Самоувереността на Дънкан се изпари.
— Погрижи се за Джоузеф, ако искаш да запазиш мястото си на управител на ранчото ми. В противен случай можеш да си вървиш. А сега стани от масата ми, Дънкан. Отсега нататък ще се храниш в кухнята с останалите работници.
Дънкан се втренчи в нея, очаквайки я да се пречупи. Бореше се с гнева, който го обземаше. О, как искаше да й каже, че е направил толкова много за нея — включително как задуши стария Бък с възглавницата. Някой ден щеше да й каже. Изправи се.
— Ще се погрижа за момчето, Бланш.
И щеше да го направи, помисли си той, докато затваряше вратата след себе си. Изплю се върху любимия розов храст на Бланш. Копелето й щеше да увисне на веригите в пещерата също както баща му и Соломон преди толкова години.
Соломон и Кайро пътуваха заедно до обяд, когато срещнаха един метис, който спомена, че е видял момиче като Гарнет, и Соломон веднага препусна напред. Гарнет бе минала оттук само преди два дни и Соломон вървя по следите на групата конници, докато се стъмни, после се върна в лагера на Кайро и Куигли.
Те бяха спрели в Ред Хоул, едно малко селище. Беше станало доста късно и палатката за представления на Кайро беше празна, а пред фургона й гореше огън. Скицата, която беше нарисувал, не беше достатъчна — трябваше да прегърне истинската Кайро, преди да тръгне на зазоряване.
Погледна към букета от маргаритки и други диви цветя, привързан към седлото му. Беше обвил стеблата им в мократа си кърпичка, за да не увехнат.
Когато стигна до огъня, Соломон слезе от коня си, вдишвайки аромата на ястието, което Куигли бе сготвил, и свали седлото на кобилата си.
Утре щеше да намери Гарнет, или поне щеше да се приближи до нея. Но тази вечер искаше да бъде с любимата си. Взе чайника с гореща вода от огъня и го изля в един леген. Поклати глава, когато Куигли се появи и го погледна въпросително.
— Тя скоро ще е при нас, Куигли.
— Как копнея да чуя гласчето й: „Куиг“. Мога ли да ви помогна, сър? — Куигли носеше топла кърпа и наточен бръснач. — Позволете ми. О, какъв прекрасен букет!
Соломон кимна, но беше доволен, че тъмнината скрива поруменялото му лице.
— За нея е. Мисля, че е необходимо да правя такива жестове. Но може би трябва да й подаря рози.
— О, Боже, а аз мислех, че цветята са за мен — каза уж тъжно Куигли, макар че едва сдържаше усмивката си. — Да, сър, необходимо е да правите такива жестове. Има достатъчно вода, ако искате да се изкъпете.
Когато Куигли видя застреляните патици и питите сирене, които фермерите бяха дали на Соломон, той реагира така, сякаш това бяха коледни подаръци. Още повече се въодушеви, когато видя торбата с подправки.
— Розмарин? Мащерка! Див лук? О, нима съм отишъл в рая? А какво е това? Копър? Прекрасен е… — Той целуна нежните листчета.
После целуна Соломон, който остана като вцепенен известно време. Дясната му ръка хвана дръжката на пистолета, докато другата внимателно изтри целувката от бузата му.
Соломон съсредоточи мислите си върху Кайро и взаимоотношенията им и успя да понесе суетенето на Куигли, докато се изкъпа и вечеря.
Кайро се събуди, когато фургонът изскърца и се разлюля леко. Лежеше неподвижна, само ръката й леко се плъзгаше към жартиера. Дръжката на малкия й нож прилепна в дланта й, когато фургонът изскърца още веднъж и я лъхна ароматът на сапун и на току-що избръснат мъж.
Соломон миришеше на дим, на кожа и на изворна вода.
Тя продължи да лежи тихо. Изведнъж усети уханието на диви цветя. Лекото докосване по рамото я накара да подскочи. Ножът й проблесна, когато една голяма мъжка ръка я хвана за китката.
— Изплаши ме, мистър Улф — изстреля тя, после видя букета от маргаритки. Погледна халата, който беше облякъл, после каубойската му шапка, после отново към маргаритките. — Страхотно изглеждаш. Научи ли нещо за Гарнет?
— Близо сме. Минала е оттук преди два дни. Загубих следите, когато се стъмни. — Соломон преметна колана си върху закачалката с роклята й. Очевидно беше притеснен. Облякъл съм този халат, защото Куигли пере дрехите ми. Но шапката си не бих му дал за нищо на света.
— Върнал си се заради мен. О, Соломон, толкова си мил. — Тя пое букета и шапката му. — Соломон?
— Не съм дошъл, за да…
Нищо не би могло да й попречи да скочи към него и да го придърпа в леглото си, задушавайки го с целувки. Легна върху него и смачка маргаритките с тялото си. Погали лицето му с пръсти.
— Не ти се е случило нищо лошо и си дошъл за мен. Ще намерим Гарнет заедно. О, караш ме да се чувствам толкова щастлива!
— Смачка букета — промълви той, докато ръцете му галеха ханша й през коприната.
— Знам… Знам, толкова са красиви. — Тя се взря в лицето му, в квадратната брадичка и в трапчинката… О, трапчинката… Целуна я няколко пъти. — О, толкова си красив, Соломон — възкликна тя. — Имаш трапчинка точно като тази на Кип! Затова си си пуснал брада, нали? Толкова много си приличате. — Тя се надигна, за да го вижда по-добре. — Знам, че ти си бащата на Кип, Соломон — каза бавно тя. — Сигурно съм разбрала още първия път, когато ви видях заедно — високи, тъмнооки и арогантни до мозъка на костите си. И двамата гледате като вълци единаци, когато сте ядосани. И ти толкова се гордееш с него.
Соломон я погали по бузата.
— Никога не съм се и осмелявал да мисля, че мога да имам такъв прекрасен син. Наистина се гордея с него, харесва ми да мисля, че във вените му тече моята кръв, кръвта на баща ми.
Кайро го целуна бавно, продължително. Той лежеше неподвижен под нея, кожата му гореше от целувките й по бузите, носа, устните.
— Това не е нормално — промълви той най-накрая и тя усети, че той се изчервява. Това й достави удоволствие.
— О! — Тя започна отново да го целува и той хвана главата й. — Недей да се срамуваш — подразни го тя, прокарвайки пръст по малката вдлъбнатина в брадичката му. — Погледни се само! — възкликна тя, когато пръстите й докоснаха току-що подстриганата му коса. Така изглеждаше по-млад. — Какво е станало с теб?
— Куигли ме хвана натясно — призна той с неохота. Очевидно се чувстваше неудобно от новата си прическа. — Но няма да се подлагам на никакви отпускащи масажи от страна на мъж. Гърбът ми е свикнал на дълга езда и няма нужда от никакъв масаж — отбеляза мрачно той. — Всичко си има граници.
ГЛАВА 16
Кайро лежеше съвсем неподвижно и наблюдаваше Соломон.
Той стана и бавно съблече халата. Сгъна го и го сложи върху кутията с щеката й. Бавно потърка белезите на китките си и тя интуитивно разбра, че се опитва да сложи в ред мислите си.
Когато седна на леглото, Кайро го погали по гърба. Тя се надигна, както беше зад него, и го прегърна. Целуна белезите на гърба му и той се напрегна, но тя го държеше здраво.
После той се обърна, натисна я леко и легна до нея.
— Беше ми много хубаво с теб, любима — каза просто той и я прегърна, — но има неща, които трябва да бъдат казани.
Тя се надигна, за да го целуне, да се притисне към него, но той не й позволи, въпреки че тялото му копнееше за близостта й.
— Този път не — каза той. — Този път няма да го правим бързо, любима. Между нас има нещо повече
