Соломон се обърна към по-младия мъж. Продължаваше да държи китката й и тя усети как буреносните облаци се скупчват над главата й.
— Отдръпни се, синко — промълви Соломон, преди да я пусне.
Кип се взираше в стрелеца със студен поглед и Кайро го смушка леко с лакът.
— Ще играем ли? — попита тя спокойно, въпреки че пръстите й трепереха.
Соломон кимна, после се наведе над масата. Кайро преглътна. Наблюдаваше перфектните му удари и се насилваше да се усмихва. Един шампион никога не показва лошото си настроение, казваше често Бърнард.
Но Бърнард не е бил принуждаван да търпи погледите на такъв тъмноок стрелец.
Соломон погали леко с пръсти щеката си и впи очи в нейните. Космите на врата й настръхнаха и тя положи голямо усилие, за да не потрепери.
Когато играта приключи, му изпрати още една студена, пресилена усмивка и го поздрави за победата.
— Можеш да си избереш каквото искаш от кухнята. Куигли ще ти покаже леглата. — Тя видя как очите му се присвиха и си припомни, че той също беше хищник. — С изключение на моето — добави тя, а ноктите й се забиха в дланите. Не можеше да понесе мисълта, че той ще спи в леглото, което тя обожаваше. — Можеш да си избереш което искаш легло в къщата — освен моето. То не би ти подхождало.
Той стоеше пред нея, разкрачил крака. Кимна й веднъж и веселието, което проблесна в очите му, не й хареса.
Принудена да го заобиколи, Кайро внимателно прихвана полите на роклята си, за да не докоснат износените му ботуши. Напусна салона с обичайната си усмивка, но с гневен поглед.
Вдигнала високо глава, Кайро се закле, че Соломон Улф ще се разкайва горчиво за предизвикателството си.
Кайро дръпна дантелената завеса и погледна към известната с лоша слава Главна улица на Форт Бентън. Беше рано сутринта и беше пълно с народ.
Изведнъж тя рязко си пое въздух. Черната шапка на Соломон, широките му рамене и начинът, по който яздеше, не можеха да бъдат сбъркани. Докато той все още носеше старите си дрехи, Гарнет имаше нова шапка с панделки и цветя и беше облечена в нова синя рокля. Яхнала едно пони, тя гордо яздеше до Соломон. Понито теглеше малка количка, пълна с провизии.
— Дванайсет говеда. Не са кой знае какви, но са предимно крави. Един стар бик от Тексас — промълви Кайро. — Конят му е хубав. Радвам се, че мистър Улф инвестира добре парите ми. Ако се вярва на местните клюкари, навремето мистър Улф е живял тук. Започнал е като млад стрелец с избухлив нрав.
Кайро погледна раменете на Соломон и начина, по който държеше юздите. Куигли също погледна навън.
— Това е новият му кон. Всъщност — кобила. Той явно има дарба да привлича женските от всички видове. — Куигли отстъпи назад и сложи подноса, който носеше, върху масата. — Утринният ви чай, мис Кайро? По-късно ще отида в Чайнатаун и ще купя малко черен чай. Чух, че е дошъл нов кораб с коприна и мистър Фонг я е купил.
Кайро изпи чая си бързо, за ужас на Куигли. Не й харесваше това неспокойно чувство, което я бе обхванало от известно време: очакването отново да играе със Соломон Улф. Нетърпението и гордостта пречеха на концентрацията й. Тя знаеше как да се успокоява и в момента имаше нужда от разнообразие, за да не мисли за поражението си.
— Искам да ми приготвиш костюм за езда. Искам да изпробвам пистолетите си за дуел. Ще яздя извън града. Ако Кип дойде да ме търси, покани го, ако обичаш, да ме посети.
— Не че той е по-добър от мен, Куигли, просто…
— Виолетова коприна… десет ярда муселин… ммм? Да, разбира се, мистър Улф не е по-добър. Но притежава способността да ви отвлича вниманието. Само един поглед към деколтето ви и вие вече сте побеснели, готова да се нахвърлите върху него.
Кайро присви очите си към мъжа, който със сигурност щеше да се върне довечера, за да отвърне на предизвикателството й.
— Вече загубих твърде много. Това не може да продължава.
— Можете да откажете да играете с него — отвърна Куигли, седна и сложи една салфетка в скута си.
— Стигнах твърде далеч, за да му позволя сега да ме спре — каза тихо Кайро. — Само след година работа ще отида в Ню Йорк, за да завладея тамошната висша класа. Не искам те да си мислят, че е трябвало да работя на западната граница. Искам да спечеля достатъчно пари, за да ги накарам да повярват, че съм ги наследила от баща си — англичанин — и че билярдът е просто едно развлечение, а не начин да изкарвам прехраната си.
— Знам какви са плановете ви. Достатъчно често съм слушал за тях. От милия Бърчард и от вас — промърмори Куигли отегчено. — Ню Йорк Сити, висшите кръгове и т.н., и т.н.
Соломон вдигна поглед към прозореца и я видя през дантелената завеса. Изражението му показваше, че щеше да приеме предизвикателството й довечера. Той докосна ръба на шапката си и кимна.
Кайро си пое дълбоко въздух и бавно пусна завесата.
— Този човек… този човек не знае кога да спре. Не се страхувам от Соломон Улф.
— Да, мадам. Може би тази вечер? Наистина се надявам да не доведе това хлапе със себе си. Тя няма никакви обноски. — Очите на Куигли изведнъж заблестяха. — Бих искал да пробвате онази фуста, преди да тръгнете.
Кайро гледаше широкия гръб на Соломон, който се отдалечаваше.
— Моля те, погрижи се всички остатъци от кухнята да бъдат занесени в пансиона на Сара. Тя се грижи добре за жените и децата, които й изпращаме. И купи повече муселин, Куигли, а също и бонбони. Тези бедни дечица на Макдоналдови имат нужда от нови дрехи и… оправи сметката им при обущаря, ако обичаш. Баща им не трябва да има достъп до тези пари. Кажи на обущаря, че няма повече да търгувам с него, ако позволи на Питър Макдоналд да докосне парите, които съм дала на децата му. Виж също така дали Сара има нужда от нещо за новата жена…
— Жената на комарджията, която била изхвърлена гола в реката?
— Да. И се погрижи училището и църквата да получат по хиляда долара. Дамите не искат и да ме знаят, но определено обичат парите ми, част от които са получени от благоверните им половинки. Ако искаш, покани утре жената на комарджията, за да й оправиш косата и роклята. С тази липса на жени в града някой винаги има нужда от съпруга. Тя може да хареса идеята. Ако ли пък не — можем да й платим билета. Точно в този момент тя има нужда от малко гордост.
— Права сте — съгласи се сериозно Куигли. — Да, ще й помогна.
Кайро се върна в дневната. Пъхна една торбичка между гърдите си. Нагласи корсета си така, че да прикрие малката издутина. Докато Куигли се тревожеше за нарушената линия на роклята й, тя правеше всичко възможно, за да оцелее. Отдавна бе научила какво може да направи малко сънотворно в питието на мъж, който я заплашва по някакъв начин, и никога не се разделяше с тази торбичка. Нито пък с малкия нож в жартиера.
— Искам тази вечер да си направим една хубава игра, Куигли. И имай предвид, че съм в много добра форма.
— О, да. Откакто играете с мистър Улф, моето нещастно тяло плаща скъпо и прескъпо.
— Мистър Улф има белези на китките. Мислиш ли, че е бил в затвора? — Беше виждала подобни белези по ръцете на баща си.
По време на войната баща й бе продал на армията един жребец, който беше толкова стар, че не ставаше за нищо, освен да докарва стадото обратно във фермата. Бяха завързали Бъфорд Браун за едно дърво и го биха с камшик пред жена му и шестте му деца. Но той оцеля, защото едно мършаво малко момиче, само деветгодишно, бе застанало пред камшика.
