Гарнет вдигна панталоните си.
— Аз също искам да дойда.
— Оставаш тук! — казаха в един глас Куигли, Кайро и Соломон.
— Куигли, помогни ми, ако обичаш, да яхна
Петнайсет минути по-късно Соломон се промъкваше през сухата прерийна трева. Когато наближи кирпичената къщурка на трапера, той видя неколцина мъже, които я бяха заобиколили. От един счупен прозорец се подаваше дулото на пистолета на Кип. Соломон разпозна няколко от мъжете, включително Дънкан, който говореше разпалено на петима от тях, правейки им знак да заобиколят къщурката. В ръката му имаше въже с примка.
В близкия храсталак лежеше ранен мъж, за който се грижеше Сам Уейд. Джосайя Барне, седлар, лежеше по корем, подпрял ловната си карабина на една скала. Изстрелът му разцепи дървената врата на колибата на трески.
Страхът за Кип накара Соломон да действа инстинктивно, а той се доверяваше на инстинктите си. Тръгна към колибата, като пътьом изпразни уинчестъра си във въздуха. Мъжете се стреснаха и тъй като не искаха да предизвикват Соломон, спряха стрелбата. Когато той се приближи достатъчно, се втурна в колибата.
Кип стоеше в сянката до прозореца, притиснат към кирпичената стена.
— Това е моя битка. Нямам нужда от теб… татко…
Омразата, която гореше в очите му, прониза сърцето на Соломон. Това беше синът, който той трябваше да защитава.
— Ще оправим тази каша заедно — каза той.
— Ти ли си баща ми? — попита Кип с глас, изпълнен с болка, която сякаш идваше от самата му душа.
— Да — призна Соломон и се облегна от другата страна на прозореца.
По мръсните бузи на Кип се затъркаляха сълзи.
— Използвал си майка и после си я изоставил. Точно както ще направиш и с Кайро. Вече всичко си идва на мястото… Защо майка толкова се пали, когато стане въпрос за теб, защо Дънкан те мрази?
Соломон отчаяно искаше да намери подходящите думи, за да успокои Кип и да поправи впечатлението му за него. Опита се да не мисли за Дънкан — отмъщението не биваше да отвлича вниманието му точно в този момент.
— Улф! Това не е твоя битка! — извика Хенри Сейнт Пиер. — Кип е крал коне от планинците и им ги е продавал обратно. Има и свидетели.
Тъмните, пълни с болка, очи на Кип обходиха лицето на Соломон и забелязвайки приликата, бързо се извърнаха. Започна да зарежда колта си.
— Какво значение има всичко това? Бих могъл да изляза, като стрелям непрекъснато, да се метна на коня си и да избягам.
— Никъде няма да ходиш — каза Соломон и взе револвера от Кип. Затъкна го в колана си. — Ти ли го направи?
Кип се хвърли към Соломон, който го отблъсна с лекота.
— Кротувай. Ти си мой син и няма да свършиш по този начин. Приятел си на Кайро и тя те иска жив и здрав. Гарнет иска брат си. Аз прекарах живота си като стрелец и не е изключено всеки момент някой да ме убие, разчиствайки стари сметки. Ти трябва да останеш заради тях двете. Ще ти повярвам, каквото и да ми кажеш. — Сложи несръчно ръка върху рамото на Кип и леко го разтърси. Момчето изглеждаше толкова изморено и уязвимо. — Ако можех да върна годините назад, щях да го направя, синко. Но сам знаеш, че това е невъзможно, а и сигурно не искаш да причиняваш още болка на майка си.
Кип се облегна отново на кирпичената стена. Изглеждаше по-възрастен за осемнайсетте си години.
— Много е странно някой да вярва само на думите ми. Не съм направил нищо, с което да наруша закона. Ние просто се шегувахме, като разказвахме какви ли не измишльотини, за да се правим на важни. Спечелих малко пари на карти, това е всичко.
— Вярвам ти, синко. — Тъй като Кип имаше вид на човек, който отчаяно се нуждае от приятел и от добра дума, Соломон отново сложи ръка на рамото му. — Аз съм с теб. — Когато срещна погледа на сина си, в него видя огромна болка.
ГЛАВА 18
— Кип не го е направил — извика Соломон към мъжете, обградили къщичката, докато Кайро се опитваше да откачи роклята си от храста.
Когато успееше да го докопа, щеше да му даде да разбере, задето я изостави.
Трябваше сама да търси пътя през сухото дере. Още един чудесен пример за това, как той обичаше да обръща играта в своя полза. Само да успееше да докопа гърлото му…
От гледката, която представляваше Соломон, застанал пред дванайсет мъже със заредени пушки и револвери, й призля.
— Какво означава хлапето за теб, Улф? Защо така се интересуваш от това, което става с него? — Дънкан се ухили към мъжете.
Тя обичаше Соломон Улф и ако той пострадаше… Тя го обичаше.
Нищо нямаше да има значение за нея, ако й го отнемеха.
Щеше да го убие… задето стои там, толкова спокоен и хладнокръвен. Беше заел характерната за стрелците стойка с леко разкрачени крака… Направо си търсеше белята, предизвиквайки толкова много мъже.
Не можеха да убият съпруга й, когато тъкмо бе открила, че го обича.
Той щеше да пише още прочувствени любовни писма, да рисува още грозни картинки, да прегръща Гарнет и да учи Кип, че не е задължително един мъж да използва оръжие, за да се докаже.
Не би могла да танцува в Ню Йорк с мисълта, че е виновна за смъртта му. Ню Йорк. Това нейна мечта ли беше… Или на Бърнард?
Оправи полите си. Нямаше време да размишлява за миналото. Трябваше да се погрижи за съпруга си.
— Нищо няма да се случи на този мъж — каза властно тя и придърпа ръкавиците си нагоре. — Морт Джаксън, имате ли нещо против да ме придружите? Бих искала да поговоря със съпруга си… ако не е много зает.
Соломон не помръдна, но изражението на лицето му се промени — стана мрачно като буреносен облак. Погледът му срещна този на Кайро, която дори не премига, а само вдигна брадичка.
— А, вижте това — изграчи Дънкан. — Идва мисис Улф.
Морт Джаксън изглеждаше доста глупаво, когато отиде при нея, но преодолявайки моментното желание да го заплюе, Кайро му се усмихна. Хвана го под ръка.
— Прекрасен ден, нали?
Морт измърмори нещо, а мъжете се отдръпнаха от вратата. С изключение на Дънкан, който я наблюдаваше като змия, готова всеки момент да се нахвърли върху жертвата си.
— Първо сина, а после и стареца, а?
Кайро не му обърна внимание. Стисна дясната ръка на Соломон.
— Има ли някакъв проблем?
Мъжете се спогледаха, осъзнавайки, че тя беше приятелка на Кип.
— Кип е вътре. Той е един конекрадец, който ще украси някое дърво — обади се един от тях.
— Улф няма да ни позволи да го хванем.
— Махни се оттук, Кайро! — заповяда й мрачно Соломон.
