в крайна сметка го стори.
26
— Готова ли си за един лов със соколи тази сутрин? — попита Доминик с тих глас. — Или моята красива соколица все още се чувства неразположена?
Чувственият блясък в очите му накара Мег да се изчерви. Минали бяха два дни от паметния следобед в банята, когато бе открила колко страстен и пламенен любовник е съпругът й.
До онзи следобед Доминик бе сдържал фантазията и силата си. Надяваше се никога повече да не го прави. Защото бе открила, че самата тя е не по-малко пламенна и страстна от него.
— Чувствах се неразположена съвсем за кратко — прошепна тя. — Взех една вана и веднага се оправих.
Пламъкът в очите на Доминик се разгоря. Той докосна усмихнатите й устни първо с пръст, сетне с устни, и прошепна:
— Твоите вани наистина са вълшебни, сладка вещице. Като се върнем от лова, ще трябва отново да си вземем една.
Безмълвният отговор на тялото й разпали желанието му още повече. Изкушението да я целуне истински бе неустоимо, но Доминик предчувстваше, че ако му се поддаде, единственият сокол, който ще успее да полети в тази утрин, ще бъде неговата много специална друидска соколица.
Той вдигна неохотно глава и се взря напрегнато в необикновените зелени очи на своята съпруга. Бяха бистри и спокойни като свещени извори. Но всяка нощ, когато спеше до нея, тя се будеше поне по веднъж вледенена и трепереща.
Снощи също.
Пронизителен писък на сокол се извиси над обичайната глъчка в крепостта.
— Фатима става нетърпелива — усмихна се Мег. — Усетила е, че съвсем скоро ще разпери криле в небето на Блакторн.
— Денят е много подходящ за това.
Мег погледна през високия, тесен прозорец на кулата, през който слънцето изливаше в стаята топлия си жълт порой.
— Да — каза тя. — Денят е хубав. Може би пролетта най-после е успяла да разтопи ледената гръд на зимата.
Нещо в гласа й обаче подсказа на Доминик, че Мег все още не вярва зимата да е победена.
Ритмично чаткане на подкови по камъните в двора възвести пристигането на рицарите, нетърпеливи да потеглят на лов. Доминик и Мег се отправиха към стълбата, за да слязат долу и да се присъединят към тях. Но щом стигнаха до салона, към тях се спусна Едит.
— Лейди Маргарет, чакайте! — извика тя.
— Какво има? — нетърпеливо попита Доминик. — Отиваме на лов.
— Мари е зле — каза Едит. — Повърна закуската си и пъшка като родилка.
— По дяволите! — измърмори той.
Мег въздъхна.
— Трябва да се погрижа за нея, господарю. Ти отивай на лов.
— Не и без моята малка соколица.
Мег побърза да отиде при Мари. Доминик я последва и мълчаливо я зачака да прегледа болната нормандка. Нямаше съмнение, че състоянието на Мари никак не е цветущо. Кожата й бе бледа и посивяла, а инак червените й устни бяха загубили цвета си.
Когато Мег свърши с прегледа и с въпросите си към болната, Доминик вдигна питащо вежди.
— Най-вероятно е яла развалена риба — каза тя.
— Чудесно. Остави я на грижите на Едит.
Мег отхвърли идеята с едно махване на ръката.
— Едит не става за болногледачка. Когато болният повръща, тя също повръща. Отивай на лов. Аз ще дойда другия път.
Доминик се колебаеше.
Мег се надигна на пръсти и прошепна на ухото му:
— Върви, воине мой. На Мари не й е приятно, че я виждаш в такова състояние.
Доминик изруга полугласно, обърна се и излезе от стаята. След броени минути откъм двора долетяха тропотът и подвикванията на ловната дружина, която напускаше крепостта.
Мег не им обърна никакво внимание. Беше заета с една лъжица лекарство, което се опитваше да вкара капка по капка между бледите устни на Мари. Задачата изискваше доста търпение, защото по-голямата част от капките, едва стигнали до езика на норманката, я караха да повръща отново. Постепенно обаче Мег успя да й прелее достатъчно лекарство. Накрая Мари изпусна една дълга, отпаднала въздишка и потъна в сън.
