когато удари с юмрук гърдите му. Прошумоля хартия. — Какво е това?
Соломон придоби неспокоен и виновен вид. Това я заинтригува.
— Искам да знам какво е това в джоба ти, мистър Улф.
— Не мога да ти кажа. — Той взе шапката си и й кимна. — Искам да тръгнеш към къщи още на зазоряване. Все ще намериш с какво да се занимаваш, ако не решиш да тръгнеш за Ню Йорк.
— Но ти… — Кайро тръгна към него, спъна се в скъсаната си рокля и падна в ръцете му.
— Толкова си мека — каза дрезгаво Соломон след един дълъг миг, в който нито един от двамата не помръдна.
Той потрепери — страстта му се бореше с гнева.
— Нямах време да отида в някоя бръснарница. Лягай в леглото. Ще се върна след малко — каза грубо той, кимайки към тясното легло.
— Няма — изстреля тя в отговор, макар да знаеше, че ще го чака с нетърпение.
Когато остана сама, Кайро започна да разкопчава роклята си. Щеше да изтръгне скъпоценната му тайна. Щеше да разбере какво има в джоба му. Щеше да прави любов с него диво и страстно, както толкова много искаше, и след това щеше да изтръгне всичките му тайни. Щеше да му даде да разбере, че не може просто така да тръгва без нея.
Сега беше по-силна. Само присъствието на Соломон й даваше сила, измъкваше я от дълбините на отчаянието, където беше потънала. Щяха да намерят Гарнет и щяха да го направят заедно.
— О, да. Соломон трябва да научи урока си — промълви тя и започна да тършува из раклата си.
Никакви копринени пижами тази вечер. Имаше намерение да го покори и после… Тя спря, заровила ръце в коприна и сатен. Щеше да го накара да мисли само за нея, да го очарова така, че никоя друга жена да не може да заеме мястото й.
Когато се върна, Соломон беше изкъпан, косата и брадата му бяха влажни. Тя спря да реши косата си и се обърна към него. Коленете й омекнаха само като го видя. Той свали шапката си.
— Допуснах няколко грешки. Една от тях е, че не забелязвах колко много обичаш Гарнет… Животът ми е бил изпълнен с трудности и не съм разчитал на никой друг, освен на себе си. Винаги съм се старал да бъда почтен. Не биваше да ти казвам, че те желая. Няма да те принуждавам да изпълняваш съпружеските си задължения.
— Ти мислиш… мислиш, че защото сме женени… че затова ти се отдавам? — Как само го беше желала…
— Трудно е да разбереш какво мисли една жена — отвърна той. — А аз не съм кой знае какъв познавач на жените.
Думите му я накараха да забрави за намерението си да го унищожи. Той разглежда толкова дълго бялата й дантелена нощница, че тя се изчерви и извърна поглед.
— Ти си маргаритка — прошепна той и поднесе един кичур от косата й към устните си. — Ще си легнеш ли с мен тази нощ? Ще ми позволиш ли да те утешавам? Защото ние ще намерим Гарнет. Трябва да я намерим.
Тя изпита моментно чувство на гордост, примесено с желанието да го прегърне. Обърна се настрани, за да скрие сълзите си.
— Не играеш честно — прошепна тя с треперещ глас. — Знаеш колко много се тревожа за Гарнет. Искам да я прегърна и да знам, че е в безопасност.
— Не се страхувай, ще можеш да я прегърнеш отново. Между другото, може и да не знам правилата на тази игра, но, любима, наистина те желая — призна той, прокарвайки пръсти през косата й. Наведе се да целуне клепачите й. — Не искам този път да късам нищо — промълви той и се отдръпна, за да я огледа цялата. Погледът му се плъзна по тънките презрамки, по бялата дантела, покриваща гърдите й, и по сатена, който падаше почти до земята. — Имаш хубави стъпала — отбеляза той, преди погледът му бавно да се върне обратно нагоре. — Хубави стъпала — повтори той.
Но гледаше зърната на гърдите й, които сякаш щяха да пробият дантелата, жадни за устните му.
Тялото й се напрегна, желаеше го. Соломон изглеждаше толкова изморен. Дрехите му имаха нужда от пране. Куигли можеше да се заеме с тази работа, докато Кайро се грижеше за другите нужди на Соломон.
— Куигли! — Гласът й трепереше, не можеше да помръдне, не можеше да откъсне погледа си от Соломон.
Соломон повдигна въпросително черните си вежди и приближи ръката й до устните си. Пъхна показалеца й в устата си и леко го засмука.
— Искам да те наричам моя любима.
— Любима? — повтори тя с дрезгав глас, спомняйки си как преди малко бе произнесъл думата.
— Никога не съм наричал никоя жена своя любима. Имаш ли нещо против да използвам тази дума, само за тази нощ?
Устата на Кайро пресъхна. Той беше неин и тя щеше да сподели с него това, което не беше давала на никого другиго.
— Мадам? — чу се плътният глас на Куигли.
— Дрехите на мистър Улф имат нужда от пране. Моля те, погрижи се — каза тя и започна да разкопчава ризата на Соломон. Намръщи се леко, вслушвайки се в странните звуци, които долитаха от отвън. — Куигли?
— Само смазвам пружините на фургона, мадам. Напоследък много скърцат. Можете да изгасите светлината. Сенките ви се виждат през тънкото покривало.
Когато във фургона стана тъмно и уютно, устните на Соломон намериха нейните. Тя усещаше, че той се страхува, но и я желае. Докосваше я така, сякаш беше тънка като паяжина, нежна като листче на роза. Пръстите му галеха лицето й… Тя се опита да разкопчее колана му. Соломон изстена, бързо разкопча колана си и го захвърли настрани.
— Ще намерим Гарнет. Не е пострадала. Бях само на крачка от нея, но тази нощ…
— Да, но тази нощ…
Кайро вдигна глава. Хвана косата си и я надигна нагоре, оставяйки кичурите да се стичат между пръстите й. Навлажни устните си с върха на езика си, после се наведе да го целуне. Чувстваше се щастлива, че тази вечер Соломон щеше да се държи като истински съпруг. Беше я нарекъл любима и тя щеше да бъде неговата любима. Нямаше да има лъжи, миналото нямаше да ги разделя тази нощ. Оставаше само пожарът, който гореше и в двамата и ги превръщаше в едно същество.
Когато той се съблече и застана пред нея, Кайро не можа да устои на изкушението да прокара пръсти по кожата му — по гърдите, раменете, по пулсиращата вена на врата му. Докосна зърната на гърдите му, вдишвайки аромата на сапун, който се носеше от него и бе възнаградена с една лека въздишка. Погали плоския му, твърд корем. Той рязко си пое въздух, ръцете му обвиха раменете й, когато тя докосна члена му. Тя го гледаше как нараства, как става готов за нея. Нежно обви пръстите си около него, а Соломон затвори очи и лицето му стана тъмночервено. Хвана лицето й в ръцете си.
Трепереше.
— Искаш да ме възбудиш бързо, нали? Защо?
Тя сведе поглед, борейки се с желанието си да се гушне в него.
— Погледни ме.
Тя не искаше да му позволи да види болката й, желанието й, страстта й.
— Все още ли се срамуваш? — попита дрезгаво Соломон и устните му докоснаха скулите й.
— Не. Още не съм решила на какво мъчение да те подложа… за това, че ме остави така, без дори да се обърнеш назад.
Тя вдигна глава, позволявайки му да целуне челото й. Страхуваше се от самата себе си, от преградите между него и нея, които се срутваха. Тя го отблъсна и бързо се наведе да събере дрехите му. Хвърли ги навън.
— Любима — промълви бавно Соломон. Замаяна от нежността му, затвори очи, за да скрие думата дълбоко в себе си, да я запази. Той беше прав — тя се срамуваше от него, защото никога не се беше разкривала пред някого така, както щеше да се разкрие пред него. Имаше чувството, че губи почва под краката си.
