— Нямате ли роднини? Майки, деца или баби? Помислете си как ще се почувстват те, ако разберат, че сте убили баща ми и ние сме умрели от глад. Не го бийте повече? Моля ви! — Така през сълзи нареждаше малката Етел.
Куигли се намръщи.
— Виждал съм роби с белези като тези на китките на Соломон. Мъже, които са били вързани за ръцете и са висели така с дни, със седмици. Или мъже, които са се опитвали с всички сили да се освободят. Отчаяни мъже.
Тя си наля още една чаша чай и затвори очи, наслаждавайки се на вкуса му. Соломон си имаше своите слаби места и тя трябваше да ги открие.
— За довечера искам лека вечеря — риба, зелена салата и пресни плодове. Ще подремна, преди да играя…
Кайро отиде до прозореца и погледна към прерията. Соломон вече почти не се виждаше.
Бяха започнали игра, която можеше да се играе само от двама души.
Соломон се събуди и се вслуша в утринните шумове на прерията. Гарнет спеше до него. Тя все още се страхуваше от това непознато място. Веднага щом й направеше легло, щеше да й се наложи да спи сама.
Соломон сложи ръка под главата си. Мускулите му бяха изтръпнали, старите рани го боляха.
Кайро Браун го вълнуваше по начин, който той отдавна бе забравил.
Беше видял твърде много, бе участвал в прекалено много битки, за да не усети, че тя е завладяна от жажда за победа.
Синът му искаше да я направи своя любовница, но тя с лекота го държеше настрана. Дамата не обичаше да се обвързва. Той потърка белезите на китките си. Той също не обичаше да се обвързва.
Когато Соломон бе разбрал за Дънкан и Фанси, жаждата му за отмъщение беше огромна. Беше отишъл при Дънкан и го бе обвинил открито, но един удар отзад го изпрати в безсъзнание. Събуди се в една пещера, беше прикован към скалата и висеше за китките си. Дънкан го беше оставил да виси там с дни, като това едва не го бе убило.
Гарнет промърмори нещо насън и го прегърна.
После се обърна на другата страна и гушна котето, което й бе дал икономът на Кайро. Куигли хитро бе измислил с какво да се занимава детето по време на играта снощи.
Соломон стана и се облече. Отвори вратата. На близкия хълм една жена се плъзна от коня си.
След няколко минути Соломон беше при Бланш Натсън.
На бледата утринна светлина тя изглеждаше по-красива, отколкото си я спомняше. Млечнобялата й кожа контрастираше с черните къдрици. Сините й очи радостно се разшириха, когато той тръгна към нея, пълните й устни се разтегнаха в приветлива усмивка.
— Соломон. Мой скъпи Соломон. Ти се върна. Знаех си, че ще се върнеш. — Тя хвана ръцете му, в погледа й се четеше обичта й. — Все същият си — окъсан, със стиснати устни, в очите ти се четат думи, на които никоя жена не би могла да устои. Как се молих, как те чаках да се върнеш.
Той отдръпна ръцете си. Спомените нахлуха в главата му. Някога беше отчаяно влюбен в нея и макар да се бореше с нуждите на младото си горещо тяло, не можа да й устои. Много по-възрастният й съпруг насърчаваше подобна връзка. Сега, като погледнеше в миналото, Соломон разбираше, че Бък нарочно бе наредил нещата така, че младата му съпруга и любовникът й да останат насаме.
— Разкажи ми нещо за сина ни, Бланш — каза той и махна дланта й от гърдите си.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Значи си разбрал и си се върнал за нас. За сина ти и за мен.
Тя обви ръце около врата му. Устните й бяха меки и топли. Подобна покана го беше възпламенила неудържимо, когато беше още младеж.
Соломон отстъпи назад.
— Значи в крайна сметка желанието на Бък за син се сбъдна.
Лицето на Бланш се озари от гордост.
— Да. Кип беше такова красиво дете, Соломон. Толкова много напомня за теб. Черна коса, труден характер, гордост. Разказа ми за мъжа в салона на онази Браун и, о, как се молих това наистина да си ти. Сега, когато се върна, кажи, че ще останеш в ранчото при нас, нека бъдем семейството, което винаги е трябвало да бъдем. Никога не съм спирала да те обичам, Соломон. Нито дори за миг.
— Дори когато отказа да дойдеш с мен да търсим Фанси?
Горчивите спомени го завладяха и той сякаш отново видя детския почерк на сестра си. „Заминавам с голямата си любов. Ще ти пиша. Ф.“
Прекрасната усмивка на Бланш постепенно угасна.
— Сигурна съм, че вече си проумял, че не можех да изоставя Бък. Ти не знаеше къде е Фанси и колко време ще ти е нужно, за да я откриеш, а той имаше нужда от мен. Освен това трябваше да мисля и за бебето, което предполагах, че съм заченала от теб. Как би могъл да ме молиш да поставя в опасност себе си и детето ти и да тръгна Бог знае накъде?
— Но аз не знаех, че има дете, нали? Въобще имали ли сте намерение да ми кажете? Знаеше ли Бък, че съм баща на сина му? — Соломон беше станал много сериозен. — Кой послужи за жребец за другите ви деца? Колко им плати Бък?
Думите бяха резки, груби и излизаха от устата му като куршуми. Не би искал да разкрива чувствата си и знаеше каква опасност го застрашаваше. Изведнъж осъзна, че е стиснал здраво юмруците си и положи усилие, за да ги отпусне.
— Един мъж трябва да знае, че е баща, Бланш.
— Ти си шокиран. Да узнаеш, че си баща, след всичките тези години, временно те е разстроило. Постепенно ще разбереш, че съм постъпила добре. Бък умря пет години, след като ти замина. Той щеше да те убие, ако… ако се беше опитал дори да споменеш, че Кип е твой. Той искаше още деца, разбира се, и така родих Едуард. Бък не искаше Кип да е единствено дете. Как бих могла да откажа на умиращия си съпруг? А ти беше незнайно къде, за да търсиш Фанси…
— Нека да говорим за Кип. Чувам, че се движи с лоша компания. Парите на Бък ще успеят ли да го спасят от бесилката?
Бланш се обърна.
— Кип е само едно момче. Сигурна съм, че не върши нищо незаконно. Той е истински син на баща си. Опитва се да направи впечатление на онази проститутка Браун, въпреки че аз не мога да разбера защо… Соломон, преди тя е пътувала с един стар глупав англичанин и с една билярдна маса от град на град. Когато той умрял, тя направи заведение тук. Сигурно изкарва допълнително пари на втория етаж. Нямам никаква представа защо мъжете толкова я харесват. — Тя отново се обърна, разпусна косата си с една ръка, а с другата разкопча кадифеното си деколте. — О, Соломон, толкова много те желая. Никой никога не ме е задоволявал така, както ти… никога… — Тя дръпна дантелените връзки на долната си риза и пищните й гърди изскочиха. — Желая те, Соломон, скъпи. Искам устата ти, тялото ти. Сега вече мога дати дам всичко. Можеш да заемеш мястото си до мен. Всичката тази земя — тя направи жест с ръка — пазих за теб. Вземи ме… вземи ме сега, тук. — Тя разтвори ризата му, обви ръце около врата му и погали косата му. — Обичам те, Соломон. Само теб. Колко дълго чаках този момент. Колко дълго чаках да се върнеш при мен.
Той свали ръцете й от себе си.
— Не, Бланш.
— Искам те, скъпи. — Тя се надигна, за да го целуне. — Моля те, помогни ми да прогоня болката.
— Не — каза тихо той.
Времето за любов с Бланш беше отминало. Изведнъж се замисли дали тя не го бе накарала да няма доверие в никоя жена. Никога не бе вярвал на жена след Бланш и отказа й да тръгне с него. Това беше станало преди много години и той вече нямаше нужда от женска топлина.
— Ти си изморен. Изморен от пътуване, от работа. Ела вкъщи… Ще накарам готвача да ни сервира закуската в леглото. Можем да останем там с дни.
— Какво искаше да кажеш с това „Пазих тази земя за теб“?
