Ръката му я хвана през кръста и я придърпа.
— Омъжи се за мен, Кайро. Нека те отведа далеч от този… от тези мъже, които те гледат. Можеш да се обличаш само заради мен.
— Кип… — Тя не искаше да го наранява, но пък и не би приела това, което той искаше.
— Мислиш си, че не мога да ти дам това, което искаш, нали? — попита той тихо, докато пръстите му галеха бузата й. — Но аз мога, Кайро. След няколко месеца…
— Кип, ти си се хванал с опасни приятели. Джеймс Талуз се забърка в бой с ножове, Том Джордан — в пиянски скандал. Ратс Дейвис е пияница и е опасен. — Тя го погледна в очите. Кип беше интелигентен и не заслужаваше такива приятели. — Ти ги защити пред шерифа и намери причини да не ги подведат под отговорност. Защо не отидеш на изток, в някой колеж? Можеш да станеш добър адвокат.
Чертите на лицето му се изопнаха.
— Не ми чети морал, Кайро. Вече приключих с училището. Ако се съгласиш да се омъжиш за мен, няма да ти се налага да работиш с тези безделници.
— Аз харесвам клиентите си, Кип. Обичам да разговарям с тях.
— А аз искам да имам жената, който обичам, само за себе си — каза той рязко.
— Достатъчно — каза хладно Кайро. — И двамата сме изморени.
Младежът й напомняше за някого. Косата му и чертите на лицето му. В погледа му имаше следа от арогантност, която тя бе виждала наскоро. На кого й напомняше Кип?
— Лека нощ, Кип. — Тя тръгна към вратата на апартамента си.
— Скъпа — промълви дрезгаво той и застана до нея. — Нека да остана тази нощ. Позволи ми да те целуна само веднъж…
— Кип, до утре — отвърна спокойно тя, въпреки че настоятелността му започваше да я дразни.
— Утре — каза рязко той и се наведе да я целуне по бузата. — Не ми се сърдиш, нали, скъпа?
Когато видя момчешката му усмивка, Кайро не можа да не се разсмее.
— Изчезвай.
Соломон лежеше съвсем облечен върху юргана до племенницата си. Хотелската стая беше евтина, но чиста. Гарнет спеше неспокойно, говореше насън и непрекъснато размахваше ръце.
Бяха вече пет месеца заедно, но Соломон все още не беше свикнал с емоционалността на племенницата си. Не знаеше как да живее с друг човек. Протегна ръка и докосна челото й. Жестът я успокои, тя потрепери още веднъж, преди да се обърне и да се сгуши в него. Сложи глава на рамото му и малките й ръце го прегърнаха.
Дъщерята на Фанси не беше лесно дете, а Соломон нямаше никаква представа как да се грижи за нея.
Изведнъж пред погледа му се появи лицето на Кайро. Соломон бе чувал слуховете, че един английски джентълмен я е отгледал, а и всяко бавно, изящно движение на ръцете й доказваше, че тя никога не е работила. Наистина му беше харесало да я дразни.
Целта му в началото беше само да я разстрои, за да й попречи да играе добре, но видът на устните й и червенината, която покри лицето й, го бяха изкусили.
Той се насили да мисли за утрото и за земята, за която се молеше все още да ги чака.
Затвори очи. Молеше се. Колко време бе минало, откакто свещеникът се бе молил на гроба на Оул?
Гарнет се размърда и коленете й се забиха в бедрото му. Тя се обърна по гръб и сложи ръка на гърдите му.
Какво знаеше той за отглеждането на едно момиче, как щеше да й помогне да стане жена? Децата се нуждаеха от храна, от дом, от…
Соломон пое рязко дъх. Изведнъж изпита силен страх.
Затвори очи, припомняйки си масите за билярд, на които беше играл, задимените игрални домове.
Жената беше добър играч, но лесно можеше да й се отвлече вниманието. Имаше навика да затваря очи, за да се концентрира преди труден удар, и ако успееш да нарушиш концентрацията й, удряше прекалено бързо.
Така стана и когато ръката на Кип докосна рамото й — това не й хареса.
Кип. Соломон отвори очи и се взря в тавана на стаята. Стомахът му болезнено се сви. Той имаше син. Чертите на лицето му бяха почти същите като неговите.
— Ти ли си Соломон Улф? — бе го попитал един старец, когато той изнасяше Гарнет от салона.
Когато кимна в отговор, Соломон осъзна, че човекът е изпратен най-вероятно от Бланш и че тя щеше да му се обади.
Бланш Мека, бяла, закръглена. Бланш, която имаше нужда от страстта на млад мъж, за да бъде щастлива. Тя го бе молила да остане и да не тръгва да търси Фанси.
Младото лице на Кип имаше твърде сурово изражение и той вероятно беше много бърз. Ако Соломон имаше късмет, може би щеше да успее да попречи на момчето да тръгне по пътя, по който той бе тръгнал преди толкова години. Може би.
В десет сутринта Соломон намести все още спящата Гарнет пред себе си на седлото. Беше отказала да остане в хотелската стая и той искаше да я държи близо до себе си; точно сега не беше момент да показва лудориите си.
Соломон вече можеше да си позволи да наеме кон.
Старото ранчо изникна пред погледа му. Слънчевите лъчи осветяваха кирпичените тухли, небоядисаната дъсчена ограда, дупката в тенекиения покрив и разрушения навес за животните. Всичко беше обрасло с бурени, старият комин се беше килнал на една страна. През прозорците влизаха и излизаха птици.
Соломон изпита чувството, че се е прибрал у дома. В двора бяха поникнали храсти. Спомни си за старата индианка, която береше клончета от шипка за люлката на внучето си.
— Децата трябва да се предпазват от духовете. Ние вярваме, че растенията върху гроба предпазват мъртвия от вампирясване…
Оул ги караше да пият чай от шипка, за да се предпазят от треската…
Изплашиха един ястреб и той литна нагоре с крясък.
Моряшкото проклятие на Гарнет заглуши вятъра и тя се надигна. Наведе се напред и разгледа полусрутената къща.
— Не. Стаята на мама беше по-хубава. Къде са хората?
Соломон проследи една пътека, която все още личеше в бурените. Недалеч от ранчото на Оул имаше малка могила, където индианците бяха извършвали жертвоприношения на бизони. Времето не я беше променило — земята си беше все същата — дива и свободна.
— Това е нашата земя, Гарнет. Петстотин акра от пресъхнали речни корита — суха земя. Ние сме си у дома.
— У дома? Барбари Коуст не беше толкова лош, колкото е това тук. Продай го. Само защото някой проклет старец е дал тази забравена от бога пустош на теб и на мама, не означава, че трябва да останем тук. — Тя отново се сгуши в Соломон. — Първо стана преди развиделяване — хората по това време още не са си отворили очите. После поиска да ме изоставиш… после ме разнася из магазина и купи цяла камара от онзи проклет сапун. След това ме тръсна върху този… тази торба с кокали и, Соломон, къде са хората? — В гласа й прозвуча страх.
— Ще имаш на разположение само моите джобове, които да пребъркваш, Гарнет. И мисля, че в джоба на ризата ми в момента има една кесийка с бонбони.
Соломон се обърна. Чудеше се дали малкият поток не пресъхва през лятото. Беше се поинтересувал в кметството и разбра, че ранчото все още се води на негово име и на това на Фанси. Някой — а Соломон щеше да разбере кой — беше плащал данъците през всичките тези години, а „момчетата“ на Натсън са хвърляли по едно око и не са допускали индианците да мародерстват. Смъртният акт на Фанси беше удовлетворил чиновника и сега Соломон беше единственият собственик. Когато можеше да си позволи адвокат, щеше да определи Гарнет за своя наследница.
— Призраци — промълви Гарнет, докато оглеждаше запустялата къща. — Какво е това? — Тя посочи към една антилопа, която спокойно пасеше в полето.
