чакам до вратата на колибата.

Соломон погледна към колибата и забеляза една люлка, която висеше на близкото дърво. Това беше добър знак.

Тръгна бързо нататък, използвайки храстите за прикритие. Нямаше никакво намерение да дава знак на Кайро, докато не завърже обитателите на колибата.

Заобиколи колибата и погледна към мястото, където бе останала Кайро, но не я видя. Прошепна едно проклятие. По дяволите, тази жена не можеше да стои на едно място. Приведе се под отворения прозорец и се заслуша.

— Момчета, сядайте, ако искате да играете — чу се гласът на Гарнет. — Франк, наистина с удоволствие ще прибавя последния ти златен зъб към колекцията си. А сега вижте тази прекрасна златна клечка за зъби, която залагам. Откраднах я от един хвалипръцко на име Едуард.

Соломон се усмихна. Изправи се, изчака играчите да се съсредоточат върху новата игра, после прескочи ниския прозорец с изваден пистолет във всяка ръка. Молеше се бързината и точността да му помогнат да предпази Гарнет, ако мъжете решаха също да извадят оръжията си.

— Татко! — извика Гарнет, скочи от стола си и се втурна към Соломон, докато старият Франк и „момчетата“ се взираха в двата насочени към тях револвера.

Той посочи с ръка зад себе си.

— Скрий се.

Следобеда на следващия ден Гарнет тъпчеше хляб и мармалад в устата си. Обърна се с пълна уста към Куигли:

— О, Куиг, трябваше да видиш татко.

За първи път огромният мъж не й направи забележка за лошото й държане на масата. Фургоните бяха натоварени, всичко беше готово за тръгване.

Гарнет сияеше.

— Татко беше страхотен. Просто влезе през отворения прозорец, с маргаритка на ризата, и каза: „Момчета, дошъл съм за моето малко момиченце. Имах лош ден и не съм в настроение за игрички.“ Аз тъкмо бях спечелила последния златен зъб на стария Франк на блекджек и, Боже, наистина се радвах да видя татко. Той завъртя пистолета си и цялата банда се изплаши. Всичките шестима престъпници. Разбира се, те също ме бяха изплашили, но аз не се предадох и ги накарах да ми се подчиняват. Дори ми направиха люлка. — Гарнет изтри с ръкав млякото, останало по устата й. Задъвка бързо, нетърпелива да продължи разказа си. — И после, Куиг, дойде мама. Почука на вратата като истинска лейди, нали знаеш. Татко изведнъж се намръщи като буреносен облак и каза: „Гарнет, отвори я. Това сигурно е тя.“ После мама пристъпи вътре, красива колкото си искаш, въртейки чадърчето си. Дори не погледна към бандата, а направо тръгна към татко. После извади маргаритката от ревера му, хвърли я в краката му и заби ножа си върху нея. „Това съвсем не беше почтено, мистър Улф. Въобще не чух песента на присмехулника“, каза тя, а от очите й хвърчаха мълнии. „Ела, Гарнет“, каза тя, след като ме целуна като истинска майка. „Време е да се прибираме вкъщи, скъпа“. Аз се разплаках, защото бях щастлива. Но мама каза, че всичко е наред и че не трябва да се срамувам.

Гарнет се прозина, протегна се и се покатери в скута на Соломон. Сгуши се в него и отново се прозина.

Кайро се бореше с умората. Бяха яздили цяла нощ през прерията. Не искаше да погледне към Соломон, който държеше сънливото дете в скута си и слушаше обясненията му.

Щяха да тръгнат към къщи преди зазоряване, но сега беше време за почивка. Тъй като фургоните бяха препълнени, Куигли беше разпънал палатки.

Соломон погледна към нея над главата на заспалото дете, но Кайро извърна поглед. Беше в много лошо настроение. Беше му се доверила, бе се почувствала толкова добре, след като правиха любов онази вечер, а той я беше излъгал.

Когато той влезе в колибата през прозореца, Кайро изпита такъв страх, че чак й се повдигна. Не искаше да изпада в паника, да знае, че ако нещо му се случи, тя никога нямаше да бъде същата, защото той беше взел частица от нея… Той нямаше никакво право да се излага на опасност, не и докато беше с нея.

Представяше си го, лежащ в локва кръв, и това смразяваше кръвта във вените й. Тя се изправи. Беше й необходимо време за размисъл, далеч от Соломон, от огъня, от нарастващата нежност, която я завладяваше.

— Средата на август е. Ще се приберем вкъщи най-рано в края на месеца. Трябва да се движим бързо. Сега ще си лягам. Моля те, донеси Гарнет.

— Мразя мазолите, потта и утрото — промърмори сънливо Кайро.

Беше минала една седмица, откакто намериха Гарнет. Но с детето пътуваха по-бавно.

Соломон бе разбрал, че Кайро е в състояние да предума всяка фермерска жена да им сготви и дори да изпере. Изтощен и нещастен от липсата на кухненската му печка, Куигли беше много доволен от тази помощ.

Соломон се наслаждаваше на всеки миг, който тя отделяше за тоалета си. Гледаше я как втриваше благовонни масла в кожата си, как съблазнително смъкваше надолу жартиерите си. Не беше виждал друга жена да го прави толкова бавно, толкова елегантно.

Чудеше се дали неговата кожа мирише като нейната, защото твърде често бяха притиснати един към друг, жадни един за друг. Това се случваше винаги, когато успееха да махнат Гарнет от леглото си.

Дългият, загадъчен поглед на Кайро го възпламеняваше. Тя отвръщаше на огъня с огън, докато въглените не посивяваха и те лежаха удовлетворени след това.

Моментът, който Соломон обичаше най-много — когато лежаха прегърнати, изпитващи любов и нежност един към друг. Обеща си, че само веднъж да се върнат в ранчото, ще стане най-добрият любовник. Съжаляваше, че я бе накарал насила да се омъжи за него, но вече имаше намерение да й покаже колко много я обича.

Тази сутрин тя се излежаваше в постелята под фургона, докато Соломон клечеше до нея, облечен и готов за път.

— Искам си леглото, банята и прекрасните масажи на Куигли — добави тя и извърна глава от първите проблясъци на утрото.

Соломон дръпна завивката и я шляпна по дупето. От фургона над тях прозвуча смехът на Гарнет.

— Какво ще кажеш, Гарнет? Да я измъкна ли оттам?

Гарнет отново се изкикоти.

— Тя ще си го върне, татко. Трябва да си много внимателен.

Кайро го изгледа. Беше разчорлена и това го накара да се засмее.

— Ти — каза високомерно тя. — Ти ще спреш да се хилиш и няма да нахълтваш в будоара ми в този безбожен час.

Соломон хвана постелята й и бавно я измъкна изпод фургона. Гарнет надничаше отгоре и се хилеше.

Кайро лежеше и го гледаше. Бледото й рамо блестеше на утринната светлина. Той си помисли за стройното тяло под завивките и му се прищя да легне при нея.

— Не мислиш ли, че трябва да я напляскам, Гарнет?

— Не. Целуни я. Винаги става по-разговорлива, когато го правиш.

Кайро продължаваше да се взира в него.

— Мразя да се закачат с мен сутрин. Престани да се хилиш и престани…

Соломон я взе на ръце и седна на земята с нея. Тя изсумтя леко, но му позволи да я прегърне.

— Какво има за закуска?

Куигли се появи с един поднос бисквити, останали от вечерята. Бяха стоплени и намазани с масло и мармалад.

— Господи, как копнея за една хубава печка.

Кайро грабна една бисквита и се гушна в Соломон.

— Гарнет, ела да ядеш.

Гарнет беше облечена в дългата нощница, която й беше ушил Куигли, докато я търсеха. Детето се

Вы читаете Сватбен хазарт
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату