Най-силната магия

— Самата ти си толкова алчна — каза Мег на своята бивша компаньонка, — а не допускаш, че и другите може да са такива.

— Говори по-ясно — изсъска Едит.

— Откупът е толкова голям, че Блакторн ще бъде разорен.

— Да!

— Кой дава пари за рицарите, които пазят васалите от такива като вас? — тихо попита Мег. — Кой плаща налозите, за да е пълна хазната и да могат да се купуват нови рицари и оръжия? Чий живот ще се превърне в ад, ако господарят обеднее?

Рийвърите зашепнаха оживено. Най-после бяха разбрали за какво става дума.

— Да — кимна тя. — Васалите плащат всичко. Вярно е, че те ме харесват, но повече им харесва децата им да са нахранени.

— Не я слушайте — извика Едит. — Тя ще ви омагьоса, точно както омагьоса…

Руфъс я зашлеви брутално през устата, за да я накара да млъкне. Мег обаче продължи да говори, макар да знаеше, че всеки момент може да я сполети същото.

— Обзалагам се, че докато вие стоите тук и броите откупа, който никога няма да получите — каза тя, — господарят на Блакторн пише на архиепископа писмо с молба бракът ни да бъде анулиран.

Руфъс се намръщи и подръпна замислено дългия си мустак.

— Един нов манастир би бил напълно достатъчен като мотив църквата да се съгласи с анулирането — продължи неумолимо Мег. — Но тъй като Доминик е много ловък и умен тактик, най-вероятно ще обещае да построи и каменна черква.

— А какво…

Мег не позволи на Руфъс да зададе въпроса си.

— Преди още плътта ми да е изгнила в гроба, Доминик вече ще си има хубава, плодовита норманска съпруга, която ще му народи толкова наследници, че като се хванат за ръце, ще могат да опашат целия Блакторн. Вие всички се самонадхитрихте, рийвъри. Блакторн вече е нормански. И благодарение на вашата глупава алчност ще си остане такъв до второ пришествие.

— Много умно от нейна страна да се опитва да ги разколебае — каза Доминик, когато Свен прекъсна разказа си. — Тя позна ли те?

— Мисля, че не. Не направи никакъв опит да ме заговори скришом. — Свен се поколеба и огледа предпазливо залата, за да се убеди, че никой, освен Доминик, Саймън и старата Гуин няма да го чуе. — Подозирам, че поне двама от рийвърите са шпиони на Дънкан — додаде той.

— Не се изненадвам — каза Доминик. — Шотландския чук е много умен мъж, стига само да не се оставя да го водят страстите.

— Един от шпионите се измъкна от стана много преди мен — допълни Свен.

— Значи най-вероятно скоро ще видим Дънкан — заключи Доминик. — Какво друго каза Мег?

Свен го погледна колебливо. Всичко би дал, за да не се намира в този момент в залата на крепостта Блакторн. Господарят му бе облечен като за битка — от гривните на глезените до шлема. Ръката му не се отделяше от дръжката на меча.

Русокосият рицар изруга полугласно, прокара пръсти през преднамерено изцапания си перчем и заговори отново.

— Вашата съпруга помоли още веднъж за свещеник, като каза, че ако умре, без да е причестена, призракът й ще броди сред тях така, както призракът на лейди Ана броди из крепостта.

— Хубавичко ги е сплашила — усмихна се Доминик. — Явно си отмъщава. Доста е свирепа тази моя малка соколица.

Свен погледна старата Гуин.

— Умее ли лейди Маргарет да лъже добре? — попита той.

— Не. — Думата падна тежко като камък в тишината на салона. — Мег е като свещен извор — толкова е бистра, че не може да скрие и най-дълбоките кътчета на душата си.

— Така си и мислех — измърмори Свен.

Доминик местеше объркано поглед от рицаря към старицата и обратно. Усмивката на лицето му се стопи.

— Какво искате да кажете? — попита той.

— Лейди Маргарет беше напълно искрена — простичко отвърна Свен. — Затова и рийвърите й повярваха.

— Кой разумен човек не би й повярвал? — попита Гуин, вперила изпитателно поглед в Доминик. — Би било лудост да погубите владенията си, за да платите откуп за съпруга, която не може да ви роди син.

— Достатъчно! — изръмжа Доминик.

Гуин обаче продължи да говори, сякаш не го беше чула. Думите й валяха спокойно и неспирно като студен дъжд.

— Утре след залез слънце рийвърите ще изнасилят Мег. Дори тя да остане жива след гаврата им с нея, не можете да я задържите като своя съпруга. Ще я прогоните и скоро крепостта ще има нова господарка. А вие, господарю… вие най-после ще имате синовете, които искате повече от всичко на света.

— Саймън!

Саймън разбра непроизнесения от брат му въпрос.

— Ти се славиш като голям тактик — каза той, като подбираше много внимателно думите си. — Само един лош тактик би изгубил войната, за да спечели една битка, която не ще му донесе нищо.

— Обясни.

Саймън се поколеба. Никога не бе чувал брат си да говори с такъв тон. И щеше да е щастлив, ако не го чуе никога повече.

— Ти дойде тук за земя и синове — каза той след известно мълчание. — Това е твоята война. Половината от нея вече е спечелена. Земята е твоя.

Доминик мълчеше.

— Ако участваш в тази битка по правилата на рийвърите — продължи Саймън, — няма какво да спечелиш, а ще загубиш много. Самите васали на Блакторн не ще поискат от теб да пожертваш всичко, включително тях, заради една безполезна битка. Мег знае това не по-зле от теб. Рийвърите вече също го знаят. — Той отклони поглед встрани. Изражението на Доминик подобно на гласа му, бе ужасяваща смесица от гняв и болка.

— Довърши — мрачно каза Доминик.

— По дяволите — измърмори Саймън. — Всичко е повече от ясно. Мег не очаква да платиш откупа.

Доминик обърна гръб на тримата души в салона толкова рязко, че наметалото му изплющя. Не искаше да съзрат онова, което навярно се виждаше съвсем ясно в очите му — спомените и думите на Мег, които се забиваха като кинжали в сърцето му.

Можеше да съм лъжкиня, измамница, крадла, престъпница…това е без значение за теб. Всяка утроба би ти свършила работа, щом я получаваш заедно с Блакторн.

Две ръце в железни ръкавици се свиха в юмруци.

Зле ли се държи Доминик с теб?

Да се държи зле със своята друидска съпруга? С единствената си надежда за законни наследници? Да не би съпругът ми да ти изглежда глупак? В края на краищата звънчетата, които нося, са почти като тези на най-добрия му сокол.

Стоеше напълно неподвижен, сякаш вкаменен.

Ти си болен. Позволи ми да те излекувам.

Има едно-единствено нещо, което може да ме излекува.

Тогава аз ти го давам.

Тръпка разтърси тялото му.

Доведете свещеник, защото ще умра.

Полагаше отчаяни усилия да запази способността си да се владее — способност, придобита на толкова висока цена. Съвсем доскоро беше напълно убеден, че няма болка, която да не е изпитал.

Но бе сбъркал.