изписано в очите му и пролича по нежността в гласа му, когато й каза:
— Кайро, тази вечер си прекрасна.
Думите бяха тихи и прозвучаха дрезгаво. Целта им бе да излекуват наранената й гордост.
После Кип хвана ръката й и галантно я целуна.
— Ще вечеряш ли с мен днес, красавице?
— Как само говориш — промълви разсеяно тя. Дразнеше се, че губи играта, усмивката й беше пресилена.
Соломон продължи да разглежда Кип — един по-млад образ на самия него. Опита се да потисне въодушевлението си, внезапната гордост, че той и Бланш са създали живот.
— Изчакай ме, ако обичаш, Кип — каза Кайро и потупа гладко избръснатата буза на младежа. — Ще поръчам да донесат вечерята в апартамента ми. Няма да се бавя.
Куигли внимателно надигна роклята над главата на Кайро.
— Потна сте, мадам — заяви той с отчетливия си глас.
— А ти какво очакваш? — отвърна раздразнено тя, разхлабвайки връзките на фустата си.
— Ако обичате, внимавайте с дантелата, мис Кайро. Знаете колко трудно се поправя. Мога ли да ви препоръчам да полежите във ваната, която съм ви приготвил? Това ще ви успокои.
— „Не съм чак толкова добър играч, мадам“ — имитира тя дълбокия глас на Соломон Улф. — „Не съм съвсем във форма. Ще се върна.“
Куигли внимателно прибра роклята в огромния резбован орехов гардероб.
— Изглеждате ядосана. Може би…
Кайро се извъртя рязко към него.
— Куигли, недей да правиш такива намеци. Този мъж надничаше в деколтето ми. Знаеш ли колко трудно се играе така? Той винаги заставаше в противоположната страна на масата, когато удрях.
— Да се наслаждаваш на едно красиво женско тяло, не е голям грях. А може би той е гледал как е ушита роклята.
Тя се втренчи в него, в този огромен елегантен мъж, който беше неин приятел и защитник в трудните времена.
— Да, допуснах да се ядосам — призна тя глухо.
— Да, мадам. Права сте. Но пък човек би могъл да си помисли, че с цялата добрина в сърцето ви, с щедростта си… сте се разтревожили за доброто на този дрипльо.
Тя повдигна вежди и започна да вади фуркетите от косата си.
— Този човек наистина ме победи, не съм му дала играта.
— Може би някой друг път ще успеете да се реванширате.
Кайро го погледна мрачно. Соломон Улф бе дошъл в нейния свят и я бе предизвикал.
— Имах тежка вечер, Куигли.
— Доста необичайна вечер, наистина, мис Кайро — съгласи се Куигли. В гласа му прозвуча съвсем малко ирония, но и тя бе достатъчна Кайро да захвърли корсета си към него. — Всъщност, наистина се надявам, че няма да си го изкарате на мистър Кип.
— Кип ме разбира — отвърна Кайро, докато събуваше копринените си чорапи. — Соломон Улф е човек, който спешно се нуждае от няколко урока по галантност.
— Да приготвя ли агнешки котлети за двама и може би да добавя… — Куигли се намръщи, преди да продължи: — …известно количество от онези ужасни пържени картофи за джентълмена?
Кайро облече черния си халат и нервно завърза колана.
— Вечеря за двама, разбира се. Но за него пържола със зелен фасул. Кип ме чака за вечеря.
— Образец за джентълмен. За млад джентълмен. Права бяхте да отбележите, че има нужда от зеленчуци, както всички момчета, които още растат.
Кайро прокара пръсти през косата си, после започна бързо да я реши.
— Тук се яде предимно телешко. И да, той е по-млад от мен, Куигли, но само с няколко години. Харесва ми неговата компания и на него му харесва моята.
— Ненавършени осемнайсет години срещу вашите… аа… двайсет и осем? Доста сте запазена за двайсет и осем годишна жена, бих се осмелил да кажа. Истинско приятелство — промърмори Куигли и хвана гребена, който тя хвърли към него. — А какво ще кажете за стрелеца, мадам? Чудя се какво накара бузите ви да се зачервят.
— Бях ядосана — заяви тя и затегна още по-силно колана си. — Това бедно дете изглеждаше зле гледано и сякаш умираше от глад.
— Мъжът изглеждаше по същия начин. Да си призная, приличаше ми на вълк единак, който защитава единственото си вълче. Вълче, което е много изкусно в джебчийството, бих могъл да добавя.
Кайро се загледа през прозореца към звездното небе. Когато играта свърши, тя не се бе прибрала в стаята си, а продължи да се разхожда и да разговаря с клиентите си.
Когато непознатият мина покрай нея с пистолета на хълбока си и златото й в джоба си, носейки заспалото дете, той й хвърли един поглед и каза:
— Ще се върна.
Тя му кимна и се усмихна, но когато очите му се сведоха към гърдите й, усмивката й бързо изчезна.
Сериозното му изражение не се промени, но на Кайро не й хареса блясъкът в очите му — развеселен, арогантен, мъжки. Тя се размърда неспокойно — не й харесваше начинът, по който реагираше на предизвикателството на Соломон Улф. Беше я заболяла главата за първи път от смъртта на Бърнард и Соломон Улф беше причината.
На вратата на апартамента й се почука. Това сигурно беше Кип и Куигли загрижено попита:
— Да кажа ли на младия джентълмен, че ви боли главата?
Тонът му намекваше, че тя е разстроена от загубата и би искала да се скрие. Кайро вдигна глава. Щеше да се разправи със Соломон Улф, когато се върне.
— Помоли Кип да почака. — Тя се усмихна пленително. — Ще си облека някоя домашна рокля.
— Мога ли да ви предложа онази прекрасна лилава рокля с дантелите? — попита Куигли, докато отиваше към вратата. — Вече съм я сложил върху леглото на мадам. Ще кажа на готвача да приготви агнешкото и пържолата…
— Сигурна съм, че Кип ще хареса каквото и да му сервираме — прекъсна го Кайро, защото усещаше, че той е доволен от загубата й.
— Младият джентълмен винаги харесва всичко, за разлика от противника ви.
— Престани да ми напомняш, че Кип е по-млад, Куигли. Освен това мистър Улф не ми е противник.
— Ммм. Не е ли? — Куигли хвана синята обувка, която беше предназначена да го удари. Вдигна и другата си ръка, за да хване и втората обувка. — Добър удар.
Кип вдигна чашата си с шампанско.
— Много си умислена, Кайро. Почти нищо не яде. Пийни малко шампанско и се отпусни.
Кайро се прозина леко и се зачуди кога най-после Кип ще си тръгне. Имаше нужда от спокойствие, от една гореща вана, преди да заспи.
— Кип, ти си толкова приятен събеседник, но се страхувам, че днес много се уморих.
— Какво ще кажеш утре да пояздим? Ще си направим пикник и ще пояздим към Хайуд маунтин. Харесва ми да съм насаме с теб. — Хвана ръката й и притисна устните си към нея. — Много си красива, Кайро. Никога не си била толкова красива, колкото тази вечер.
Той целуна китката й, докато тя си мислеше за белезите на Соломон. Когато Кип докосна вътрешната част на свивката на лакътя й, тя отдръпна ръката си и му се усмихна. Кип наистина й харесваше, беше очарователен и имаше добри обноски, но…
— Мислиш за непознатия, нали? Искаш ли да се погрижа за него? — Черните му очи заблестяха. Той стана и започна да се разхожда из стаята с ръка на дръжката на пистолета си. — Не искам да те виждам разстроена. Утре ще открия него и онова дете и ще им платя билета надолу по реката.
Кайро също стана. Кип беше готов винаги да я защитава, държеше се прекалено собственически.
— Кип, нищо такова няма да правиш. Един комарджия трябва да знае да губи.
