обръщаше толкова внимание на щеката, очевидно имаше опит.
Ръката му галеше дървото, опитваше го, затопляше го, правеше го свое, правеше щеката част от себе си, от силата си, от волята си.
„Внимавай с играч, който докосва щеката си като любовница, защото той играе с душата, сърцето и ума си… Такъв човек е добър играч и може би ще изгубиш залога си.“ Така я учеше Бърнард.
Кайро вирна брадичка. Досега умираше от скука и имаше нужда от истинско предизвикателство. Този мъж изглеждаше така, сякаш доста се е борил. Изражението му не издаваше почти нищо, само по лицето му премина сянка, която трябваше да означава, че предложението й не го е заинтригувало. Кожата беше силно изпъната върху скулите и Кайро се зачуди кога ли за последен път е ял. Детето се бе натъпкало набързо и бе заспало веднага. Мъжът и момичето очевидно бяха в тежко положение, както толкова други; ако той беше страстен комарджия, Кайро съжаляваше детето. Той срещна погледа й и го задържа, показвайки й с изражението си, че вече е взел решението си.
Кайро не беше много търпелива с мъже, които не могат да осигурят прехраната на семействата си. Беше още по-малко търпелива с такива, които ставаха безразсъдни, когато животът не беше особено добър с тях.
— Много добре. Ще разбие пирамидата — каза тя, имайки предвид триъгълника от червени топки — онзи от нас, чиято топка стигне по-близо до отсрещната стена.
Соломон кимна, наблюдавайки я с предизвикателния си поглед. Започваше все повече да я нервира. Който и да беше той, знаеше как да дразни противника. Беше се борила твърде дълго с чувството за превъзходство, което изпитваха мъжете, и лесно можеше да го разпознае.
Непознатият разглеждаше лицето й и сякаш проникваше зад маската, която тя показваше на противниците си. Някои мъже не обичаха жени, които играят, затова тя започна с обичайното си предупреждение:
— Не заемам стойката, която заемат жените. Ако това те притеснява…
— Не ме притеснява — отвърна рязко той. Кайро се усмихна хладно, наведе се над масата и удари топката си към отсрещната стена. Тя се търкулна, постепенно започна да забавя ход и спря на два инча от стената.
Соломон прецени внимателно разстоянието и Кайро затаи дъх, когато топката му бавно се търкулна покрай нейната и спря на един инч от стената. Тя се усмихна пресилено.
— Браво. Можеш да разбиеш пирамидата.
— С удоволствие — промълви Соломон с богатия си, дълбок глас.
Думите му я накараха рязко да вдигне поглед към него. Не бяха думи, които подхождаха на един груб западняк. Графове и барони казваха неща като „С удоволствие“, но не и стрелци. Космите на врата й предупредително настръхнаха и тя трябваше да положи усилие, за да овладее гнева си. Този мъж се осмеляваше да й се подиграва!
Тя отстъпи леко, за да му направи място. Той подпря едната си ръка на зеленото сукно. Постави върха на щеката върху палеца си и сложи показалеца отгоре. Белезите на кокалчетата му се виждаха още по- ясно.
Соломон се съсредоточи върху удара, който щеше да отпрати топките към джобовете. Бялата топка удари пирамидата и топките се разпръснаха, като няколко от тях паднаха в джобовете. Ударът беше силен, но прецизен. Очевидно този мъж знаеше как да управлява силата си. Кайро използва щеката си, за да отбележи резултата върху сметалото над масата.
— Играл си и преди, мистър Улф.
Той заобиколи масата и отново се наведе. Започна да изпраща топките една след друга към джобовете и играта свърши, без Кайро да е удряла. Трябваше да изиграят двайсет и една игри, като победителят във всяка започваше следващата.
Кайро леко сви рамене. Не й харесваше това, че въобще не можа да се включи в първата игра. Басът на Куигли прогърмя над изумената тълпа, когато и последната топка влезе в джоба.
— Първа игра за мистър Улф. Сто и двайсет точки.
Кайро погледна към Куигли, който продължаваше да поддържа с една ръка главата на детето. Той й се усмихна и тя се намръщи. Куигли често казваше, че Бърнард е бил последният й истински съперник и очевидно сега виждаше в мистър Улф евентуален победител.
Соломон разби следващата пирамида, игра добре, но пропусна един удар. Кайро реши да го довърши бързо и да сложи край на самоуверената му арогантност. Ударът й беше добър и изпрати няколко червени топки в джобовете.
— Все още си ти на ред. — Соломон стоеше зад нея, подпрял щеката си на пода.
— Добър си, мистър Улф. — Кайро се опита да прозвучи любезно. — Но аз съм по-добра.
Безстрастният му поглед се премести надолу към устните й, после към деколтето й.
— Хубава рокля — отбеляза той, докато тя се опитваше да успокои ударите на сърцето си.
Прииска й се да го удари.
— Благодаря. Много е скъпа. Ако обичаш, стой на разстояние.
Тя се наведе над масата и разби пирамидата за втората игра. Ударът беше добър, но му липсваше обичайният финес. Тя изпрати една след друга всичките топки в джобовете и се съсредоточи върху началото на следващата игра.
Куигли обяви:
— Втората игра за мис Браун.
— Третата игра за мистър Улф — обяви Куигли, когато тя пропусна един удар и Соломон довърши играта.
Четвъртата игра спечели също той, но на петата пропусна един удар и тя я довърши.
Кайро натри ръцете си с талк. Този мистър Улф беше истински играч. Тя въздъхна леко, съсредоточавайки се върху топките, и се изненада, когато откри, че погледът на Соломон е насочен към гърдите й. Малко мъже си позволяваха да я гледат толкова нахално. Беше си имала работа с престъпници, благородници и каубои, но никой не я беше дразнил така, както този стрелец. Беше се осмелил да каже „С удоволствие“. Подигравката още звучеше в ушите й.
— Това всичкото твое ли е? — попита я весело той и отново погледна към деколтето й.
Кайро затаи дъх от гняв.
Бавно изпусна въздуха от дробовете си, опитвайки се да обуздае нарастващото раздразнение. Знаеше как да отвлича вниманието на противника и да обръща играта в своя полза. Непознатият играеше същата игра, но тя щеше да му го върне тъпкано. Ударът й беше прекалено бърз, пръстите й трепереха и нито една топка не влезе в джобовете. Соломон довърши играта. Куигли отново съобщи:
— Шестата игра е за мистър Улф. Сегашният шампион изостава.
Кайро погледна към Куигли, подразнена от това „сегашният шампион“. Той й се усмихна. Тя забеляза, че беше запалил хубава пура и с удоволствие правеше кръгчета, сякаш наистина много се забавляваше.
Соломон започна седмата игра. Когато се наведе за един удар, ръкавите на ризата му се надигнаха и откриха белезите на китките му. Като се съсредоточаваше за да го извърши, той й хвърли един поглед и се намръщи, когато видя, че е забелязала белезите му. Стисна устни и продължи да играе.
След седмата игра, която спечели, погледна към Кайро. Лицето й беше пребледняло от гняв. Тя явно не забелязваше младежа, който стоеше зад нея, сложил собственически ръка на рамото й. Мъжът беше облечен елегантно, коланът с пистолета му беше закопчан ниско. Револверът очевидно беше скъп. Беше висок колкото Соломон и кожата му беше също толкова тъмна. Соломон затаи дъх, когато забеляза изпъкналите скули, които толкова приличаха на неговите и на тези на Фанси. Челюстта на Соломон беше също така квадратна като тази на Кип, а трапчинката му беше точно на същото място.
Младежът погледна над главата на Кайро към Соломон, отбелязвайки износените му дрехи, липсващият колан и пистолета върху масата за залагания. Кимна рязко.
— Аз съм Кип Натсън.
Името, възрастта и чертите му казваха, че това е синът на Соломон. Сърцето на стрелеца се сви. Никога не бе мислил за собствени деца, а ето че сега стоеше пред сина си.
Беше пропуснал цялата му младост.
Кайро се размърда неспокойно и той я погледна. Момчето обожаваше по-възрастната жена — беше
