— Никога не съм била ничия любима.
— Но сега си моята любима. Ти си моята съпруга, забрави ли?
Пръстът на Соломон се плъзна под тънката презрамка и леко я отмести. Направи същото и с другата и нощницата се свлече в краката й.
— Любима — прошепна той до гърлото й.
Преградата между тях се срути окончателно, оставяйки я слаба и уязвима. Тя стисна раменете му, защото щеше да се строполи на земята.
Затвори очи, когато Соломон я прегърна. Притисна я внимателно към себе си и въздъхна, изпълнен с копнеж:
— Не се страхувай. Между нас има много дълбоко чувство.
Думите му я объркаха. В нея се надигна старото желание да се бори, за да бъде свободна, независима. С нежността му обаче не можеше да се бори.
Пръстите й стиснаха още по-силно раменете му. Той отново беше неин.
Погали гърба й, прокарвайки длан по най-чувствителните места. Тя докосна с устни гърлото му, точно на мястото, където пулсираше кръвта му. Беше жив и беше в прегръдката й и това беше достатъчно засега. Затвори очи, за да спре сълзата, която напираше. Вдиша познатия му аромат.
— Прегърни ме.
Кайро обви ръце около врата му. Соломон я надигна, прегърна я и я целуна.
Кайро потрепери, когато Соломон седна на леглото, слагайки я в скута си. Преплете пръстите си с нейните и ги сложи на гърдите си.
Соломон я положи върху леглото и се наведе над нея.
— Имам нужда от теб сега. — Думите излязоха бързо от устата й и изненадаха и самата нея.
Той потрепери в ръцете й. Докосна гърдите й, намирайки чувствителните им връхчета с пръстите си. После продължи надолу по ребрата й, по корема й и по-надолу. Тя се изви и изстена, когато пръстите му я погалиха интимно.
— Соломон… — прошепна тя, а ноктите й се забиваха в раменете му.
— Трябва да се уверя, че си истинска — прошепна той между безумните целувки.
Тя за малко не извика, когато Соломон продължи да я гали, когато надигна бедрата й с ръце. Потърка чувствителната кожа от вътрешната страна на коленете й, вдигна ги, притискайки силното си тяло към нейното.
Соломон сложи глава на гърдите й и остана да лежи така неподвижен. Пръстите й трепнаха, поколебаха се за миг, после бавно погалиха влажната му коса.
— Любима. Маргаритке моя… Докосни ме — прошепна той и се вцепени, когато тя послушно се подчини, хвана го с ръка и го вкара в себе си.
Прие го в самото си сърце, в кристалните дълбини на това, което беше и което щеше да бъде… Прие го в душата на жената, която беше страстна и горда, но която се беше затворила за света.
Той я посрещна — един висок воин, силен, горд и арогантен, който иска своето, но дава още повече. Цветовете избухнаха около тях — тъмнината на нощта и червеното на огъня, но Соломон я прегръщаше, защитаваше я.
Тя извика, давайки му всичко от себе си.
Когато той избухна дълбоко вътре в нея, тя разбра, че й беше дал всичко и че връзката между тях беше станала още по-здрава.
— Ноздрите ти трептят — отбеляза мило Кайро следобеда на следващия ден. Соломон седеше на капрата на фургона до нея. Справяше се чудесно с двата коня, докато обмисляше разтърсващите го чувства. — Не си казал и думичка цял ден. Като изключим това, че си сигурен, че са отвели Гарнет в тази посока. И че последните хора, които са я видели, казали, че е невредима и твърде устата за дете. — Кайро неспокойно въртеше чадъра си в облечените си в ръкавици ръце. — И така, тя е невредима, ние сме по следите й, но ти си сърдит. Защо?
Беше останал много изненадан, когато тази сутрин надигна одеялото и погледна бледото й тяло. Беше я белязал със страстта си. Мъжете се отнасяха към съпругите си с уважение и внимание. Докато Кайро беше негова, Соломон искаше тя да получава необходимото уважение като съпруга.
— Защо се държиш така? — Тя приглади полите на роклята си и погледна настрани. — Съжаляваш ли, че снощи ме нарече своя любима? — попита тя, а гласът й беше натежал от сълзи.
— Аз ти причиних болка — промърмори той.
Чувстваше се неудобно и от нея, и от собственото си чувство за вина. Беше й дал една частица от себе си, усетил бе как се разтапя от нейната топлина и от желанието си да проникне толкова дълбоко в нея… но имаше още нещо и това го плашеше.
Обзет от страст, когато светът избухна разноцветен пред очите му, той бе изпитал чувството, че е толкова дълбоко в нея, че е докоснал сърцето й. Ако тя не го беше прегръщала така…
— А една жена не би искала съпругът й да е необуздан като прериен пожар — добави той, след като преглътна.
— Знаеш много за тези неща, така ли? — попита разпалено Кайро и отново го погледна. — Разстроен си, защото аз… защото бях пряма и те изплаших. Аз те желаех и не се страхувам да си го призная. Рядко изпитвам желание да натрия физиономията на някого, но когато си толкова арогантен, когато се правиш на всемогъщ, аз не мога да не реагирам. Не забравяй това, Соломон.
Той бавно се обърна към нея. Тя беше права — беше го изплашила.
— Наистина имах точно това предвид, когато те нарекох своя любима, по дяволите. Мъжът определя темпото.
Тя изпъна рамене.
— Предизвиквам те да го кажеш сега, когато е светло.
Той се замисли, прикривайки чувствата си, които очевидно само Кайро забелязваше.
Тя изсумтя леко и той потрепери. Инстинктът му за самосъхранение го предаде, когато Кайро прошепна:
— Аз съм жена със спортен дух и… исках да те видя как не можеш да не отвърнеш на предизвикателството ми.
Соломон стисна силно юздите. Искаше му се да я прегърне.
— Престани да ме насилваш — предупреди я той, но изведнъж се обърна към нея: — Любима!
Тя разпери чадъра си и вирна брадичка.
— Казваш го само защото…
Той зададе въпроса, който го тормозеше цяла сутрин.
— Защо Куигли не впрегна конете тази сутрин?
Тя извърна поглед.
— Помогна ми малко.
— Ти направи всичко, докато Куигли стоеше на безопасно разстояние.
— Вярно е — съгласи се тя.
— Не ми казвай, че той се страхува от коне.
— Всъщност, страхува се. В редките случаи, когато се налага да пътува сам, плащаме на кочияш. Но не смей да казваш нищо по въпроса. Аз прекрасно се оправям с конете.
Той се втренчи в нея, опитвайки се да разгадае загадката, която представляваше Кайро, а тя му отвърна с високомерен поглед.
— Не обичам да ме разпитват — каза тя най-накрая. Когато той продължи да я наблюдава, тя каза рязко: — Много добре. Нито Бърнард, нито Куигли разбираха нещо от животни. Всъщност Бърнард беше по- зле и от Куигли. Аз съм се грижила за животни през целия си живот. — Тя го смушка с коляно. — Побързай. Куигли не трябва да се отдалечава, освен ако наистина не се налага. Ако конете му се втурнат в галоп, той ще се паникьоса.
Соломон изпревари каруцата на Куигли, който седеше спокойно на капрата и се наслаждаваше на скъпа пура.
— Дръж това — каза Кайро на Соломон, подавайки му чадърчето си.
