— Когато съм готова за това, скъпи — отвърна тя с мила усмивка. Няма да си тръгна оттук без съпруга и приятеля си.
— Това не е игра. Тук няма да има победители. — Очите на Соломон се присвиха и замятаха мълнии. Само да можеше да я накара да се махне оттук.
Кайро вирна брадичка и затегна сатенените връзки на бонето си. Соломон не можеше да я накара да си тръгне.
— Досега не съм се отказвала от отправено предизвикателство. — Обърна се към останалите мъже: — Какво доказателство имате, че Кип е крал коне? — Тя се усмихваше, но сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите.
Нед Паркър се изплю.
— Това е факт. Кип се движеше в компанията на хора, които крадат коне от планинците и после им ги продават обратно.
— Айра Маккало каза, че Кип му е продал откраднати говеда — добави Дънкан.
Кайро знаеше, че Айра дължеше на Дънкан много пари. Като свидетелстваше срещу Кип, може би щеше да намали дълга си.
— Престани да се бъркаш — каза й Соломон, отдръпвайки се от нея.
Тя го стисна здраво за дясната ръка.
— Повечето от вас са ми задължени — заяви тя по оня елегантен начин, на който я беше научил Бърнард. — Напоследък бях доста заета, но имам няколко полици… твои, Морт… и твои, Нед. Айра и останалите са губили от мен. В последно време се нуждаех от пари и бих могла да продам полиците ви. Но не го направих.
Нед запристъпва от крак на крак.
— Ние… мислехме, че си се отказала от комарджийския бизнес, мисис Улф. Искам да кажа…
Кръглото лице на Порк Удс стана мораво.
— Улф не иска жена му да печели пари. Никой почтен мъж не иска жена му да играе билярд. Жените си стоят вкъщи и готвят.
Кайро усети, че настроението на Соломон се променя. Напомняше й за вълк, който се промъква тихо, с настръхнала козина и оголени зъби.
— Аз съм бизнесдама. Соломон знаеше това, когото се ожени за мен. Възнамерявам да поискам да ми платите дълговете си…
— Няма да го направиш — каза глухо Соломон. — Аз се заемам с въпроса.
— Ако застреляш някого и след това те обесят, кой ще защитава Кип и Гарнет? — попита тя тихо.
Мускулите върху челюстта на Соломон трепнаха, а белегът на главата му потъмня. Кайро настояваше на своето:
— Аз все още съм собственик на салона и дълговете ви не са изплатени. Джентълмени, готова съм да опростя дълговете ви и освен това ще продам бижутата си и ще разделя парите между всички вас. — Очите й срещнаха гневния поглед на Дънкан. — Без теб. Елате всички утре в един часа в салона ми. Ще приготвя документи, които вие ще подпишете. Ако Кип пострада или бъде заплашен по какъвто и да е начин, ще заповядам на адвоката си да публикува мемоарите ми…
— Мемоари? — повтори учудено Том Ливингстън и изпъна глава като костенурка.
— Случки от моя живот и от живота на хората, които познавам. Например, Том… Спомняш ли си как избяга от една къща посред нощ? Бил си изненадан и си забравил панталоните си и дойде до задната врата на салона ми. Не мислиш ли, че от това ще стане доста интересен материал за местния вестник?
— Блъфираш — промърмори един от мъжете.
— Лесно можете да проверите — отвърна веднага тя. Мъжете се размърдаха неспокойно, докато един не се обади:
— Казвам ви: да вземем парите и да оставим Кип на мира.
Един от мъжете, който говореше само ако има да казва нещо изключително, се покашля. Биг Джим Хоукс, който се извисяваше над всички останали с високия си ръст, отвори уста и бавно каза:
— Винаги съм мислил, че Дънкан не е кой знае какъв храбрец, но винаги успява да разбуни кошера. А човек трябва да е сляп като къртица, за да не забележи, че Кайро е хлътнала по Соломон. Погледнете я само. Ще отиде с него и в ада, ако се наложи, а освен това е загрижена и за момчето. Аз винаги съм харесвал и нея, и момчето. Съгласен съм със сделката. Ако реши да събира това, което й дължим, сигурно ще се окажа без земя.
— Всички или никой, с изключение на Дънкан, и никога нищо повече няма да се говори за Кип — каза Кайро с усмивка, за да прикрие страха си. Приглади ръкавиците си, гледайки треперещите си пръсти.
— Отново ли се криеш зад полата й, Улф? И си научил и копелето си на същото, а? — изстреля в отговор Дънкан, побеснял, че плановете му се проваляха.
— Спокойно — каза след доста време Соломон. Беше прекалено спокоен, но изразът на лицето му обещаваше смърт.
— Вие всички сте страхливци! — извика Дънкан. За един кратък миг Кайро помисли за всичките жени, които Дънкан беше опозорил.
— Соломон, извини ме, ако обичаш — каза тя и пусна ръката му. — Страхувам се, че трябва да направя нещо, иначе ще експлодирам.
Преди Дънкан да успее да реагира, Кайро пристъпи към него, сграбчи го за китката, подложи крак и го хвърли на земята. Той бързо се изправи, като бършеше калта от лицето си и псуваше, а останалите мъже се подсмихваха.
Когато Соломон пристъпи към нея, тя го погледна.
— Стой на мястото си. Честта ми беше оскърбена и аз искам възмездие.
Соломон посегна през главата й, за да я предпази от ръката на Дънкан, която се насочваше към лицето й. Сара Джоунс беше ударена по същия начин. Кайро си спомни разказа на момичето. Носът му бе счупен след подобен удар.
— Благодаря ти, скъпи — промълви Кайро към Соломон и удари Дънкан с всичка сила в стомаха. Другата й ръка намери челюстта му. Бърнард винаги й казваше, че трябва да сдържа гнева си, но ако е принудена да го излее, да го направи по подходящ начин.
Дънкан падна на колене и мъжете се захилиха. Кайро вдигна коляно и то срещна брадичката на Дънкан, но в същия момент Соломон я обхвана през кръста и я дръпна назад, където Кип стоеше и се усмихваше.
Усмивката му беше като тази на Соломон. Ужасена от това, че мъжете току-що я бяха видели да се бие като мъж, Кайро реши да се измъкне по възможно най-безобидния начин от тази конфузна ситуация.
Тя притвори очи, престори се, че припада, и се опря на Кип. Сграбчи жилетката на Соломон и го придърпа към себе си.
Когато мъжете си заминаха, Кайро отиде при конете. Соломон разбра, че тя му дава възможност да поговори с Кип насаме.
Синът му я проследи с поглед и каза:
— Аз ще тръгвам.
Соломон погледна към Кайро. Ако опасната й игра не бе успяла, той щеше да изгуби единствената жена, която го караше да мисли за маргаритки и лунни лъчи. Но сега трябваше да изясни отношенията си с Кип.
— Първо искам да поговоря с теб, синко. Ако желаеш.
— Мисля, че ти го дължа.
Соломон, който никога не бе бил особено добър в приказките, разбираше, че това, което кажеше сега, можеше да промени изцяло живота на Кип. Искаше синът му да разбере, че го обича.
— Важно е какво дължиш на себе си, а не на мен. Съжалявам, че не съм бил с теб, когато си растял. Но това, което правиш сега, показва от каква закваска си замесен. Радвам се, че кръвта на баща ми — а тя е френска, английска и шотландска — тече и в твоите вени. Майка ми беше отчасти германка и казваше, че в нейното семейство обикновено се раждали момчета, така че ти сигурно ще имаш син. Гарнет също ще има деца и ако имам късмет, аз също ще полюлея няколко от тях. Но също искам да прегърна и внуците, с които ти ще ме дариш. Ти си единственият ми син, Кип, и само като те гледам, се изпълвам с гордост.
